За защитата на националната сигурност, отношенията с Турция, реформата в съдебната система
За защитата на националната сигурност, отношенията с Турция, реформата в съдебната система

Водещ: Едно обещано интервю с главния прокурор Сотир Цацаров за БНТ. Главният прокурор заяви, че съществена част от съдебната реформа е промяна на наказателната политика и наказателното законодателство. Според Сотир Цацаров промените в Наказателния кодекс, както и в Процесуалния, трябва да бъдат приоритет на следващото Народно събрание. Той даде за пример телефонните измами, за които са нужни по-строги наказания, за да спре този вид престъпление. Вчера с обвинител №1 разговаря колегата Иво Никодимов, по повод обвинителния акт, който четирима български гранични полицаи получиха от турски наказателен съд за инцидент преди девет години. При него загина турски гражданин, навлязъл в български териториални води незаконно, с цел нелегален улов на риба.

Репортер: Г-н Цацаров, Турция поиска български гранични полицаи, защитавали реално териториални води от незаконен улов на риба, при който възниква инцидент със смърт на рибар. Обаче рибар, който нарушава българската територия. Ще дадем ли тези хора на Турция?

Сотир Цацаров: Първо трябва да внесем едно уточнение. Официално искане за екстрадиция не е постъпвало. Процедурата в Бургаския районен съд всъщност е процедура по връчване на съдебни книжа. На практика на тези хора, чрез Министерството на правосъдието и от там – Бургаски районен съд, е връчен препис от обвинителен акт. Като оставим настрана въпроса колко време е минало от инцидента, като оставим настрана и връчването на обвинителен акт от т.нар. „Тежък наказателен съд“ в град Къркларели, би следвало малко да върнем лентата назад. И като върнем лентата назад, да кажем каква е ситуацията в момента, и то да го кажем съвсем ясно, така че това да бъде чуто не само от тези гранични полицаи – настоящи или бивши, и от техните роднини, разбира се, за които това е източник за безпокойство и напрежение, но да бъде чуто ясно и от техните колеги, които в момента са на границата, а и от нашите сънародници. Ситуацията най-общо звучи така: след инцидента, който е точно такъв, какъвто вие го описахте, прокуратурата – в случая тогава е била компетентна Военната прокуратура, това е Военно-окръжна прокуратура – Сливен – е прекратила наказателното производство, приемайки, че граничните полицаи са действали абсолютно правомерно. Постановлението на прокурора е било отменено от Военен съд, последвало е допълнително разследване, последвало е ново прекратяване. И в резултат на новото прекратяване – то е потвърдено вече от съд, включително и Военно-апелативен съд – досъдебното производство е приключило. Казано по друг начин, за българската правна система тези хора са действали абсолютно правомерно, защитавайки…

Репортер: И не са извършили престъпление.

Сотир Цацаров: … държавната граница и изпълнявайки абсолютно правомерно своите служебни задължения. Оттам насетне възниква въпросът какво може да се случи. Естествено, връченият обвинителен акт показва, че в Турция има наказателен процес. Същевременно обаче трябва да бъдем съвсем ясни в едно принципно положение. Изключая пространството на Европейския съюз, където действа Механизмът на европейската заповед за арест, България има резерва към съответния член от Европейската конвенция за екстрадиция. Казано по друг начин, България не предава свои граждани. Следователно, всяко искане за екстрадиция на тези лица ще бъде обречено на отказ. Това трябва да бъде казано съвсем ясно. Това трябва да бъде казано съвсем ясно, за да не се спекулира с начина, по който те са изпълнявали своите служебни задължения, трябва да е съвсем ясно: първо – че те са действали повече от правомерно, второ – че така трябва да действат всички техни колеги, и трето – че държавата би следвало и следва точно по този начин да изрази позиция и да покаже, че защитава своите граждани. България няма да предаде на страна, която не е членка на Европейския съюз, лица, за които би постъпило искане за екстрадиция.

Репортер: Близките на загиналия турски гражданин при този инцидент са водили дело в Европейския съд по правата на човека.

