Празниците и честванията в Българската армия имат голямо възпитателно въздействие върху военнослужещите. Обикновено празника на рода войска или поделението се свързва с деня на основаването му. Повод за това е Указът или Министерската заповед за организирането им.

Когато става въпрос за създаванетo на Военно-съдебната система в Българската армия трябва да подчертаем, че юридическа основа за създаването на държавните институции след Освобождениетов Княжество България е Търновската конституция приета на 16 април 1879 г.

След приемането на основния закон /Конституцията/ българската държава се оформя като парламентарна монархия с умерено либерално устройство. Властта в нея се поделя между княза и Народното събрание. Българският монарх е "върховен представител и глава на държавата", който утвърждава и обнародва приетите oт парламента закони. В това се изразява и неговото отношение към Законодателната власт. Той е върховен началник на всички военни сили в Княжеството. От името и под надзора на княза действат органите на изпълнителната власт. Държавният глава има и важни правомощия и спрямо съдебната власт да помилва в криминалните дела ида дава амнистия (заедно с Народното събрание).

С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. на княз Александър I Батенберг на основата на чл. 161 от Търновската конституция се създава Военното министерство. Той гласи:

"НИЙ Александър с божия милост и народна воля княз на България

Според одобреното от нас разпореждане на Министерския съвет относително до организацията на министерствата, представено нам с доклад от 17 текущего юлия под № 2068

ПОСТАНОВИХМЕ И ПОСТАНОВЯВАМЕ:
/……./
Статия V. Военното министерство ще има засега:

1. Отделение строево;

2. Отделение инспекторско;

3. Отделение хозяйствено или домакинско;

4. Военно-съдебно /Главный военный съд /;

5. Артилерийско управление;

6. Морско управление;

7. Инженерно управление;

И така, на 17 юли 1879 г. в състава на Военното министерство влиза и Военно-съдебното отделение /Главен военен съд/.

През 1888 г. Военното министерство вече се състои от 3 отдела - Генерален щаб, Артилерийски отдел и Военно прокурорски надзор и 4 отделения - Строево-инспекторско, Счетно-домакинско, Инженерно и Домакинско.

Основа за регламентиране устройството и дейността на Военно-съдебната система във войската стават приетият с Указ № 171 от 12 декември 1887 г. на княз Фердинанд I Военно-наказателен закон и най-вече приетият с Указ № 185 от 7 декември 1889 г. Военно-съдебен закон. Отдел I от Военно-съдебния закон регламентира полковите съдилища, военните съдилища, главния военно касационен съд и лицата на прокурорски надзор а така също вътрешната наредба на военно съдебните места, заседанията на военните съдилища и надзора върху военно съдебните учреждения и длъжностните лица от военно съдебното ведомство. Отдел II касае общите правила на военно-углавното съдопроизводство, предварителното производство, дознанието, предварителното дирене и съдебното производство.

Всичко за Военно-съдебната система във войската от този период е публикувано в сборника "Хрусанов, И. Систематически сборник на законите, указите , заповедите и циркулярите по Военното ведомство от 1877/1878 г. до 1-и януари 1901 г. Отдели VІІ-XV, С.1901. В този сборник Отдел XV е озаглавен "Военно-съдебна част" Тук двата закона -Военно-наказателния от 1887 г. и Военно-съдебния от 1889 г. са публикувани изцяло.

Като изхождаме от факта , че на 17 юли 1879г. в състава на формираното Военно министерство се създава Военно-съдебно отделение /Главен военен съд/, с който се полага началото на Военно-съдебната част, смятаме че е уместно тази дата да се приеме за Празник на Военно-съдебното ведомство в Българската армия.

Полк. Д-р Петко Йотов