Сотир Цацаров, проф. Борис Велчев и проф. Никола Филчев в интервю за предаването "120 минути" по bTV

 Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България

 Водещ: Добре дошли, г-н главен прокурор.

 Сотир Цацаров: Благодаря. Преди да започнете да задавате въпроси   може ли да си позволя нещо?

 Водещ: Заповядайте.

 Сотир Цацаров: Доколкото аз изчислявам днес, една година 120 минути, нали така?

Водещ: Да.

Сотир Цацаров: Нещо много скромно и много искрено в знак на уважение към телевизията и към предаването, а и честно казано и към вас – едно издание на Националния музей на книгата, „История славянобългарская“ ,факсимилно издание. Бих казал за повече мъдрост.

Водещ: Много ви благодаря.

Сотир Цацаров: Към мъдростта, нещо за повече респект – една значка на прокуратурата. Няма да злоупотребявате с нея, нали?

Водещ: Да, ще си я сложа във витрината, да ви кажа честно.

Сотир Цацаров: Да, това е правилният подход. Другият вариант е на сакото.

Водещ: Прокуратурата, за която все повече се говори в нашето общество. Много мило, благодаря ви.

Сотир Цацаров: Прокуратурата, за която никога не е спирало да се говори, независимо кой я оглавява.

Водещ: Може ли и аз да си позволя да бъда искрен?

Сотир Цацаров: Оттук нататък мисля, че трябва да направим един искрен разговор.

Водещ: Мисля си, че се намираме в момент, в който жаждата за справедливост в нашето общество, преминава смазващо през вас и затова искам да започнем с въпроса – когато четете пресата, как виждате себе си и как бихте се определили в едно изречение? Независим човек ли сте?

Сотир Цацаров: Да определя себе си в едно изречение. Хайде да се определя в една дума – мисля, че съм търпелив човек. Даже на моменти съм по-търпелив отколкото трябва. Иначе, когато чета пресата, а и не само пресата, когато чета всичко онова, което е във, да използвам популярния термин, виртуалното пространство, виждам много критики, част от които са съвсем справедливи, много омраза и клевети, обяснимо много одобрение - кое е обяснимо, кое е оправдано, кое не, а и неутрално отношение. Ако си помислиш – не можем да си представиш, че ще работиш това, което аз работя в момента и ще събираш симпатията на хората или симпатиите на всички хора. То и в живота това го няма. Ако си помислиш, че трябва да бъдеш такъв, че всички да те обичат, според мен, максимумът, който ще постигнеш е всички да се отнасят с някакво, да го кажа, безразличие към теб.

Водещ: Вие самокритичен ли сте?

Сотир Цацаров: Да.

Водещ: А независим?

Сотир Цацаров: Какво трябва да постигнем като направим една декларация независим? Фактът, че си самокритичен пред себе си означава, че си самокритичен пред съвестта си.

Водещ: Политици и от ляво и от дясно, особено в последните месеци…

Сотир Цацаров: И от центъра.

Водещ: Добре.

Сотир Цацаров: Не зная какво ще питате, но така или иначе – политиците...

Водещ: Добре, и от центъра, щом така казвате,изказват съмнение във вашата независимост. Ето, например, г-н Румен Петков ви нарича инструмент в ръцете на Пеевски, който трябва да влезе в затвора, а Радан Кънев ви смята за фаворит на Пеевски. Вие човек на Пеевски ли сте?

Сотир Цацаров: Може ли да започна с Румен Петков, после през Радан Кънев без, разбира се, да избягам от отговора за Делян Пеевски.

Водещ: Ако искате започнете от Делян Пеевски.

Сотир Цацаров: Не, не искам. Ще завърша с Делян Пеевски. Вие бяхте, как да кажа, пределно възпитан като казахте инструмент в ръцете на Пеевски.

Водещ: Това го казва Румен Петков.

Сотир Цацаров: Не, г-н Румен Петков употреби съвсем друг израз.

Водещ: /…/, който трябва да влезе в затвора.

Сотир Цацаров: Не. Той каза джобно ножче в ръцете на Пеевски. После каза, че трябва да бъда арестуван, дори си представих, че той самият може да го направи и най-сетне каза, това мисля му е най-мекото изказване, че трябва да подам оставка.

Водещ: Явно ви е жегнал щом така помните.

Сотир Цацаров: Аз помня всичко, разбирате ли? Когато ви казах, че съм търпелив и подреден – аз помня всичко. Не помня само лошото. Ако човек помни само лошото той не става за нищо. Не за главен прокурор, дори не за прокурор – за нищо не става. Да се върна на темата. Знаете ли, от г-н Петков, бих се притеснил, ако някога чуя похвала от неговата уста, тогава, може би, ще се притесня, че върша нещо нередно. Що се отнася до арести, подавания на оставки и т.н. – за оставка, може би, човекът си спомня времена през 2008 година и свой опит. Да попитам нещо друго: за какво да подавам оставка? По призив на Румен Петков? За срещи на басейна „Спартак“? За срещи с, как беше терминът, оперативно интересни братя и прочие? Човекът има някаква политическа цел, преследва я с такива политически изяви. После за кого питахте? За Радан Кънев, да.

Водещ: За Радан Кънев, защото и неговото изказване и това на Румен Петков води към едно име – Пеевски.

Сотир Цацаров: Те всички изказвания водят към едно име. Нали всички изказвания водят към името, особено напоследък, към името кой и това веднага води до – Пеевски, Пеевски, Пеевски. Нали, не са само Радан Кънев или Румен Петков.

Водещ: Точно така. Затова въпросът е: вие човек на Пеевски ли сте?

Сотир Цацаров: Добре де, ще ми дадете ли възможност да кажа едно изречение и за Радан Кънев?
Водещ: Разбира се, заповядайте.

Сотир Цацаров: Защото за това ме попитахте. Аз разбирах лексиката на г-н Кънев в предизборния момент. Т.е. в периода, преди изборите. Нормално. Това са политически послания, това са политически думи, това са думи, с които трябва политически да бъдеш забелязан и, разбира се, политически консумиран като политически продукт. Имам предвид консумиран в най-добрия смисъл на думата, защото избирателят, в крайна сметка, трябва да те хареса. След изборите вече поведението може би трябва да стане една степен по-обмислено, не само като правна терминология и говор, но по-обмислено и като изяви. Не мисля, че след отговорността, която избирателите са възложили, може отново да мислим за извиване, чупене на ръце. Всеки може да извива и да чупи ръце. Аз също мога, въпреки, че нямам такъв вид. Сега да се върнем на Пеевски.

Водещ: Вие ли сте човека на Пеевски, е въпросът.