Сотир Цацаров: Да, то е в Европейския съд по правата на човека, но техните претенции са признати за неоснователни.

Репортер: Което какво означава? Каква оценка дава Европейският съд по правата на човека, след като не приема претенциите на близките на загиналия?

Сотир Цацаров: Мисля, че същата оценка, която дава Българската прокуратура, същата оценка, която е потвърдена от българския Военен съд и мисля, че същата оценка, която имаме аз и вие за тяхното поведение.

Репортер: Активността на турските съдебни власти може ли да се гледат през призмата пък на това, че ние не допускаме или гоним от страната пък турски граждани, които смятаме, че по някакъв начин се намесват или са заплаха за нашата национална сигурност?

Сотир Цацаров: Е, не знаем дали трябва да търсим връзка между тези две събития. В интерес на добрата воля на всяка от страните е да ги гледаме всяко само за себе си.

Репортер: Но Държавна агенция „Национална сигурност“ и днес е издала заповеди за…

Сотир Цацаров: Запознат съм с действията на Държавната агенция. Както и предния път, ще потвърдя, че за мен това са абсолютно необходими и правомерни действия. Действията на ДАНС са координирани със съответните държавни институции. Действията на ДАНС и този път по отношение и на тези граждани – небългарски граждани, са съвсем ясно казани: в защита на националната сигурност и на териториалната цялост на страната. И смятам, че това е нормалният начин една държава да отстоява себе си и да защитава гражданите си, своите граждани и своята територия и цялост.

Репортер: По-силни ли са в случая проявите, с които Турция и турски граждани се опитват да въздействат върху изборите у нас?

Сотир Цацаров: Тук не става дума за въздействие само върху изборите. За съжаление – казвам го за съжаление, защото просто ще трябва да ви дам такъв отговор – цялата информация е класифицирана. Тя не може да бъде представена публично – имам предвид информацията, на базата на която ДАНС е предприела тези действия. Но най-общо казано, тук не говорим само или единствено за намеса в изборния процес. Тук говорим като цяло за действия, които малко или много са насочени към проповядване на идеи, свързани и с нарушаване на българската териториална цялост. Нека да е ясно – няма нормална страна, която да не е заинтересована от много добри отношения със своите съседи. Аз мисля, че България не прави изключение в това отношение и че добрите отношения с нашите съседи, независимо кои са те, включително и Република Турция, са от първостепенно значение за нас. Но всяка държава е държава. България е самостоятелна страна и тя има свои национални интереси. Няма друг начин те да бъдат защитавани, освен с действията на съответните държавни институции. В конкретния случай мълчанието, пасивността не вършат работа никому. Тук не става дума, според мен, за изостряне на отношенията с Турция. Тук става дума просто за това, което всяка държава, която държи на своя суверенитет, трябва да направи и в случая се прави.

Репортер: Колко близо е границата на всичко това, което се случва, до това да бъде провокирана прокуратурата да започне досъдебни производства по теми, свързани с това, за което говорите?

Сотир Цацаров: Досъдебни производства могат да бъдат започнати, само ако са налице действия, които са престъпления по Наказателния кодекс. А Наказателният кодекс ясно дефинира в момента, с оглед редакцията си от 1968 г. и още няколко последващи редакции, какво точно представлява престъпление против републиката. В конкретния случай ние не говорим за престъпления. Говорим за действия, които като цяло заплашват националната сигурност. Но може да бъдете сигурни, че ако такива престъпления са осъществени, прокуратурата няма да подхожда с въздържане или, ако мога най-дипломатично да се изразя, прокуратурата просто ще си изпълни служебните задължения. Всичко онова, което и в момента е осъществено от председателя на ДАНС, е резултат на координация между всички държавни институции.

Репортер: Въпросът е обаче тези действия колко близо са до границата на престъплението, понеже знаете точната информация. Как да си го представят хората?

Сотир Цацаров: Тези действия сами по себе си все още не са престъпление. Тук не говорим за шпионство – не дай боже, не говорим за други дефиниции на престъпление по Глава 1 от Наказателния кодекс. Говорим за защита на националния интерес.

