Зам.-градският прокурор на София Роман Василев: Държавата иска и може да победи мафията
Контролните органи трябва да си вършат работата и да подават сигнали за извършени престъпления, а не да чакат прокуратурата да ги търси
Зам.-градският прокурор на София Роман Василев: Държавата иска и може да победи мафията
Контролните органи трябва да си вършат работата и да подават сигнали за извършени престъпления, а не да чакат прокуратурата да ги търси
Кристи Петрова
- Г-н Василев, по колко сигнала за злоупотреби на предишната власт работи прокуратурата в момента?
- По мои данни изпратените материали от новата власт надхвърлят 50. Това са сигнали от различни министерства, включително и от Министерски съвет, които съдържат съответни данни за извършени нарушения. По част от тях са образувани досъдебни производства, по част от тях продължава проверка, която е възложена на органите на МВР и на ДАНС.
- От ваша гледна точка кои са най-сложните за разследване престъпления?
- В градска прокуратура почти всички изпратени сигнали са съществени и се разглеждат сериозно, тъй като става въпрос за афери, в това число на управления, които така или иначе са боравили с европейски или държавни средства.
- Не са ли малко самоцелни проверките, как ще избегнете критиките в тенденциозност?
- От опита, който имам като ръководител на първи отдел, това е икономическия отдел, мога да кажа убедено, че няма тенденциозност и самоцелност в проверките.
- Какво трябва да се направи в такъв случай превантивно, за да няма такива сигнали за нарушения в бъдеще?
- Аз се съмнявам, че такива проверки няма да има, тъй като всеки един ръководител, всеки един държавен служител поставен на високо ниво - министър или шеф на агенция, когато встъпи в поста си би следвало да знае на какъв етап и в какво състояние е неговата финансово-стопанска дейност, какви договори има да изпълнява, какви договори са сключвани от предишното управление, има ли го съответния ресурс, не са ли сключвани договори в последния момент, за да може да бъде натоварено следващото управление със задължения по изпълнението им.
- Нарочно ли в предишни години се създаваше такъв имидж на прокуратурата - като на неработеща институция?
- Не смятам, че е имало такъв имидж. Прокуратурата не беше единствената институция, към която се отправяха критики. Може би ние сами правим така, че прокуратурата и правоохранителните органи да изглеждат по такъв начин, тъй като сами разбирате, че прокуратурата в последно време е последният стълб за борба с престъпността. Има 50-60 контролни органа, които също трябва да извършват своята дейност. Например, бих казал, че за 2008 г. под 2% са подадените сигнали от контролни органи, като Националната агенция по приходите, ДНСК, митници, строителен надзор и какво ли не още. Щом от всички тях общо сигналите са под 2%, сами разбирате, че останалите 98% лягат върху плещите на прокуратурата, която трябва да извърши проверките.
- Какво означава на практика това - че е най-добре да сложите по един прокурор във всеки контролен органи, за да спестите процедурите?
- Звучи добре като идея, но не може да има прокурор във всяка една такава структура. Затова казвам, че тъй като очакванията на обществото към прокуратурата са много големи, тя се преекспонира като един последен стълб, който трябва да реши проблемите на всички останали контролни органи в страната. Няма как да стане това.
- През втората половина от тази година буквално бяхте засипани със сигнали. Ще се отрази ли това в отчета за свършената работа?
- Тези 50-60 проверки, за които става дума ще увеличат броя на общо постъпилите сигнали в прокуратурата. Но все пак трябва да бъдем реалисти, че прокурорската работа е освен проверка на съответните сигнали, а след това и образуване на досъдебни производства, съответно внасяне на обвинителни актове, което е свързано и с продукта, който се дава в съда. Не може съдът да постановява осъдителни присъди, в случай че нямаме постъпили обвинителни актове от прокуратурата. Това е взаимосвързано. МВР, прокуратура, съд - това е правилната статистика, за да се знае колко акта са внесени, на база на какви сигнали и какъв е крайният резултат. Това всичко ще го даде тази прословута интегрирана система за връзка между МВР, прокуратурата и съда.
- Често чувам призиви към гражданите да бъдат смели и да назовават престъпниците и престъпленията директно и с истинските им имена. Освободи ли се българинът от задръжките си или анонимните доноси продължават да преобладават в сигналите до прокуратурата?