Сотир Цацаров:Предизборната кампания... Говоря предизборната, по отношение на избор на главен прокурор, защото тя беше кампания. Тя беше кампания с лозунги, клевети и какво ли още не . Чий човек бях тогава? На Цветан Цветанов, защото той ме хвалеше. После ме избраха за главен прокурор. Чий човек бях в продължение на 3-4 месеца? На Бойко Борисов. Нали помните онази фамозна реплика на колегата Кокинов – „Ти си го избра“. Е, аз бях човек и на Борисов. После, дойде вашият въпрос, тоест отговорът на вашия въпрос. Аз съм човекът на Пеевски. Ръководителят, на онова желязно лоби, което прокарва интересите на Пеевски в съдебната система. После въпросът Пеевски малко по отшумя и тогава вече тезата стана не само на Пеевски, а човек на Пеевски и Доган. Ако бъркам, нека ме извини Радан Кънев,някъде беше записал, че Борисов трябвало да избира между мен и Доган и Радан Кънев. Малко на високо ме е поставил до себе си, но както и да е. Ще минат още 2 месеца и ще стана човекът на още някого. Както се казва в една реклама – „Легендата продължава“.

Водещ: Тук не става дума толкова за политиците, колкото за да кажем за кризата в КТБ. Нали си говорим искрено?

Сотир Цацаров: Естествено.

Водещ: Тези коментари се засилиха особено много след като избухна тази криза с КТБ и вашите действия в началото. Сега директорите на тази банка ви обвиниха в нейното предизвикване.
Сотир Цацаров: А ние ги обвинихме в безстопанственост.

Водещ: Те ви обвиниха в това, че вашите действия в началото са предизвикали лавината. Избързано ли действахте по отношение на КТБ и какво се случва с банката?

Сотир Цацаров:Когато в продължение не на месеци, а на години – 2, не повече може би, един политически и икономически седмичник сипеше статии по отношение на КТБ и публикуваше таблици по адрес на КТБ. В интерес на истината, не може да отрече,много точни анализи и много точни таблици. Свързани със свързани лица, кредитополучатели и прочее,някой каза ли това е удар върху КТБ? Когато, някой изрече на глас нещо в един сигнал, визирам дори сигнала на протестна мрежа, в който се посочваха обстоятелства, които са свързани с начина на увеличаване на капитала на КТБ, кредитирането на свързани лица и прочее. Те от името на Делян Пеевски ли действаха или този седмичник пишеше, защото интересите на Делян Пеевски бяха да удари КТБ, например, какъвто явно е подтекстът на въпроса. Защо действахме така? Много удобно беше в началото да се каже. Спомням си един виден финансист или поне човек, който твърди, че е такъв, който каза – „Банката бе ударена с тежък предмет“. Първо, извършените претърсвания не бяха в помещение на банката. Не аз съм избирал фирми и кредитополучатели да бъдат регистрирани на един и същи адрес на управление -13 в една сграда, някои от които имаха само пощенска кутия. Второ,аз не познавам друг начин на действие на прокуратурата. Не сме действали елегантно, ще каже някой, но за сметка на това действахме ефективно. Прокуратурата действа така. Тя действа с претърсвания, действа с разпити, действа с изземване на документи. Тоест начина, по-който тя действа го пише в наказателно процесуалния кодекс. Прокуратурата не моли, тя изисква. Аз ще ви кажа още нещо. Следващата седмица, мисля че най-късно до сряда, ще трябва да бъде представен окончателния одитен доклад, нали така?

Водещ: Очакваме го още в понеделник, според медиите.

Сотир Цацаров: Очакваме го още в понеделник, но аз не очаквам още в понеделник той да стане обществено достояние. Поне ще има някакво технологично време на представяне. Много критики се изсипаха и върху управителя на БНБ – Иван Искров. Ако мога въобще да си позволя да го посъветвам, то бих го посъветвал да не крие този доклад.

Водещ: Защо, какво пише там?

Сотир Цацаров: Не зная какво пише. Така , както вие не знаете какво пише, така и аз не знам. Но, той ще стане факт следващата седмица.

Водещ: За да съветвате Иван Искров подобно нещо, вероятно трябва да знаете нещо.

Сотир Цацаров: Не. Просто искам да кажа, че за да не оставим отново убеждението, че едните са действали в интерес на някого, а другите крият нещо, нека това, което пише в одитния доклад да бъде представено публично. Като бъде представено публично, може би ще стане ясно. Кой е кривия и кой е правия. Дали сме действали ефективно, защото е имало типично криминален процес и дали сме обслужили нечии интереси.

Водещ:Споменахте протестна мрежа. Все пак да не забравяме, че това е сигнал, нека го напомним и на нашите зрители, по който вие казахте, че сте започнали работа, по който започва и действието срещу подуправителя на БНБ – Гунев, но там искам да ви го цитирам дословно, за да съм коректен докрай. Става дума за съмнение в организирана престъпна група с участието на лицата Василев, Пеевски и Бареков. След всички действия, срещу Василев, какви действия предприехте срещу Пеевски и Бареков?

Сотир Цацаров: Първоначално въпросите бяха задавани така – „Какво ще предприемете срещу Василев, Пеевски и Бареков“. После стана – „Какво ще предприемете срещу Василев и Пеевски“, после стана – „какво ще предприемете срещу Пеевски.“ Спрямо всички е предприето това, което се е настоявало в сигнала – възлагане на данъчни ревизии и данъчни проверки. По отношение на г-н Бареков има съответните констатации на данъчните органи. Не мога да ги оповестя, защото просто данъчните актове не са влезли в сила.

Водещ: По съмнение за финансирането на ББЦ ли?

Сотир Цацаров: Ами, ако това го кажа, нали разбирате, че първо ще наруша следствена тайна, второ ще се позова на данъчни актове, които все още не са влезли в сила. Не искайте от мен такова некоректно отношение.

Водещ: А по отношение на г-н Пеевски?

Сотир Цацаров: По отношение на г-н Пеевски сме получили това, което са направили данъчните органи. Бяха установени данъчни задължения на свързани фирми. И тези данъчни задължения бяха платени.

Водещ: В какъв размер, припомнете на нашите зрители.

Сотир Цацаров: Мисля, че бяха в размер 230 хил. лева. Говоря за свързани фирми със свързани лица.

Водещ: А, ако над КТБ е имало похлупак, за какъвто вие говорихте преди време, по вашите думи, който е бил удобен на всички. Ще чуем ли имена на хора, които са държали този похлупак? Политици?

Сотир Цацаров: Ще ми позволите ли да попитам, според вас, този похлупак колко време трябваше да изтрае немахнат?

Водещ: Нямам представа. Вие сте главният прокурор. Според мен не е трябвало да го има.

Сотир Цацаров: Ами, значи според мен, при положение, че го е имало, ама не съм го създал аз и че говорим не за финансов проблем, а говорим за финансов проблем, който няма нищо общо с този, който ние разглеждаме – криминалния, за нас не е останало нищо друго, освен да махнем похлупака. Е, вие питате какво ще се окаже под похлупака?

Водещ: Точно така.

Сотир Цацаров: Страхувам се, че първо под похлупака ще се окаже дупка. На второ място… Образно казано, разбира се. На второ място, опасявам се, че ще се окажат много хора, които са се хранили от тази дупка. В крайна сметка, ще дойде един момент в който много хора ще бъдат призовани като свидетели и мисля, че тогава ще стане ясно кой, защо и как.

