Прокуратурата има свои задачи и грижи, които са много далеч от политиката

23 Ноември 2017 г.

С измененията в НПК ще се постигне така желаното от обществото ни ускоряване на процеса и по-бързо правосъдие за жертвите от престъпления, казва административният ръководител на Градската прокуратура

Г-жо Русинова, не сме чули прокуратурата да е недоволна от законодателната дейност на парламента. Поне що се отнася до дискусионните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). За разлика от колегите ви съдии, които доста лично приеха промяната на подсъдността по делата за корупционни престъпления от високопоставени държавни представители, кметове, магистрати. Дори се стигна до сезиране на Конституционния съд от съдиите от Върховния касационен съд (ВКС). Извънреден, специален съд и прокуратура ли имаме срещу властимащите?

Работата на прокуратурата не е да е доволна или не, а да изпълнява закона такъв, какъвто е. Измененията дават възможност дела от практическа и правна сложност, каквито са корупционните престъпления, да отидат в специализираните прокуратура и съд. Законодателят е последователен при регламентирането на този вид престъпления. Не смятам, че прокурор може с еднаква лекота и професионализъм да разследва и ПТП-та, и тероризъм, и корупционни престъпления или престъпления за телесни повреди... Така че, нямаме "извънредни" съд и прокуратура, а профилирани. Що се отнася до питането до КС, то единственият коментар е, че съдиите имат такова право и са го упражнили.

Каква е конкретната статистика – колко досъдебни производства от Софийската градска прокуратура (СГПпреминават към Специализираната прокуратура (СП) след 5 ноември? 

Съгласно измененията в НПК, неприключилите досъдебни производства се довършват пред органите, пред които са висящи. Същевременно, когато по такива дела се съберат доказателства за извършено престъпление от категорията на посочените в чл. 411а от НПК, компетентната прокуратура, която да повдигне обвинение, е СП. Това означава, че във всеки един момент по започнато досъдебно производство (ДП) могат да бъдат събрани доказателства, обуславящи изпращането на делото в СП. Също така следва да отчитаме и обстоятелството, че по преписките, по които има възложено извършването на проверка, в случай, че се съберат достатъчно данни за образуването на ДП, отново следва да се изпратят материалите на СП. Всичко това показва, че броят на делата и преписките е непрекъснато изменяща се величина.  

И все пак – има дела, които са в съдебна фаза, те ще останат за решаване пред Софийския градски съд (СГС), съответно ще са на отчет при Градската прокуратура. Сред тези подсъдими са и политици, които се оказват и най-големите критици на държавното обвинение и настояват да го реформират. Мислили сте за този момент, ако се случи, ако днешен подсъдим, утре решава мястото на прокуратурата?

Това няма да е за пръв, а вероятно няма и да е за последен път. Глас народен – глас Божи. Ако избирателят смята, че мястото на даден народен представител е в парламента, прокурорът няма никакво право да оспорва това. А кой е критик на държавното обвинение и кой не е – това няма никакво значение за делата, така че не би следвало да има влияние и върху законодателния процес. Всичко е въпрос на аргументация.

Време е да погледнем върху състоятелността на аргументите, а не върху това кой ги казва. Моето становище е, че прокуратурата трябва да е в съдебната власт. Само това гарантира такава "институционална памет", която да е в полза на гражданите. Прокуратурата работи с юридически постулати, останалите власти – с политически. Нека не смесваме нещата. 

Смятате ли, че толкова съществени бяха пропуските по едно от знаковите дела: продажбата на ЕВН, срещу двама бивши министри, един крупен бизнесмен и издател, както и негови служители? СГС ви го върна, а това даде повод за нови атаки срещу прокуратура.

Уважавам аргументите на съда, но тези лица, които споменахте, ще бъдат предадени на съда. Когато има доказателства за извършено престъпление от конкретно лице, прокуратурата го предава на съд. Конкретното дело беше внесено с обвинителен акт на 28.08.2017 г. и върнато с разпореждане от 31.10.2017г. точно след два месеца. Прави впечатление тази "прецизност" на съда. Само няколко дена след това влезе в сила ЗИДНПК, наблюдаващият прокурор е изготвил и депозирал протест срещу това разпореждане на СГС, с мотиви най-общо, че посочените от съда нарушения не са от категорията на съществените.

Ако делото е обжалвано пред Апелативния съд, значи ли това, че ще се гледа от СГС, че делото срещу Д., Т., П. и останалите няма да се прехвърля пред Специализирания съд, поне засега?

Каквото и да е решението на САС, тъй като няма започнало съдебно следствие, според новите разпоредби, то ще отиде към Специализирания наказателен съд (СпНС). Ако имаше започнало съдебно следствие, то щеше да се гледа в СГС. 

Миналата седмица обявихте, че скоро на подсъдимата скамейка ще застане и В. М. - по кое от разследванията срещу него, има ли данни за престъпления?

