Преслава Петкова, председател на Камара на следователите в България: Грешка е ВСС да се разделя. Това е стъпка към изваждането на прокуратурата от съдебната власт

3 Ноември 2023 г.

03.11.2023 г.

Ана Михова, в-к "24 часа"

Г-жо Петкова, преди броени дни оглавихте Камарата на следователите след убедителна подкрепа от колегите ви. Какво ще промените в съсловната организация?

Камарата на следователите в България (КСБ) е най-многобройната и единна съсловна организация. В нея членуват 223-ма следователи и 17 пенсионирани колеги, които са съпричастни към дейността ѝ. Има и много млади колеги - около 120 младши следователи, които са сред нас заради своите качества и усилията ни през 2015-2016 г. да се възстанови институтът на младшия следовател.

Бих взела много от всичко положително, извършено дотук от предходния председател и управителните съвети (УС), свързано например с работата по проектите с европейско финансиране, с активните позиции за защита на нашия магистратски статут и мястото на следствието в съдебната система.

Запозната съм добре с дейността на Камарата, от 2015 г. съм била член на два от УС, близо година и половина бях зам.-председател на УС на КСБ.

Отчитам и някои грешки, например многото декларации, които изготвяхме през последните години. Мисля да сведем до минимум тези декларации и позиции, тъй като те не водят до резултат и нямат ефект.

Това не означава, че ще спрем да отстояваме позициите си за утвърждаване на статута ни на магистрати и да защитаваме интересите на нашите членове. Ще участваме в конференции, парламентарни комисии, кръгли маси, ще представяме становища относно всички въпроси, свързани с мястото на следствието в съдебната система. Приоритетни ще са въпросите за нормалното функциониране на следствените органи и за статута на следователите.

Чува ли се гласът на следователите?

За съжаление, не само нашият - на следователите, а и на магистратите като цяло не се чува особено много. А ние сме тези, които познават проблемите в системата и можем адекватно да ги обсъждаме, да даваме рационални решения за преодоляването им.

Предлаганите промени в конституцията в частта за съдебната власт сякаш не засягат следствието, но какво мислите за тях?

Тези изменения и допълнения в основния ни закон ни засягат, доколкото през 1991 г. Великото народно събрание (ВНС) е приело решението следователите да са част от съдебната власт.

На 19 септември 2023 г. се проведе конференция, на която бяха обсъдени предлаганите изменения и допълнения в тази част на Конституцията. Присъстваха съсловните организации на съдии, прокурори и следователи, Българският институт за правна инициатива (БИПИ), Съюзът на юристите и редица уважавани представители на академичната общност.

По време на конференцията академичната общност, а и представителите на съсловните организации остро критикувахме опитите на настоящото 49-о народно събрание за изменения на Конституцията в посочения вид. Имаме опасенията, че чрез предлаганите промени се крият политически амбиции за отделяне на прокуратурата от съдебната власт.

Основният аргумент за магистратския статут на следователите е осигуряване на нашата независимост при извършване на дейността ни. В предложените изменения съзираме политически опит за овладяване на прокуратурата и следствието, което е недопустимо. За нас е грешка ВСС да се разделя на два съвета - съдийски и прокурорски, като прокурорският не е висш, а е предвиден като обикновен.

Защо?

Това би била първа крачка към изваждането на прокуратурата, а оттам и на следствието от съдебната система. Освен грешка това предложение е и противоконституционно предвид Решение № 3/2003 г. на КС, тъй като се създават два органа и това променя формата на държавно управление, което е от компетентността на ВНС.

Не разбираме, а и не чуваме достатъчно аргументи относно необходимостта от участие на толкова голям брой изборни членове в Прокурорския съвет от квотата на Народното събрание (шестима). Това би довело до дисбаланс между властите и превес на законодателната над съдебната. Би се достигнало до зависимост на магистратите от волята на отделните политици, които биха имали влияние чрез избраниците си от парламента.

Предложението за излъчване на 6-има членове на Прокурорския съвет от НС е критикувано и от Венецианската комисия. Вероятно балансът следва да е обратен и това би гарантирало независимостта ни в дейността - поне 6-има от съвета да бъдат избирани от прокурорите и следователите, а останалите - излъчвани от депутатите.

Съдиите, прокурорите и следователите имат общи въпроси за решаване като материални бази, възнаграждения и други. Според нас ВСС не бива да се разделя на два отделни съвета, а да се запазят двете колегии, дори и да се наричат отделни съвети, но да се запази и пленумът относно решаването на въпросите за материалните бази, заплатите, обученията на магистратите, провеждани от НИП и др.

Изрично ще настояваме да се включи в разпоредбите на Конституцията, че съдиите, прокурорите и следователите имат еднакъв магистратски статут, макар и да са с различни процесуални функции и компетентност.

Защо потенциалът на следователите не се използва достатъчно?

В някои следствени отдели, а и в Националната следствена служба е налице натоварване на колегите, в част от районите то е и над средното за страната. За това спомогна и неравномерното изпращане на делата от закритата вече Специализирана прокуратура предвид местната подсъдност.

Потенциалът на колегите е голям, ние сме добре подготвени да разследваме дела с фактическа и правна сложност, а в Националната следствена служба и такива с особена фактическа и правна сложност.

Винаги сме искали точното дефиниране в НПК на компетентността ни. Най-често разследването се възлага на следовател от административните ръководители на съответните окръжни прокуратури по дела с фактическа и правна сложност, а главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването по конкретни дела да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.

Обаче няма да разследвате корупцията по високите на властта.