Репортер: Едно друго престъпление обаче продължава да тормози хората непрекъснато. Ние с вас сме си говорили…

Сотир Цацаров: То не е само едно, така че трябва да го дефинирате.

Репортер: Да, става въпрос за телефонните измами.

Сотир Цацаров: О, това е много болен въпрос. Защо казвам, че е болен въпрос? Може би изпреварвам въпроса ви. Първо, той е болен, защото за мен продължава да е необясним механизмът, по който много хора се оказват в положението на пострадали. Това е въпреки направените от нас анализи на тези престъпления, въпреки усилията на медиите, и в частност – в случая националната телевизия, полагат за информиране на обществото. Проблемът е, че жертви на такива престъпления – и тя, тая група, е неслучайно избрана – стават по-възрастни хора, които са една идея по-уязвими, дори в чувството, в усещането за сигурност на свои близки и т.н. Същевременно практиката показва, че механизмите се множат с всеки изминал ден. Те са свързани с ту с пострадал близък, ту с жертва от престъпление, ту с какво ли не. Да го обяснявам като прокурор – аз съм го виждал първо в моето семейство. Дето се казва, тя, моята майка – да е жива и здрава – тя е била жертва на такова нещо и в последния момент просто не се случи, каквото са я канили да се случи, разбира се, злоупотребявайки със злополука с близък човек в семейството. Това е едно. Виждал съм тези хора в съдебната зала. Аз няма да забравя един процес, при който задържахме мисля, че бяха девет лица – всичките от ромски произход, за телефонни измами в зала в Пловдивския окръжен съд. И тия процеси се повтарят, повтарят. Виждам ги и сега, в един малко по-голям, не малко по-голям, направо казвам в национален мащаб – и все ми ес струва, че ключът към това нещо са няколко неща. Първо – премахване на анонимността по отношение на възможностите за ползване на телефонни карти. Ограничаването на броя е едно. Преди да бъде ограничен, ние сме имали случаи, в които на едно лице са се водили 3000 SIM карти – 3000. Лицето е от ромски произход и даже ми се струваше, че нямаше и собствен мобилен телефон, но е било ползвано за закупуване. Втората стъпка е масова пропаганда, т.е. до съзнанието на тези хора, особено на възрастните ора, трябва да стигне сигналът „Измама, измама, измама“. И третият, ама не на последно място, е – ще го кажа направо – тежка наказателна политика, безкомпромисни обвинения и реални присъди. Това е.

Репортер: Но тези присъди виждаме, че са условни или пробация.

Сотир Цацаров: Просто трябва този подход да бъде променен. Не може да разсъждаваме от гледна точка единствено и само личността на извършителя. Да, личността на извършителя – тя е свързана с определени цели по закон: да бъде поправен, да бъде превъзпитан и прочее. Но когато едно престъпление се е превърнало едва ли не в бич за обществото, и то не за цялото общество, то се е превърнало в бич за най-уязвимите хора в това общество, да го кажем направо – нашите родители – тук вече трябва да доминират съвсем други цели, а те са свързани с общовъзпитателното и общопревантивно въздействие на наказанието. Твърда наказателна политика, реални наказания, лишаване от свобода. Да, звучи не особено популярно, не звучи много лицеприятно, но в момента това е единственото лекарство. Другото лекарство е непрекъснато въздействие върху съзнанието на тези хора – говоря, имам предвид пострадалите – защото и превенцията е от огромно значение.

Репортер: Г-н Цацаров, защо прокуратурата се превръща в универсално лекарство в България?

Сотир Цацаров: Защото така е най-удобно.

Репортер: Защото сега и Мая Манолова ви изпраща сигнал за некоректни работодатели. Защото жените в Дупница страдат, нито една институция не успява да реши въпроса и тръгва омбудсманът да търси нарушения в Наказателния кодекс, за да ви сезира вас.