Водещ: Политици, бивши премиери, лидери на партии.

Сотир Цацаров: Свидетели.

Водещ: Какво визирате под хора, които са се хранили от дупка?

Сотир Цацаров: Вие не разбирате ли какво визирам?

Водещ: Аз си го представям образно, но все още не мога да визуализирам лицата на тези хора.

Сотир Цацаров: В момента, в който аз визуализирам лицата на тези хора, използвайки вашият термин ще разкрия следствената тайна. Ние няма да скрием нито един разпит, нито един документ. Съдебното производство е ръководено. Разбирам под открити врати.

Водещ: Това ще бъдат ли хора от различни партии? Различни политици, различни убеждения, различни позиции в момента, по отношение на КТБ?

Сотир Цацаров: Той и финансовият интерес няма партиен цвят или вид на убеждение, той просто е финансов интерес, независимо дали е червен, син или какъвто и да е.

Водещ: Нека ви попитам пак. Това хора от целия политически спектър на България ли са?

Сотир Цацаров: Нека ви отговоря пак. Не съм загадъчен, нито се опитвам да избягам от въпроса ви. Съзнавам много добре задълженията, които имаме спрямо наказателно-процесуалният кодекс. Не ме карайте да ви отговарям и с една дума да нарушавам задълженията си.

Водещ: Защо не искате да разпитате Цветан Василев по видео връзка, каквото предложение чухме от неговия адвокат, да даде показания от Белград?

Сотир Цацаров:Решението само по себе си е решение на наблюдаващият прокурор, дали това ще стане или няма да стане. Понеже ми задавате въпроса, хайде да ви отговоря така. За да може да дадеш обяснение като обвиняем, първо трябва да си обвиняем. Друг е въпросът, че звучи много екзотично. Видеоконферентна връзка, защо не го направите? Защото спазваме определени правила, защото за да бъдеш разпитан като обвиняем, трябва първо да си станал обвиняем. Ставането става с предявяването на постановление.

Водещ: Г-н Цацаров, коментирайте хипотезата, че от обвиняем, може да стане защитен свидетел ? Защото този човек със сигурност знае неща, които могат да ви послужат за по-нататъшна работа по разплитането на този похлупак, за който говорим.

Сотир Цацаров: Не мога да коментирам. Българското законодателство не позволява сделка с обвиняем, за жалост. За огромна жалост, защото това е проблем в много дела. Българското законодателство за съжаление не познава фигурата на т.нар. разкаял се обвиняем. Не свързвам думата разкаял се с Цветан Василев. Просто това е популярният термин, който се използва. Не може да си обвинен и да решиш, че ще сътрудничиш на производството и в един момент, заради това да станеш свидетел. Хайде да не спекулираме сега, че имаме много ценни свидетелски показания и искаме да станем свидетели. Те могат да бъдат споделени и в обясненията като обвиняем. Ще кажете – „няма защита на свидетелите…“ Законът за защита на лица застрашени във връзка с наказателно производство, дава възможност да бъде защитен и обвиняем, когато даде показания от голямо значение за разследването и съществува реална заплаха. Мислите, че ако това е налице, ние ще кажем, че този закон не се прилага спрямо Цветан Василев?

Водещ: Тоест, за неговият живот няма реална опасност? Той каза, че се чувства застрашен.

Сотир Цацаров: Вие до момента друга опасност, декларирана, освен от телевизионни изявления за защитници, чули ли сте? Защото аз не съм, а и нямам такива данни.

Водещ: Това ме подсеща за случая със задържането на хора по подозрение в организирането на убийството на Делян Пеевски.

Сотир Цацаров: За мен това е затворена страница.

Водещ: Тези дни, един от тях заяви публично, че срещу него са действали хора. Не ви обвини директно вас, но ваши колеги от прокуратурата, директно под /…/ на Пеевски.

Сотир Цацаров: Вижте, аз казах каквото имах да казвам по отношение на въпросното обвинение. Казах, че за мен то беше грешка. Казах, че за мен… Добре не го казах, но ще го кажа пред вас. Това беше твърде срамна грешка на прокуратурата.

Водещ: На кого се дължи това? Тази срамна грешка?

Сотир Цацаров: След като някой е казал пред вас, че висши длъжностни лица от прокуратурата са действали под влиянието на Пеевски или са били по някакъв начин направлявани от въпросния „кой“ – Пеевски, то би следвало да е готов да направи и следващата крачка. Тази следваща крачка може да се изразява в две неща. Да каже имената на тези колеги, прокурори или следователи, публично или да ги каже пред съответните органи. Дори да ги каже пред мен.

Водещ: Докато сме още на темата Пеевски, вие познавате ли го ?

Сотир Цацаров: Да познавам го.

Водещ: От кога се познавате?

Сотир Цацаров: Познавам го, така както познавам много други лица. Така както познавам Цветан Цветанов, Бойко Борисов, както познавам много други лица, народни представители.

Водещ: Все пак, Цветан Цветанов беше министър на вътрешните работи, а Бойко Борисов премиер на България. Делян Пеевски не идваше често в Парламента.

Сотир Цацаров: Че, той не е идвал и в съдебната палата. Той дойде един път в съдебната палата, носейки карта на председател на ДАНС, директно след избора.

Водещ: Така ли се запознахте?

Сотир Цацаров: Не, запознахме се в Народното събрание.

Водещ: Разговора е горещ, седмицата беше още по-гореща…

Сотир Цацаров: Тя е, извинете, че ви прекъсвам, но следващата според мен няма да е по-малко гореща, по-следващата също.

Водещ: Вероятно. Първо спорихте с правосъдния министър, за мястото и правомощията на главния прокурор.

Сотир Цацаров: О, не не сте ме разбрали. Аз не споря никога за мястото на главния прокурор и никога няма да споря за това. Единственото, което ще отстоявам до край, е мястото на прокуратурата. Всеки опит прокуратурата бъде извадена от съдебната власт, ще срещне моята съпротива.

Водещ: За да стане ясно и на хората. Наистина, няма ли резон в критиките, не са ли малко повече правомощията на главния прокурор? Ето, Иван Татарчев, който вие добре познавахте, има една известна мисъл, че над главния прокурор е само Господ.

Сотир Цацаров:Никога не съм със съзнанието, че над мен е Господ. Не главен прокурор, а какъвто и да стана. Освен това, не ми е това нещото в живота, към което съм се вкопчил с 2 ръце, защото над мен е Господ. Аз реша ли, че над мен е Господ, аз съм го казвал и друг път, аз съм свършил като човек. Като главен прокурор, може би и преди това. Хайде а отидем на една друга плоскост. Главният прокурор е безконтролен, включително и пред парламента, нали така?

Водещ: Точно така.