Имаме отрицателно становище за приетите изменения и в НПК относно Закона за противодействие на корупцията и предоставянето на правомощия на разследващи инспектори от Комисията за противодействие на корупцията по дела, които до 1 март 2024 г. ще бъдат разследвани от следователи. Така се ограничава функционалната ни компетентност и се отнемат текстове за престъпления, които следва да се разследват от следователи.

Обръщам внимание, че членовете на комисията се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от всички народни представители.

Комисията за противодействие на корупцията (КПК) ще назначава директорите на дирекции и техните заместници, разследващите инспектори, инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, и лицата, работещи по служебно и трудово правоотношение, ще изменя и прекратява правоотношенията им. В това съзираме политически момент и опит да не се използва максимално потенциалът на следователите.

Преди време имаше законодателно предложение следствието да излезе от прокуратурата, което даже беше прието на първо четене. Подкрепяте ли подобна идея?

Преди 2009 г. следствието беше самостоятелно, като след тази година то премина към прокуратурата. Първоначално колегите имаха притеснения от това вливане, но вече 14 години моделът функционира, и то относително добре. Много от колегите одобряват следствието да излезе отново от прокуратурата, стига мотивите за това да не са изваждането му не само от прокуратурата, а и изобщо от съдебната система.

Влоши ли се качеството на разследванията, откакто в голямата си част те не се водят от следователи?

Винаги сме настоявали за по-широка и ясно дефинирана компетентност при провеждане на разследванията от следователи. Разследващите полицаи са подготвени за делата, по които те провеждат разследването. Но понякога, когато делата са с фактическа и правна сложност, те се превъзлагат на следователи.

Сега имаме други притеснения - относно разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и по-специално, че разследващ инспектор може да бъде дееспособно лице с висше юридическо образование, придобита правоспособност и най-малко 5 години юридически стаж или придобита правоспособност и 5 години стаж в службите за сигурност и обществен ред.

Разследващите инспектори ще провеждат разследвания по текстове за най-общо казано корупция по високите етажи на властта, което предполага богат професионален опит и задълбочени познания, а такива разследващи органи има и това са следователите.

Преди Националната следствена служба и Следствения отдел към Софийската градска прокуратура бяхте в Следствения отдел към Специализираната прокуратура. Какво стана с делата, по които работехте тогава?

За мен закриването на Специализираната прокуратура беше грешка. Следваше да се оставят поне текстовете относно разследването на организирани престъпни групи, където специализираните структури имаха добри резултати. Чрез премахването на спецправосъдието се натовариха и без това натоварени следствени отдели. Съобразно подсъдността на делата те се изпращаха по места, а следователите от закритите структури бяха назначени основно в СГП, Следствения отдел към Окръжна прокуратура - София, и Военноокръжна прокуратура - София.

И това преназначаване бе в резултат от усилията на настоящия ВСС, който въпреки законовите празноти и опитите за “разселване” на колегите магистрати успя да ги преназначи на местата, желани от тях.

Статистиката не показва тенденция към по-срочно разследване, откакто делата се водят от следствените отдели към съответните окръжни прокуратури, тъй като те бяха натоварени и преди изпращането на тези дела. И работата по тях затрудни допълнително разследването по вече възложените им дела.

Кои дела попадат в националното следствие?

Макар че се разшири компетентността на службата, основно се разчита на активната дейност на главния прокурор да се възлага разследването по дела. Искаме изрично записване на текстовете, по които се провежда разследване от следовател в НСлС, като този кръг от текстове да е с по-широк обхват от настоящата уредба в НПК. В службата се разследват дела с особена сложност, както делата от компетентността на Европейската прокуратура.

Бих искала да обърна внимание, че в Отдел 06 “Киберпрестъпления” на НСлС се разследват специфични досъдебни производства, които освен с фактическа и правна сложност се характеризират с необходимостта от специални познания в областта на високите технологии, проследяването на трансакции с криптоактиви и др.

Макар и да нямате законодателна инициатива, има ли текстове от НК и НПК, които се нуждаят от спешна корекция?

Ежедневната ни работа ни показва кое затруднява провеждането на разследването от следователите. Това е формализмът в наказателния процес. Неколкократно сме призовавали не за това да се изменя начинът на функциониране на ВСС, а да се премахне този формализъм. Процесът в държави като Франция, Португалия, Германия и други е много лесно изпълним и не се спазват формалности. Във Германия например обвинителен акт за ОПГ може да е в порядъка на до една страница. В нашия процесът се спазва строго формалния ред за извършване на съответните действия по разследването, като последващо саниране (валидиране) на тези действия в случай на някакъв дори и неволен пропуск, е невъзможно.

Във връзка с това следва да се отбележи и участието на поемните лица в наказателния процес, което много често затруднява работата на колегите при извършване на действия по разследването.

Според нас е нужна законодателна промяна в случаите - когато не може да се установи адрес на пострадал или неговите наследници или се затруднява призоваването им, да им се назначава служебен повереник. (Проблемът с откриването на наследници е много голям по делата при смърт на мигранти - б.р.)

Знаете също, че Наказателният кодекс е от 1968 г., и макар че през годините има вече десетки изменения и допълнения в него, уредбата често изостава от новите тенденции, развитието на техниката и нуждите на обществото.

CV

  •  Завършва езикова гимназия с английски и немски език, а след това право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
  •  През 2001 г. започва кариерата си като юрисконсулт в Министерството на околната среда и водите
  •  През 2005 г. след конкурс е назначена за младши следовател.
  •  В периода 2007-2018 г. работи като следовател в ССлС и в СО на Софийска градска прокуратура
  •  От 2018 до 2022 г. е следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ - в СО-СГП и в НСлС
  •  На 21 октомври 2023 г. е избрана от общото събрание за председател на Камарата на следователите