Сотир Цацаров: Ние няма да избягаме от това, което имаме като правомощия. Но нека кажем ясно: неплащането на трудови възнаграждения не е от компетентността на прокуратурата. В същото време трябва да си поставим въпроса защо всичко стига до нас, независимо че не е от наша компетентност, при положение, че преди нас има цяла редица контролни органи. Та нима няма Инспекция по труда?

Репортер: Това е и смисълът на моя въпрос.

Сотир Цацаров: Защо, казвам – скачам на съвсем друга тема – защо критичното състояние на язовирите трябва всяка година да стига до прокуратурата, тя да бие камбаната и съответно почти нищо да не се случва, при положение на това, че има сума контролни органи и преди това има отговорни органи на изпълнителната власт. Тоя въпрос не трябва да го зададете на мен. Този въпрос мисля, че трябва да го зададете на всички ония, които на първо място им е удобно да отправят сигнала си към прокуратурата, на второ място е удобно да застанат пред вашите камери и да кажат „Ние сезирахме прокуратурата, ние сезирахме главния прокурор“. И оттам нататък, от нас се чакат решения в много от случаите, в които ние просто нямаме никакви правомощия по закон. Трябва прокуратурата да се съсредоточи върху основната си функция, а тя е наказателно преследване. Тя не може да упражни някаква роля там, където престъпление няма, макар да има ясно нарушение, макар да има ясна социална несправедливост, но тя не е универсалното лекарство. В същото време е удобно да бъде както универсалното лекарство, така и универсалната мишена. Всеки може да си измие ръцете с нас, било хвърляйки проблема си на нас, или било, обвинявайки ни за това, че определен проблем не е решен. Та нима упражненията в предизборните студия не го доказват по същия начин? Така че по-скоро трябва да мислим как това да се промени.

Репортер: Добре де, но всеки казва „Реформа в съдебната система“ и всеки се прицелва в прокуратурата.

Сотир Цацаров: Половината от тези, които говорят за реформа, или просто използват тази мантра – „съдебна реформа“, според мен въобще не са в състояние да обяснят какво точно имат предвид. Една немалка част от тези, които непрестанно атакуват прокуратурата, моето усещане е – нямам кой знае какво съзнание за собствената си ценност, говоря по принцип – че ако на моето място беше някой от тях, те дори и нямаше да си помислят за реформа в прокуратурата. Една част говори за това, защото им е удобно. И сега тази прокуратура е атакувана всеки ден за това, че е поръчкова, за това, че е конюнктурна, за това, че е такава, такава, такава – няма смисъл да го описвам, това звучи всеки ден. Е нека зададем въпроса: ако тази прокуратура премине към изпълнителната власт, тя какво ще прави? Ще сменя състава си на окръжните прокурори, както се сменят областни управители ли? Ще бъде податлива на влиянията на всяка промяна в политическата обстановка ли? Проблемът на всичките тези, които говорят за съдебна реформа, е, че те и дума не издумват, или по-скоро нямат грам ясна концепция за това, например, какво трябва да се направи с наказателното законодателство и с Наказателно-процесуалния кодекс, например в случаите на това, за което говорихме сега – телефонните измами.

Репортер: Въобще, какво трябва да се направи с наказателната политика, за да не излизат от затвора престъпници, които излизат, правят престъпления, за да се върнат в затвора.

Сотир Цацаров: Трябва да се направят няколко прости неща. Едно от тях е Наказателният кодекс да бъде разтоварен от всичките онези дребни престъпления, които по своята същност представляват административни нарушения, и част от които са останали като наследство от едно време на социализма. В това няма политика, в това има промяна на обществени отношения. На второ място, този Наказателен кодекс трябва да бъде реформиран. Това не изисква кой знае какви усилия. Изисква политическа воля, само че тогава този кодекс става опасен – да бъде реформиран така, че длъжностните и корупционните престъпления да звучат в съзвучие с днешните обществени отношения, а не с тези от 1968 г., защото безстопанствеността…

Репортер: Защото не аз съм ви дал „дар, който не ви се дължи“.

Сотир Цацаров: Да, абсолютно.