Сотир Цацаров: Какво по закон прави главният прокурор по отношение на парламента? Внася доклад. Доклада, който внася е за работата на прокуратурата и излишно е да ви казвам, че той представлява един сборник от цифри и проценти. Последните три доклада, тоест за последните 3 години докладите на прокуратурата, ама не само нейните, а на двата върховни съда, народното събрание в тези си състави не е намерило време да изслуша. Поне така му беше упражнило някакъв парламентарен контрол. Ама аз не искам да кажа нещо друго. Доклада, който главният прокурор трябва да внася, трябва да има съвсем друго съдържание. Не цифри, а говоря за работа и конкретни действия на системата в противодействие на престъпността. Нима това не можем да постигнем с изменение в закона за съдебната власт?

Водещ: Какво точно имате предвид с това изменение?

Сотир Цацаров: Имам предвид , дори промяна на съдържанието и насоките на т.нар. отчет на главният прокурор пред парламента. Парламента не се нуждае от цифри. Парламента се нуждае от това да може да контролира конкретни политики, действия и да се произнася по тях.

Водещ: Хората имат нужда, да насочим разговора в друга посока, по същата тема. Досещат справедливост, че някой наистина е техен адвокат, защото вие сте главният прокурор. Прокурорите са обвинители, но са адвокати на справедливостта, нали така? Тук не става ли въпрос, че когато няма контрол може да има корист в действията, която да е без контрол?

Сотир Цацаров:Покажете ми едно прокурорско действие, което не подлежи по наказателно процесуалния кодекс на съдебен контрол. Защо ме питате дали има или няма контрол? Ако обществото иска по-голяма форма на контрол, то трябва да го получи. По-голяма форма на съдебен контрол аз не мога да си представя.

Водещ: Добре, вие казвате, че по отношение на опита на убийство на Пеевски, ние допуснахме срамна грешка. Тази срамна грешка какви последствия носи и за кого?

Сотир Цацаров: Тази грешка носи на първо място тежки последствия за самата прокуратура.

Водещ: Точно така, имиджа.

Сотир Цацаров: Но тя носи срамни последствия, дайте да не се лъжем, за мен самия също, защото, когато нещо лошо, недобро, не в реда на нещата се случи в системата наречена прокуратура, отговорността е само на 1, на главният прокурор. Затова не си мислете, че на мен тази централизирана пирамида ми е толкова удобна.

Водещ: Добре, вие от кого потърсихте сметка?

Сотир Цацаров: Действащо законодателство не дава възможност да търсиш сметка за правни решения. Вие ще ми кажете, но това решение не е правно, то е криво. Да, криво е, но е в съответни актове. Действащо законодателство не дава възможност да търсиш отговорност на магистрат, който е написал такава глупост.

Водещ: Чухме Борис Велчев да казва преди нашето интервю, че седем години са много и наистина създават опасност един човек да се примири със статуквото?

Сотир Цацаров: Вижте, 7 годишният мандат е проблем на конституционни промени.

Водещ: А, вие като човек?

Сотир Цацаров: Като човек, да 5 години.

Водещ: Това са 7 години.

Сотир Цацаров: Максимум 5 години. 7 години са много. Не ви го казвам във популистичният смисъл или да ви го кажа да се включа по някакъв начин в хора на тези, които критикуват прокуратурата, та „белким“ ме харесат, защото те няма да ме харесат никога. Никой не харесва силна прокуратура. Никой не харесва прокуратура, която общо взето се опитва да си върши работата. На огромната част от политиците им е удобна безличната прокуратура. Слаба, подчинена, слушаща прокуратура. Ако това искат да направят с това, което наричат съдебна реформа, ще си го направят, само че ще му оберат плодовете 3-4 години ще му оберат плодовете. Те ще са горчиви. Сега отново на въпроса. 7 години наистина са много години. Не го казвам от излишна скромност. Нормалният мандат за мен трябва да бъде 5-годишен мандат и естествено, както е сега, без право на повтаряне на мандата. 7 години дават възможност за много, те дават възможност да разгърнеш цяла управленска програма, но дават възможност в един момент да се примириш, дават възможност също в един човек да решиш, какво беше, нали го казахте, Татарчев – над мен е Господ.

Водещ: Над мен е Господ.

Сотир Цацаров: И тогава решиш ли го, че на 6-7-та година над теб е Господ, ти се вреден за себе си, после за всички околни.

Водещ: Преди да продължим по същество – един личен въпрос. Чували ли сте приказката, че влизат в историята само тези, които са на страната на правдата, а не на страната на силата? Вие имате ли такива намерения, да сте на страната да правдата и когато усетите, че не сте способен на страната на правдата, да не се примирявате с това и дори да се оттеглите? Питам ви абсолютно принципно и човешки.

Сотир Цацаров: Аз първо се пазя много от това да работя или да работя и мисля за себе си с подобни, да ги нарека, максими или с подобни думи. Това, което е важно за мен е да работя според собствените си разбирания за добро и зло. Естествено,че ако не работя според собствените си разбирания за добро, зло или начин, по който трябва да си върша работата, сигурни имам някакви сили да стигна до мисълта, че не я върша като хората и не съм за нея. Но не защото ми го е казал някой като хората, за които говорихме по-рано. Защото техните цели… разбирате ли? Те и те не са от най-добрите.

Водещ: Добре, Велчев и Филчев, отново. Те казаха, ето Велчев например спомена за политическия натиск, че това е една непрестанна борба между прокурори, политици? Вие как ги усещате на гърба си?

Сотир Цацаров: Според мен по абсолютно същият начин, по който ги е усещал Борис Велчев. По абсолютно същият начин, по който е усещал Никола Филчев. За Иван Татарчев нищо не мога да кажа, Бог да го прости.

Водещ: Имало ли е опити за вмешателство?

Сотир Цацаров: Естествено.

Водещ: И как ги /…/?

Сотир Цацаров: Като правиш това, което смяташ за правилно.

Водещ: Например нещо, което са ви карали да правите или да не правите и не сте се съобразявали?

Сотир Цацаров: Какво може да ми се случи като не го направя? Максимумът да бъда наречен човекът на Борисов, на Пеевски, на Доган, на Пеевски и Доган и както ви казах, легендата продължава на следващия. Това може да ми се случи. Аз вече му претръпнах, разбирате ли? Проблемът ми е, че семейството ми не е претръпнало още и на моменти започвам да се питам цялата тази, мога да кажа дандания, целият този театър, който се формира, като почнем от това кой на кого бил… нали се изразихте там деликатно инструмент, нали на въпросния басейнов герой и т.н. Заслужава ли си? Т.е. заслужава ли си всичкото това на моменти да се изсипе върху тебе и … то вече даже се изсипва непряко върху тебе, а пряко върху семейството ти, заради какво? Вие казахте –влизат в историята. Този, който си мисли, че сяда на един стол и с това влиза в историята и той е свършил като онзи, дето е решил, че над него е небето.

Водещ: Знаете ли, докато водим този разговор, бившият премиер на Румъния Адриан Нъстасе, един от бившите…

Сотир Цацаров: Е в затвора.