Когато казваме за някой, че го изправяме на подсъдимата скамейка, това означава, че ние сме си свършили работата и сме събрали достатъчно доказателства, а не, че деецът е виновен. Кой е виновен, решава съдът. Ние решаваме само за кого има достатъчно доказателства за извършено престъпление. 

Г-н М. има обвинение за изнудване на конкуренти във фармацевтичния бранш. Събраните към момента доказателства не са внесли съмнение в повдигнатите обвинения и тъй като са събрани такива за престъпления от компетентността на Специализираната прокуратура, то делото ще бъде изпратено там, за да бъде внесено в съда. Държа на подчертая, че проверките и разследванията при нас винаги почват по сигнал. Някои данни не се потвърждават в хода на разследването, а други се потвърждават и това е същинската прокурорска работа – да проверим със способите на НПК и да изпратим на съд виновните лица.    

А Градската прокуратура ще има ли достатъчно натовареност? Питам Ви и защото не друг, а колегите Ви от Софийския градски съд обявиха, че имало едва 26 дела за корупция "по високите етажи на властта" за последните две години и половина. Как възприехте тези данни, да не би някой да искаше да даде оценка за работата на прокуратура?

СГС излезе с тази статистика в навечерието на визитата на двама еврокомисари – по правосъдие и по вътрешен ред. Не бих искала да търся връзка между двете събития. СГП ще има достатъчна натовареност и след промените. Това, че корупционните престъпления няма да са при нас, не означава, че други видове престъпления, извършени от длъжностни лица, няма да са в Градската прокуратура. 

За да бъдем прецизни, следва да отбележим и още нещо - в съда влизат само делата, за които прокуратурата е събрала доказателства за извършено престъпление от конкретно лице. Затова посоченият от съда брой дела не определя натовареността на прокуратурата, защото в правомощията на прокуратурата е да извършва и проверки по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ) - по сигнали на граждани, да спира и прекратява производства по дела - за извършени престъпления, за които не са събрани доказателства относно автора на деянието, както и за престъпления, за които не са събрани категорични доказателства, за да бъде предадено едно лице на съд. Тоест, натовареността на прокуратурата не се определя само от внесените в съда дела.

Много критични бележки има и към "разпоредителното съдебно заседание". Какви са наблюденията Ви, макар и отскоро да са в сила, облекчава ли се работата на обвинителите и на съдиите? Да не се окаже, че вместо да ускори, то може да забави процеса?

С разпоредителното заседание се предотвратява съществуващата възможност за констатиране на допуснати нарушения в досъдебната фаза едва в края на първоинстанционното или въззивното производство и връщане на делото в предходната фаза. Това често обезсмисля проведените до този момент процесуални действия и забавя съществено наказателното производство, с всички останали негативни последици. Една от тези последици е, че хората биват връщани и призовавани отново, а жертвите на престъпления преживяват ужаса отново и отново.

Със сегашните изменения се преодолява и често срещаният в практиката проблем за връщане на дело за допълнително разследване с указания за събиране на конкретни доказателства и способа за събирането им. Така ще се гарантира ролята на съда като независим арбитър, отдалечен от преценката на органите на досъдебното производство за хода му и ще се даде възможност необходимият обем от доказателства да бъде възприет в пълнота. 

Смятам, че с тези изменения ще се постигне и така желаното от обществото ни ускоряване на процеса и по-бързо правосъдие за жертвите от престъпления.

За първи път в Доклада на Европейската комисия оценките за работата на държавното обвинение сякаш звучаха без познатия назидателен тон. Да не би да сте си "научили урока" и как тогава да си обясним непрестанните обвинения, че сте нереформирани, че прокуратурата ни е от "Сталинистки тип"?

Въпросът е прекалено политизиран, за да отговоря на него. 

Радвам се, ако с работата си СГП е допринесла за добрите оценки в Доклада на ЕК. Ние се ръководим от нормите на НК, НПК и вътрешните разпоредби. Ние вършим ежедневната си работа, защитаваме права на жертвите на престъпленията. Дали това е стигнало до Европейската комисия, не знам, но ще се почувстваме окуражени, ако е така.

Всъщност, защо прокурорите са далеч по-пасивни от съдиите или поне на част от тях? Непрекъснато сте обект на атаки, човек, ако чете определени сайтове и гледа определени телевизии, ще си каже, че всички злини идват от обвинителите. Защо не защитите сами професията си, защото хората няма как да знаят, че голяма част от критиците Ви, всъщност са обект на разследване или са подсъдими, а често или адвокати на такива?

Знаете ли, нямаме време да се занимаваме с политика. При нас проблемите са съвсем различни – липса на вещи лица, забавяне на експертизи, недостиг на преводачи, тълковници. Хората това не го знаят и не е необходимо да ги натоварваме с нашите грижи. Ние сме заети да мислим стратегия, за да попречим процесът да бъде шиканиран, заети сме да следим срокове, да контактуваме ежедневно с разследващите, да бъдем на терен. Изобщо не се замисляме кой от критиците ни какво ще каже. Работим на принципа, че трябва да правим каквото трябва, но не да става каквото ще, а да дадем на съда възможността да отсъди по справедливост, според доказателствата. 