- В последните месеци, може би защото имахме няколко осъдителни присъди за корупционни престъпления и организираната престъпност, се усеща промяна в мисленето. Някои от основните лица, които се коментираха в българската преса като босове на мафията са в ареста, други са на подсъдимата скамейка, трети са с обвинения. Може би това даде един тласък на по-голяма част от българските граждани поименно да изразяват своето мнение в своите жалби, като знаете, че ние имаме възможност да гарантираме тяхната неприкосновеност и защита. Последната акция с наименование “Наглите” показа това.
- Сериозно объркахте пъзела на организираната престъпност с тези акции и арести. Колко време ще им трябва на бандитите да надигнат глава?
- Празно място на този пазар, както се знае, няма. Но всеки следващ опит за организирането му ще е по-малко ефективен, тъй като няма да се създават подобни канали, обвързани при това сериозно с обществено-политическия живот в страната. Правим всичко по силите си. Държавата може да победи мафията, стига тя да го поиска. Това е мото на един италиански магистрат - Алфонсо Сабела. А аз мога да кажа, че държавата наистина го иска и го може.
- Периодично се появяват заглавия от рода: "Данъчните погнаха собствениците на яхти", "Броят лимузините", "Проверяват доходите на фолкзвездите". Каква е ролята на прокуратурата в тези инициативи и може ли да се очакват не само сензации в тази посока?
- Тези проверки са в няколко направления. Ние имаме изпратени материали от Национална агенция по приходите и има образувани над 15 досъдебни производства срещу конкретни лица за престъплението пране на пари. Имаме и над 30-40 производства за престъпления срещу данъчната и финансово-осигурителната система пак от съвместните проверки, които проведохме с МВР, НАП и митниците. По-голямата част от тези проверки имат превантивен ефект и по отношение на бентлитата, и на яхтите, по отношение на скъпите къщи, строителството. Много хора предпочетоха плащането на закъснели данъци пред изправянето пред органите на прокуратурата и внасянето на обвинителни актове. Естествено е, че там където имаме достатъчно данни при производствата, които са образувани за пране на пари, ще се търси и наказателно-правен ефект.
- Какви са очакванията ви във връзка с променита в Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност? Ще заработи ли ефективно т. нар. "Комисия Кушлев"?
- В настоящия момент те започват принудително изпълнение тогава, когато имаме влязла в сила присъда. Както виждате по процеса "М.", една присъда може силно да се разсрочи във времето и да влезе в сила след десет години. В същото време наказанието трябва да има репресивен, но и превантивен ефект. След толкова дълъг период този ефект е спорен.
- Делото, което споменахте е емблематично. Там имаше масов отказ на експерти да дават становища.
- Това не се случва в нормалния свят. Не може експертът в съда, който е призван да прави това или лекарят, който е дал Хипократова клетва, да откаже да даде становище. Това го няма никъде по света. Не може той да бяга от отговорност за задълженията си. Ние не го караме да прави експертиза на космически кораб. Ние го караме да даде становище по професията си. Представете си в Америка съдебният заседател да каже: "Днес не ми се явява на дело". Или да се оправдае, че понеже подсъдимият е много голям бандит, го е страх да вдигне ръка да си даде вота.
- Това няма ли да му е последното дело, ако постъпи по този начин?
- Мисля, че ще е точно така - това. Тук трябва да има някакъв ред. Ние гледаме на нещата по малко по-различен начин. Пак казвам, не може съдебен експерт да не иска да извърши дадена експертиза и да чуваме какви ли не обяснения и оправдания.
- Нали знаете, че това не е софийски патент, а е масова практика в провинцията? На места има отказ от правосъдие заради регламентирани и нерегламентирани връзки с подсъдимите или просто от страх.
- Така е, но в случая говорим за делата за организираната престъпност, а 99% от тях са в София.
- А какъв процент от тези дела се бойкотират по този начин от разни експерти?
- В момента имаме един случай, който е нарицателен. Разбира се, има и фалшиви болнични листове, и отлагания на дела.
- Не е ли време да се направи един черен списък на лекарите, които дават становища за несъществуващи болести на подсъдими лица. Същото важи и за нотариусите, които прикриват или участват в измамнически схеми, както и оценителите.
- Всичко опира до контрола. Съдебният експерт, а и всички останали, за които стана дума, имат определени задължения по закон и не могат да си правят самоотвод току така.
- И въпреки всичко страхът на тези хора е разбираем. Вие, прокурорите, не се ли страхувате?
- Разбира се, че и прокурорът може да се страхува. Той е жив човек. Но поне аз не знам за прокурор който да е поискал да се оттегли от дадено дело, защото го е страх.