Водещ: Да. Може би гледа някоя сапунка румънска, не знам дали има телевизори в Букурещкия централен затвор…

Сотир Цацаров: Не мога да ви кажа.

Водещ: Но по-интересното в затвора компания му прави и най-големия медиен магнат, най-богатия човек в Румъния /…/ и когато преди време в нашето предаване включихме бившият говорител на министерството на правосъдието на Румъния, за да се стигне до тези присъди и тези обвинения, той каза едно нещо – стигна се благодарение на факта, че съдии и прокурори се обединиха и победиха политиците. Има ли такава битка тук? Тя започна ли?

Сотир Цацаров: Не. Не. Такава битка тук има опит да започне. Такава битка тук може би и много скоро би дала и първите си резултати. Но без да ме карате да отговарям повече на това, което казахте, нека повторя това, което цитирахте от името на говорителя, бившият говорител на Румънското министерство… битка на съдии и прокурори.

Водещ: Заедно срещу политиците.

Сотир Цацаров: Съдии и прокурори заедно срещу политиците.

Водещ: Това бяха думите му в нашето студио.

Сотир Цацаров: Е, аз само ги повтарям. Съдии и прокурори. За трети път.

Водещ: Добре. Христо Бисеров. Да ви кажа честно видях го скоро в един магазин.

Сотир Цацаров: Най-вероятно и той трябва да пазарува.

Водещ: На щанда за хранителни продукти беше. Въпросът е вие от кога не сте го виждали? Лицето Христо Бисеров.

Сотир Цацаров: Не съм го виждал от момента, в който бях на някакво заседание на правната комисия, на която той бе председател.

Водещ: а какво се случва с него? Поискахте справка от Швейцария, свързана с банкова сметка, нали така?

Сотир Цацаров: Не, не поисках справка. Не се иска справка за такова нещо.

Водещ: Изпратихте му…

Сотир Цацаров: Изпратихме молба за правна помощ.

Водещ: За правна помощ.

Сотир Цацаров: Аз имах вече случай да го кажа. Том имаме две точки –точка на пристигане на парите и това е Македония. Тя е ясна за нас. Имаме точка на изпращане на парите и това е Швейцария. За нас не е важна самата точка на изпращане на парите, а са важни самите пари. Банковата сметка – нейното течение, движението на банковата сметка. Давността, защото данните които нямат доказателствена стойност, че тя има поне 10-годишна давност, т.е. е била открита, както и това, което е влязло в нея и това, което е излязло от нея.

Водещ: Може ли за малко вашият химикал?

Сотир Цацаров: Да. Той е писец, не е химикал.

Водещ: Да, благодаря ви. Казахте, че има банка в Македония, извинете че рисувам толкова грозно, и пари, които отиват в сметка в Швейцария.

Сотир Цацаров: Обратно. Банка в Швейцария и сметка в Швейцария.

Водещ: И сметка в Швейцария.

Сотир Цацаров:И от която постъпват пари в македонска банка. Т.е. трябва да смените стрелките.

Водещ: Добре. Македония е по-малката държавица, да кажем. Чии са тези пари?

Сотир Цацаров: На човекът, който е извършил превода. На човекът, който е титуляр на сметката.

Водещ: Това е?

Сотир Цацаров: Това е Христо Бисеров.

Водещ: Това са негови пари?

Сотир Цацаров: Да.

Водещ: Какъв е техният произход?

Сотир Цацаров: За да разберете какъв е техният произход, трябва да разберете как са попаднали ето в този първи кръг, който начертахте –Швейцарският кръг. За това швейцарците трябва да ви отговорят.

Водещ: Да.

Сотир Цацаров: Но те не го правят. Принципно разкриването на банкова тайна от Швейцария е нещо доста сложно. Не само по отношение на Христо Бисеров.

Водещ: Това означава ли, че по този пункт Христо Бисеров може и да не седне на подсъдимата скамейка?

Сотир Цацаров: Е, не ме карайте да правя такива предсказания. Лично аз смятам, че отговор на молбата за правна помощ трябва да има.

Водещ: Тъй като времето ни притиска, Сидеров и Цветанов много живо ни интересуват.

Сотир Цацаров: Сваляне на имунитета.

Водещ: И след това?

Сотир Цацаров: След това делата продължават по досегашния ред.

Водещ: Миджур – този взрив, тази трагедия, която погуби 15 души? Чухме собственикът, който загуби сина си. Той казва, че не изключва версията да е саботаж, някой от вън да го е предизвикал. Вие казахте,че не вярвате в тази теза и нямате доказателства за подобно нещо. Какво означава?

Сотир Цацаров: „Миджур“…Първо, съболезнования на близките. Второ, през 2008 година е сключен договор за утилизация на въпросните мини. Това са 4 вида противопехотни мини, американско и немско производство. Извадено е разрешение за входящ трансфер, направо казано за внос на милион 560 хиляди противопехотни мини. Гърция има достатъчно държавен разум, аз разлика от нас, за да утилизира боеприпаси извън територията на страната. Ние нямаме достатъчно държавен разум, но имаме достатъчно частнособственически разум, за да приемем всичко това, и да ги утилизираме при възможно най-примитивните условия, или при най-примитивните технологии. Така или иначе обаче, договорът е подписан и разрешението за внос е получено. Знаете ли колко е нормата за утилизация на мините по този договор на ден?

Водещ: Колко е?

Сотир Цацаров: 8000 мини на ден, които трябва да бъдат утилизирани за 197 дни, и това прави към 1 560 000 мини, закръглям. Според данните на МВР, към момента на взрива или непосредствено преди взрива, това е 1 октомври, на територията на завода е следвало да има…ще ми позволите да кажа точната цифра.

Водещ: Кажете, защото е интересно, наистина.

Сотир Цацаров: На територията на завода е следвало да има не повече от 220 000 мини. Точно 210 967 мини. Само че непосредствено преди взрива, в 5 РПУ в София е било депозирано искане от собственика на завода да бъдат транспортирани от други негови складове. Това са складовете на територията на област Монтана… мини, освен други експлозивни вещества, със списък на 58 камиона. На финала на този списък имаме мини с избухлив заряд М2 200 000…

Водещ: Демонстрирахме ги в предишното ни предаване…

Сотир Цацаров: Още 200 000, още 200, още 200 – общо 800 000 мини. Да, ама по документ те са в Монтана. Когато инцидентът стана и когато трябваше да действаме буквално по спешност, а то нямаше и друг начин за действие, стана ясно, че в Монтана има такава складова база. Тя бе огледана и претърсена веднага. Там мини няма.

Водещ: Не открихте тези мини?

Сотир Цацаров: Следователно дали не може да си поставим въпроса, че ако по документи на място е имало тази цифра, която аз ви посочих, а тря е както казах 210 000 мини, или по-точно 210 967 мини, и 800-те хиляди мини, които е следвало да бъдат транспортирани, и слава Богу не са… в Сеславци, на територията н 5 РПУ София, не са били в Монтана – къде са били те?

