- По повод обвинението на шефа на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов бяха изказани мнения, че прокуратурата обслужва днешните управляващи. Какво ще кажете за това, г-жо Богданова?
- Прокуратурата не обслужва политически интереси. Тя не е и няма да бъде ...
- По повод обвинението на шефа на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов бяха изказани мнения, че прокуратурата обслужва днешните управляващи. Какво ще кажете за това, г-жо Богданова?
- Прокуратурата не обслужва политически интереси. Тя не е и няма да бъде фактор в политиката. Обвинението си върши работата - реагира на постъпили сигнали, проверява ги и когато са налице законовите предпоставки, образува дела и привлича лицата като обвиняеми. Гражданите имат право да бъдат информирани, особено по дела с широк обществен отзвук. Стремим се да бъдем максимално прозрачни, като в същото време държим сметка за следствената тайна.
- Очаква се остър доклад на Брюксел за правосъдието и вътрешния ред. В прокуратурата анализирахте много факти. Но какви реални промени да очакваме?
- Аз не зная дали предстоящият доклад ще е критичен -нека да изчакаме обявяването му. Категорична съм обаче, че прокуратурата работи интензивно и ръководството планира сериозни мерки за подобряване на дейността. Въз основа на двата анализа бе изготвен план за действие, който главният прокурор внесе във ВСС в понеделник. Той предвижда 28 мерки, които трябва да бъдат изпълнени до март 2015 г. Голямо е желанието да повишим капацитета на прокуратурата за самостоятелно провеждане на разследване.
- Ще проследите делата за престъпления на магистрати?
- По този въпрос предвиждаме специално звено за разследване. Даваме си сметка, че това е много специфична дейност заради последиците от привличане на обвиняемо лице (почти винаги съпроводено с искане за отстраняване от длъжност) и отражението върху публичния образ на съдебната власт. Върху тези дела ръководството на прокуратурата ще упражнява постоянен мониторинг (на всеки 6 месеца).
- Ще се опитате ли да решите хроничния проблем за неравномерното натоварване на прокурорите в страната, което се отразява и на правосъдието, а струва скъпо и на данъкоплатците?
- Функционалният анализ наистина констатира различна натовареност на прокурорите. Разполагаме и с данни каква е, условно казано, цената на 1 магистратски щат в различните райони. Така например средногодишните разходи за издръжка на един прокурор през 2012 г. са около 78 000 лв., като 57 от прокуратурите в страната имат разходи над средния размер. При решаването на този важен за системата проблем обаче трябва да бъдат отчетени комплексно характеристиките на съдебните райони в демографско, икономическо, социално и криминогенно отношение. Именно те оказват влияние върху степента на натовареност и сложността на разглежданите преписки и дела. Въпросът с щатната численост на прокуратурата и евентуалната нова „съдебна география" е от компетентността само и единствено на ВСС. Но след анализ ръководството на прокуратурата ще направи предложение до ВСС.
- Ще огледате ли по-големите прокуратури, където също има проблеми?
- В плана за действие е заложена активна контролно-ревизионна дейност, за да се уеднаквят стандартите на работа. Ще ви дам конкретни примери за изпълнението на тази мярка. Планираме цялостна ревизия в СГП именно защото в нея са съсредоточени най-значими за съдебната практика дела, тя е и въззивна (б.р. - по-горна) инстанция на най-голямата районна прокуратура в страната - Софийската районна прокуратура. Пълна ревизия ще бъде извършена и в самата районна прокуратура в София, както и в НСлС. Основание за Националната следствена служба ни дава констатацията, че въпреки добрите условия за работа в структурно и организационно отношение и невисоката натовареност, не се постига в пълен обем срочно и качествено разследване.
- Анализът за дейността на прокуратурата в периода 2007-2012 г., който публикувахте наскоро, оценка ли е за мандата на бившия главен прокурор Борис Велчев, г-жо Богданова?
- Не. Целта на извършения анализ е да установи както положителните практики, така и проблемните области и да послужи като основа за набелязване на мерки за преодоляване на слабостите. Той не представлява каквато и да било форма на ревизия на постигнатото от предишни ръководства на прокуратурата. Искахме да получим представа за актуалното състояние на прокурорските и следствените органи, за да се оформи ясна визия как да бъдат продължени действията по реформата.
- Какъв общ извод се налага?
- Прокуратурата разполага с необходимия кадрови капацитет, за да изпълни възложените й задачи. В организационно отношение има ред положителни практики, които трябва да бъдат усъвършенствани. В други области обаче са наложителни сериозни промени. Сегашната нормативна уредба дава добри инструменти на прокуратурата за успешна борба с корупционни престъпления.
- В много случаи образуваните своевременно дела срещу лица от властта тъпчат на място и се раздвижват едва след като те загубят статута си на високопоставени. Какво се крие зад тези маниери?
- Вярно е, че по сериозен брой дела разследването сякаш тъпче на едно място. Това обаче не е защото прокурорите се страхуват - би било жалко, ако е така. Причините са комплексни. От една страна, по някои от делата е нужно да бъдат разпитани множество свидетели, забавят се експертизи, чакат се съдебни поръчки. От друга, това може да се дължи и на недостатъчна професионална компетентност - недобро познаване на съдебната практика, на доказателствата по делото, неефективен контрол на наблюдаващия прокурор върху работата на разследващите органи. Целта е тези недостатъци да бъдат отстранени в бъдеще.