Докладът отчита и спад на тежката криминална престъпност. Организираните престъпни групи са в полето на действие на Специализираната прокуратура, но и в СГП имате дела - какви са наблюденията Ви: като цяло има ли спад на показността на този вид престъпления, защото е трудно да говорим за спад на криминалната активност като цяло?

Да, осезаемо се чувства подобен спад. Нямаме вече такъв брой показни убийства, като през 90-те години и до 2010 г. Но има и доста дръзки престъпления (например, убийството на В., убийството в Борисовата градина, убийства на родители от децата им, ширещата се имотна мафия и имотни измами, все по-ниската възраст на обвиняемите и жертвите на употребата на наркотици), но разликата се чувства.

Да, в последната година бяхме свидетели на тежки криминални престъпления, при част от които навременната намеса на институциите можеше да предотврати фаталния край за млади жени. Убиецът на В. беше осъден на 25 години затвор, след като се призна за виновен. Достатъчно ли е това наказание? Друго дело предизвика доста сериозна обществена реакция - решението на съдия Мумджиева да освободи срещу "подписка" Й. М. ли ускори внасянето на обвинителния акт срещу него?

Присъдата по делото срещу подсъдимия за убийството на В. е протестирана от СГП, което означава, че за наблюдаващия прокурор от СГП наложеното наказание не е достатъчно, като се има предвид степента на обществена опасност на деянието и липсата на смекчаващи  вината обстоятелства. Трябва да се има предвид и конкретиката, която е установена по делото, включително и подбудите за извършване на деянието.

Аз имах възможност няколко пъти да изразя становище по тези въпроси относно делото срещу Й. М., известно като "Убийството в Борисовата градина". Разследването по делото беше приключено в края на м. юли 2017г., обвиненият и наследниците на убитото момче са били призовани за финални процесуално-следствени действия. Такива не са били извършени с обвиняемия, поради молба за отлагане от страна на защитника му към оня момент. След това обвиняемият е сменил защитника си и са последвали редица действия, насочени към забавяне на приключването на делото. Те са изхождали от тълкуването на закона, че максимално допустимият срок на задържане е 8 месеца. Затова са пускали молби с искане за отводи на разследващия орган и наблюдаващите прокурори, молби за изменение на мярката, оттегляне  на депозирани молби, невъзможност за призоваване, поради неустановяване на адреса или контакт по телефона. Направени са всякакви опити делото да се "разхожда" между различните органи и инстанции, до които са депозирани молбите. 

Очевидно ще сме свидетели на процес, при който доказването на вината ще стане в съдебната зала, няма основание да очакваме М. да признае стореното в "Борисовата градина", разполагате ли с всички доказателства?

Внасянето на обвинителен акт в съда е показателен за това какво смятат наблюдаващите прокурори – че са събрани съвкупност от доказателства, даващи основание да направим единствения извод относно авторството на деянието и да твърдим, че Й. М. е извършителят. Дали той ще бъде признат за виновен или не, ще реши съдът.

Колко струва това дело - като експертизи, като ресурс, който е изразходван? 

Около 15 000 лв. Цената на човешкия живот не може да бъде сравняван с нищо. Затова изразходваните средства за експертизи не би следвало да са акцент.

Започнахме с въпрос за законодателството, ще ми се да Ви попитам и за тази поправка, която осигурява възможност на лица, изтърпели част от наказанието си, да искат предсрочно освобождаване. Изглежда, че тя работи, поне що се отнася до престъпниците. Л. Д. от групата на "Наглите" пак поиска предсрочно освобождаване. Демотивиращо ли е, когато видите на улицата някой извършител на тежко престъпление след 2-3-5 години?

Ще Ви излъжа, ако кажа, че не е демотивиращо за прокурора. За пълнота следва да отбележа, че съгласно чл. 437 ал.2 от НПК се изисква становище на началника на съответния затвор, но в крайна сметка последната дума е на съда, както е във всяка демократична държава. 

Г-жо Русинова, Вие сте първата жена градски прокурор на София. Трудно ли се ръководят прокурори, които в преобладаващата си част са мъже?

Считам себе си за "мъжко момиче" и не гледам на колегите си като на мъже или като на жени, а като на професионалисти. Екипът на СГП е отдаден на задачите си, почтен и сплотен. На ръководител друго не му трябва.

Прокурор Емилия Русинова е завършила раво" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Юридическата си кариера започва като следовател в Столичната следствена служба преди 20 години. В периода 2001-2009 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2009 г. става прокурор в Софийската градска прокуратура, а през февруари 2014 г. е избрана за заместник на административния ръководител. В края на юли 2016 г. става първата жена градски прокурор на София.