Водещ: След всичко това, което казахте…

Сотир Цацаров: Само още едно изречение. Капацитетът на обработка на утилизация на мините – 3 смени по 15 човека максимум може би по 70 мини на ден. Сметнете го вие. Това прави 3150 мини на ден. Но постъпващите мини по договор изискват 8000 мини на ден. Така се натрупва едно количество, което всъщност в един момент…А, да прибавим и още нещо – използвания вторичен тротил, т.е. извличаното взривно вещество от мините, което фирмата използвала за цивилни продукти. Т.е. за продукти, които е предлагала на пазара като взривни вещества за промишлени цели. В един момент то също е било складирано в една топла връзка между цех утилизация и съседен цех.

Водещ: Но всичко това, което казвате, в какво обвинение ще се превърне?

Сотир Цацаров: Всичко това, което казвам трябва да се превърне в обвинение. То трябва да се превърне в обвинение не само по отношение на длъжностни лица от самото предприятие. То трябва да се превърне в обвинение и по отношение на длъжностни лица, които са разрешили, позволили, съгласили се с натрупването, вноса, утилизацията на такова количество мини, без реално заводът да има необходимия капацитет за това.

Водещ: Появи се и масонска връзка там при собственика? Това е в Теорията на конспирацията..

Сотир Цацаров: Е, появи се връзка конспиративна и каква ли не. Но собственика може да е ескимос. Само че проблемът не е в това масон –ескимос, негър-бял. Проблемът е в това, че не можеш да унищожиш 8000 мини на ден с примитивна, или не добре организирана технология, и с три смени от по 15 човека. Това е безумие.

Водещ: Но, това ме подсеща, г-н главен прокурор – нещо, което бяхте…

Сотир Цацаров: Какво да кажа, че масоните са направили терористичен акт?

Водещ: Не, но ви питаха във Висшия съдебен съвет през 2012 г. дали самият вие сте масон?

Сотир Цацаров: Че те какво друго не ме питаха?

Водещ: А вие масон ли сте?

Сотир Цацаров: Не, не съм. Дали не ме питаха какво ли не беше друго. Не ме ли питаха дали съпругата ми не е данъчен измамник, не ми ли задаваха въпроси, свързани с данъчни оценки на имоти, и какво ли не. Нали ви казах, само че тогава, когато ме питаха, бях човекът на Цветанов и Борисов. Сега ?

Водещ: Т.е. вие казвате, че не сте масон?

Сотир Цацаров: Не, не съм.

Водещ: Искам в края да ви помоля нещо – тъй като миналата седмица излъчихме интервю с Павло Иванов, момче, което се превърна в родител на собствения си брат. Не знам дали сте го гледали – родителите му загинаха в „Миджур“, те са сред загиналите…

Сотир Цацаров: Четох за това…

Водещ: Той каза в края на интервюто, че смята, че всичко ще се забрави, ще отмине и никой няма да понесе отговорност. Вие какво ще му кажете?

Сотир Цацаров: Какво ще му кажа ли? Ще му кажа, че аз лично ще опитам да си свърша работата. Аз ще… ми позволите ли да кажа нещо и на други?

Водещ: Разбира се.

Сотир Цацаров: Може би няма да прозвучи много добре, защото някой ще ми каже “ама и ти си част от това държавно управление“. Каква е тази държава, която не си знае язовирите, и реагира само, когато те прелеят и отнесат човешки жертви?

Водещ:Това е ключов въпрос.

Сотир Цацаров: Каква е тази държава, която не може да установи нормален контрол върху взривните вещества и боеприпасите, а също и върху огнестрелните оръжия? И се оказва, че психически нестабилни хора притежават не просто огнестрелно оръжие …3,4,5 огнестрелни оръжия. Каква е тази държава, която живее от Челопечене през „Миджур“, или преди това през Мизия, и която, да речем, както е в случая с утилизирането на боеприпасите позволява на нейна територия да влязат неограничени количества само, защото в резултат на това имало печалба? И хората притиснати от какво ли не, са готови да работят за максимум 300 лева там. Затова не снемам собствената си отговорност, ама нали усещате? Аз съм сигурен, че и вие ще се съгласите – оказва се, че ние живеем от Челопечене през Варна, през Мизия, през „Миджур“. Нещо става, всички тръгват да правят проверки…После нещо пак става. Всички пак тръгват да правят проверки. Само че проблемите си седят.

Водещ: Вие отправихте няколко въпроса, които са риторични.

Сотир Цацаров: Не, аз не снемам моята отговорност.

Водещ: И тези въпроси са малко риторични, нали? Тъжни са.

Сотир Цацаров: Но при общи усилия имат отговор…Имат решение, отговорът е ясен.

Водещ: Това зависи и от вас, г-н Цацаров. Благодаря ви за това гостуване.

Сотир Цацаров: Благодаря ви.

 

  Проф. Борис Велчев, главен прокурор на Република България /23.02.2006 г. - 02.11.2012 г./

Къде е мястото на прокуратурата и защо България е критикувана от Европа за проблемите в правосъдието

"Не можем да децентрализираме прокуратурата до степен, в която нарушаваме Конституцията. И докато се дебатира дали да я променим, предлагам да я спазваме!", каза конституционният съдия и бивш главен прокурор Борис Велчев.

 

Водещ: В момента добре ли работи държавното обвинение?

Борис Велчев: Държавното обвинение работи според възможностите си. Тези възможности в голяма степен са предопределени и от законите, които предлага, предопределени са и от материалната база, с която разполага, работи според възможностите си. Различните хора ще го оценят по различен начин. Но, ако видите отчетите на прокуратурата ще видите, че не намалява нито броят на обвинителните актове чувствително, нито на осъдените лица, нито броят на оправданите лица нараства. Струва ми се, че трябва оценката за държавното обвинение да бъде справедлива и балансирана.

Водещ: И тя е?

Борис Велчев: С това законодателство, с тази материална база, за съжаление с тези обществени изисквания към него, не знам колко повече би могло да направи.

Водещ: Има ли необходимост от изменения в законите, за да работи малко по-добре?

Борис Велчев:Това най-добре може да усети господин Цацаров. Отвън е трудно да се дават такива съвети.

Водещ: Поддържате ли все още вашето мнение, че тя трябва да е децентрализирана?

Борис Велчев: Идеята, че главният прокурор работи по всички дела, идеята, че всички дела му се докладват на него и той има решаваща дума в начина, по който те се развиват е абсурдна идея. Представяте ли си утре в законодателството, което се отнася до народното здраве, някой да запише, че всички диагнози в държавните болници се поставят от министъра на здравеопазването.

Водещ: Е тогава да я децентрализираме ли или тя да си стои?

Борис Велчев: Децентрализирана, пак казвам, трябва да бъде в рамките на конституционните предели. Аз съм виждал децентрализацията например, да дам просто един пример за илюстрация, в повишаване на възможностите, компетентностите и отговорностите на апелативните прокуратури, които в момента ми се струват подценени.