Репортер: Или пък „безстопанственост по отношение на“…

Сотир Цацаров: Стига с това понятие „дар, който не му се следва, получил“, ама то не било подкуп. И за подкуп – ясна е дефиницията какво е подкуп и кога друго лице, което не е длъжностно, например лекар, получи парична сума. И на трето място, освен една не кой знае колко изискваща усилия реформа в Наказателния кодекс – дайте да не говорим за нов Наказателен кодекс – иска съвсем разумни поправки. И на трето място, разумни поправки в наказателния процес. Този тежък, безумно тежък наказателен процес – той е за всякакво престъпление. Той е за кражбата на 3 килограма мед от кабели, той е и за убийство – той тече по един и същи начин. Кому е нужно всичкото това? Да не говорим за нещо друго. Крайно време е да се сложи една бариера между възможностите делото, което влезе в съд, да бъде връщано колкото пъти се реши. Нека има един предел, от който насетне както страните, така и съдът, да нямат възможност да правят тия възражения. Не може да върнем съдебния процеси по девет-десет години – това е безумие.

Репортер: Е защо, ако има престъпление „Корупция“, Наказателният кодекс ще стане опасен? За кого ще стане опасен?

Сотир Цацаров: В момента длъжностното престъпление изисква специална цел, не просто да нарушите, изпълните или пропуснете да изпълните служебните си задължения и от това да може да произтече или да е произтекла вреда или облага другиму, но това да сте го направили с цел да принесете някому вреда или да принесете някому облага, или да причините някому вреда. Това са състави, които съществуват от 1968 г. Член 219 – прословутият Член 219, е „Безстопанственост“, „Разпиляване на имущество“. Това са термини, които са пригодени за съвсем други обществени отношения. При тези други обществени отношения корупция в непубличния сектор е нямало, защото просто е нямало непубличен сектор, защото е нямало частен сектор. Нима сега ние имаме адекватно преследване на корупция в частния сектор? Нима имаме адекватно преследване на корупция в това, което се случва всеки ден в лечебните заведения? Нашият закон просто приема, че получилият определена сума лекар не е длъжностно лице – това е така по закон, и той не може да носи отговорност за подкуп. Ще носи отговорност, ако е длъжностно лице. Той ще носи отговорност за получаване на дар, който не му се следва, или имотна облага, която не му се следва, за което наказанието е такова, че в случаите на неосъждано лице той получава освобождаване от наказателна отговорност. И толкова. Нека се върнем на престъпленията против републиката. Опетняването на герба, на химна, на знамето, проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология и проповедта срещу националната сигурност или, да речем, териториалната цялост на страната – макар че не това е точната формулировка на Член 108, се наказва с наказание „Лишаване от свобода“ до три години, което автоматично означава при неосъждано лице освобождаване от наказателна отговорност. Нека си зададем въпроса: ако изгориш националното знаме, в колко държави ще те освободят от наказателна отговорност и ще ти наложат глоба? Нека си зададем въпроса: ако проповядваш нещо, което е срещу България, в колко страни ще получиш глоба? В България ще я получиш, ако си неосъждан.

Репортер: Е, как да защитите националната сигурност при тези текстове на закона?

Сотир Цацаров: Ама вижте, при тези текстове на закона защитата на националната сигурност може да се извърши с координирани действия на всички институции, като това, което направи председателят на ДАНС, например. Трябва да има някакъв вид национално съгласие, не борба колко прокуратури ще има, не борба кой модел ще възприемем. Нито един от тези, дето говори за реформа, няма ясна позиция дори за това какъв наказателен процес ни е нужен. Пък то не е толкова сложно, ние няма да го измислим сами – те, другите страни, са го измислили. Достатъчно е да попрепишем няколко неща и да си признаем, че сме ги преписали. Та нима Законът за мерките за противодействие на тероризма не бе написан така? Нима не бяха събрани най-добрите образци на такива закони – европейски, руски и какъв ли не още, за да бъде направен един що-годе приемлив и разумен продукт. Просто това трябва да е един от приоритетите на новото Народно събрание.


виж още ...