Водещ: Защо все още според вас толкова години основните въпроси около прокуратурата се въртят около нейното място в или извън съдебната ни власт и мандата на главния прокурор?

Борис Велчев: Защото е по-просто.

Водещ: По-просто за кого?

Борис Велчев: По-просто е, когато трябва да се дадат някакви отговори на обществени потребности от реформи и те да се сведат до една структурна промяна.

Водещ: Къде е мястото на прокуратурата, според вас?

Борис Велчев: Там, където го е поставила конституцията, обвинение в силно политизиране на прокуратурата, а с какво ще отпаднат тези обвинения, когато прокуратурата влезе официално в политическата власт? Нима искаме да лекуваме потенциални симптоми на едно негативно явление с това да политизираме цялата прокуратура? Ако има логика, тя ми убягва.

Водещ: Вие незащитавахте 7-годишния мандат на главния прокурор.

Борис Велчев: И сега не го защитавам, не за друго, а защото отговорността на главния прокурор е голяма, натоварването е много голямо и 7 години наистина изчерпват, ако щете, възможностите ви да реформирате системата, да следите адекватно онова, което се случва около вас и да търсите най-добрите решения за промяна на институцията, която ръководите. За 7 години човек свиква със статуквото. Позволете ми един аналитичен коментар, искам да разбера какво пречи на ВСС и сега, от позицията си на политически неутрален орган на съдебната власт, да упражнява някакъв вид контрол върху дейността на прокуратурата? Според мен нищо не пречи, обаче в практиката ми, а и в онова, което съм следил през години нямаме спомен ВСС да е бил особено активен.

Водещ: А той политически неутрален ли е?

Борис Велчев: Най-малкото по конституция би следвало да е такъв, и когато някой каже, че никой не може да упражнява контрол върху прокуратурата, той просто трябва още веднъж да се справи с конституцията.

Водещ: Има ли политически контрол?

Борис Велчев: Опити за политически контрол е имало през последните 23 години, откакто действа новата конституция, тук излишно е да коментираме.

Водещ: Тоест те никога не са спирали?

Борис Велчев: Не са спирали и самият факт, че в България политиката се прави и се измерва с това колко папки един или друг политик шумно пред медиите е занесъл в кабинета на главния прокурор по необходимост вкарва прокуратурата в политически отношения.

Водещ: Според вас има ли необходимост от международна експертиза на прокуратурата?

Борис Велчев: Струва ми се, че това е израз на някакъв стар, наш, национален комплекс, че по-добре някой от вън да ни каже нещо и ние ще го приемем за чиста монета, отколкото да се доверим на експертите от нашите, собствени среди. Аз съм скептичен.

Водещ: Кой са тези експерти тук, които трябва да започнат и да я направят тази експертиза?

Борис Велчев: Не очаквайте от мен да дам някакъв списък от имена. Но от опит зная, че в прокуратурата, в съда и в следствието, и в научните среди, и в адвокатските среди има изключително опитни юристи.

Водещ: Добре ли е да бъдат две – и външна, и вътрешна, защото вътре и в прокуратурата, и в следствието, и в съда, навсякъде работата хора от дълги години, които ние добре познаваме, и които с нищо не са напреднали в своето развитие?

Борис Велчев: Сигурно сте права. В прокуратурата, в съда, в следствието работят различни хора, и в медиите работят различни хора…

Водещ: Така е, да.

Борис Велчев: Сред тях има и такива…

Водещ: Добре ли е тогава да бъдат две експертизите, едновременно да бъдат направени?

Борис Велчев: Сигурно е добре да видим и външният поглед. Той може да се окаже изненадващо интересен, обективен, безпристрастен, но да очакваме някой от вън да реши проблемите вътре в системата, ми се струва неоправдано

Водещ: Познавате ли вие Сотир Цацаров?

Борис Велчев: Познавам, разбира се, господин Цацаров. Запознахме се практически в дена на неговата клетва. Не сме се познавали преди това, но оттогава насам периодически се чуваме, понякога се виждаме. Старая се да не му досаждам. Аз му направих една препоръка в деня на клетвата, да се върнем към тази дата, и тогава го посъветвах да не дава пресконференции пред ВСС на журналистите. Знаем, че това сигурно не ви е приятно, госпожо Рачева, но го посъветвах съвсем искрено. Защото тези пресконференции създават усещането, че главният прокурор се занимава с всички дела в държавата и е бюро справки за всичко, което се случва в прокуратурата.

Водещ: Ние ли сме най-голямата…

Борис Велчев: О, не. В никакъв случай не сте най-голямото предизвикателство пред прокуратурата, не сте вие. Тъй като говоря с вас реших да се възползвам от това да смеся темите.

 

    Проф. Никола Филчев – главен прокурор на Република България /16.02.1999 г. - 22.02.2006 г./

 

 Водещ: Едно сравнение от Вас искам в началото на този разговор – какво ставаше с прокуратурата по Ваше време и какво днес.

 Никола Филчев: Нищо ново под слънцето. Когато…, функцията, задачата на прокуратурата е да обвинява. Когато прокуратурата си изпълнява тази функция и си върши работата, това поражда само съпротива, омраза, опасности,клеветнически кампании. Така че нищо ново не става.

Водещ: Омраза усещате ли към прокуратурата? И откъде идва тя, ако съществува?

Никола Филчев: Престъпниците мразят прокуратурата. И то се чува гласът на богатите, заможните престъпници, които имат медии и могат да изразят гласно своите възражения и недоволство срещу прокуратурата.

Водещ: Кой е двигателят на предстоящите промени, които ще засегнат прокуратурата?

Никола Филчев: Двигателят на предстоящите промени това са реформаторите. Всъщност това е Костов и неговата групичка около него. Във връзка с това, преди да стигна до въпроса за промените, аз искам да посоча два примера, тъй като това, което казах звучи много голословно. Когато командирът на разбойническата приватизация я извършваше и прокуратурата започна да разследва приватизационните дела, отговорът беше – със закон се отне правомощието на прокуратурата да иска разваляне на неизгодните сделки, неизгодни за държавата. Това е един пример по времето на Костов. При следващия премиер когато прокуратурата спря неизгодната, изключително неизгодната сделка за БТК, какъв беше отговорът – отмени се тази законова възможност. Със закон се отне възможността на прокуратурата да спира сделките и сделката беше извършена. Неизгодна за държавата, но за други пък частници беше изключително изгодна.

Водещ: В тази връзка тези промени, които сега се предлагат за прокуратурата, могат ли да се случат?

Никола Филчев: Вижте, промени аз не съм изненадан, но хората трябва да го знаят. Когато 7 години удобният Велчев ръководеше прокуратурата, нямаше нужда от промени. Когато аз я ръководех имаше нужда от промени. Дойде удобният Велчев - няма нужда от промени. Сега е главен прокурор Сотир Цацаров. Отново стана неудобен. Показа, че няма да бъде кукла на конци. Показа, че няма да бъде марионетка. Отново костовистите искат да променят мястото, ролята, функциите и контрола на прокуратурата. Това не им е работа. А що се отнася до това могат ли да бъдат извършени тези промени, отговорът е категорично не. Те просто трябва да четат Конституцията. Всичко, което се иска, отделно че е нецелесъобразно, но то също така може да бъде извършено само от Велико народно събрание.

Водещ: Защо тогава се предлагат такива реформи?

Никола Филчев: Ще Ви кажа защо. Има една цел,и тя е - ако това мине, да бъде смачкана прокуратурата и преди всичко главният прокурор. Ако не мине – да бъдат притеснени, да се занимават сега прокуратурата с оцеляване, да започва битката за това каква да бъде, коя е ефективната структура на съдебната система. В това време какво става? Това е златно време за крадците. От това по-хубаво няма.

Водещ: Властта на главния прокурор докъде се простира? Безгранична ли е тя?

Никола Филчев: Главният прокурор, тъй като ние сега всъщност влизаме в една полемика. Това не е дневният ред на обществото. Няма съмнение, че нашата съдебна система трябва да се подобри, трябва да стане ефективна. Проблемите са повече в съда, отколкото в прокуратурата. Но опитът на различни крадливи и лъжливи политици да смачкат прокуратурата, защото им пречи, той не е от вчера. В това отношение Костов не можа да случи на главен прокурор. На времето положи огромни усилия да злепостави покойния главен прокурор г-н Татарчев. Сега виждам, че и главният прокурор Сотир Цацаров не му харесва. Да не говорим за мене, нали. Заради това е цялата тази клеветническа кампания.

Водещ: Вие намесвате името на Костов и следващият ми въпрос е …

Никола Филчев: Той е авторът на тези промени. Само че като всеки страхливец бута отпред двама прислужника – някакъв конски доктор с особен блясък в очите и друг един адвокат, известен с това, че не е спечелил едно дело в живота си. А той ги прави тези промени.

Водещ: Споменавате едно политическо лице. В този смисъл натиск политически има ли върху прокуратурата? Може би ми е много реторичен въпросът. Как изглежда този натиск и може ли главният прокурор да се справи с него?

Никола Филчев: Вижте, две неща ме попитахте. Първо за властта да изчерпим този въпрос. Това е илюзия безграничната власт. Главният прокурор е един гръмоотвод, главният обвинител, който събира, обвинява, ама не решава. Разбира се съдът решава. Така трябва да бъде. Прокурорът иска, съдията дава. За натиска, аз мога да кажа моето мнение. Смятам, че главният прокурор Цацаров е един отличен юрист, и че е достатъчно твърд и ще устои на този натиск. Натиск е имало и ще продължи да има.

Водещ: Кой натиска.

Никола Филчев: Костов, бандитите. Който иска да смачка прокуратурата…

Водещ: И сега Костов натиска в днешно време?

Никола Филчев: Разбира се, кой го предлага това? Казах, един конски доктор се явява по телевизията да ни облъчва как щял да променя съдебната система.

Водещ: Има ли други съвременни политически фигури, които скоро наскоро появили се, които да натискат?

Никола Филчев: И другия, казах – един несполучил адвокат, не им помня имената. Знам, че се присмиват – варненче някакво, известен е във Варна с това, че няма едно спечелено дело.

Водещ: Как не им знаете имената? Не искате да ги знаете?

Никола Филчев: Не ги помня. Аз чета автори, а не…

Водещ: Друго име, което се споменава за влияние в прокуратурата – Пеевски?

Никола Филчев: Той беше… Аз помня като го назначихме за следовател. Не мога да си представя един следовател да влияе върху прокуратурата, но в това отношение…

Водещ: Той сега вече не е следовател. В друга форма се изявява.

Никола Филчев: Какъв е той?

Водещ: В политиката е. Делян Пеевски…

Никола Филчев: Е, как може Пеевски да каже на главния прокурор?

Водещ: Смятате, че няма как да натиска.

Никола Филчев: Като какъв? Той може да натиска много, но аз не виждам как ще влезе до кабинета на главния прокурор. При мен не са влизали… Всякакви олигарси искаха среща и се радваха да правят „здрасти“ с главния прокурор, който и да е той, но не съм ги допускал до себе си. В това отношение за мен нямаше проблеми, но г-н Цацаров има проблем, и той е английски възпитаник, английско възпитание има. Ама тук са Балканите. За нашите балкански условия, трябва реакциите да са съответни на средата, в която съществуваш.

Водещ: Нужна ли е според вас международна проверка на прокуратурата?

Никола Филчев: Вижте сега, международна проверка, такъв мониторинг имаше и той трае 3-4 години, преди България да бъде приета в ЕС. Извършваше се от баварски, немски експерти, и повечето от които баварци, изпратени тук от ЕК под ръководството на председателя на баварския провинциален съд д-р Гюнтер Мюлер. Тя завърши с един извод – българската прокуратура работи с немска прецизност.

Водещ: Говорим си за прокуратурата, но тя е част от обстановката в България. Вие как оценявате тази обстановка, как я виждате?

Никола Филчев: Като ме питате за обстановката, може би с години напоследък все по-често се вглеждам в лицата на хората. И трябва да ви кажа, че откривам ужасно достойни хора, с изключително големи човешки трудови достойнства, качества, с висок морал. И се питам тези хора това ли заслужават, този живот, който живеят? Вероятно това идва с годините. Нашият труд и много беден и много болен народ не заслужава крадливи и лъжливи политици. И в това отношение те трябва да са оттеглят на заслужен отдих, а всички да се обединят около едни политик, който в тази бурна обстановка изглежда като остров, и излъчва спокойствие, грижа за хората, човещина и този политик е Бойко Борисов.

Водещ: Защо?

Никола Филчев: Защото го познавам много добре. А защо той е такъв, питайте него.

Водещ: Само на него ли имате доверие?

Никола Филчев: Имам доверие на много хора, много хора неизвестни…

Водещ: От политиците?

Никола Филчев: Много хора, не от политиците, и това е…

Водещ: Само той от политиците?

Никола Филчев: Вижте, от политиците… Може ли да уважаваш човек, който не си работи професията? Ако е юрист, да отиде да адвокатства, да правораздава, да разследва, да преподава. Ако е доктор да лекува. Виждам толкова почтени, толкова културни, толкова богати личности лекари. Виждам майстори – най-обикновен с две ръце. Толкова мъдрост и толкова човещина и токова нещастие в тези лекари, подложени на унижение, в тези обикновени хора. Вземи продавачката ,трамвайджията и т.н. И аз сега ще ги сравнявам с хора, които не желаят да си работят професията, ами са отишли там и под предлог, че пропагандират евроатлантическите ценности, и не знам какви правила да крадат, и да живеят на гърба на народа. И вие ме търсите кой ми е симпатичен. Не са ми симпатични, отвращение предизвикват. И трябва да го разберат, да се махнат, защото може и по-лошо да стане.


виж още ...