Сотир Цацаров: Очакваме диалог

Г-н Цацаров, прехвърчаха искри в последните две седмици между Вас и министър Иванов. Предвестник на какво са те?

- Важното е, че те не са предвестник на огън. С министъра на правосъдието имаме конструктивен диалог по въпросите на реформата. Признавай, този диалог е свързан с множество спорове, но колкото и странно да звучи за някои - и с множество общи позиции. Нена-празно г-н Иванов на няколко пъти заяви, че идеите за реформи в прокуратурата трябва да изхождат на първо място от самата прокуратура. Скоро ще бъде оповестена цялостната ни позиция, която е резултат и на обсъждане от прокурорите и следователите. В нея ще има ясно становище за преструктурирането на ВСС, за централизацията в системата, за обществения контрол върху работата на главния прокурор.

Изчезването на тефтерчето на Златанов бе определено като „Костинброд-2" или дори опит за дискредитиране на президента. Какъв е Вашият коментар?

- Е, като ще говорим за Костинброд-2, не може да подминем и Костинброд-1, нали? Тук според някои политици и техните говорители ние сме „торпилирали" изборния процес, дори сме основната причина за изборния им резултат тогава. Цитирам част от решението на Конституционния съд по този въпрос: „Обстоятелството, че прокуратурата е издала кратко съобщение до медиите, не може да се тълкува като участие в изборния процес или нарушение на забраната за агитация. Прокуратурата е длъжна да изпълнява своите служебни задължения, без да се съобразява с изборния процес, конто по своята същност е политически". Критиците ни, конто сами се припознаха в този случай, сега удобно премълчават отговорите на много въпроси. Ако Костинброд бе сценарий, кое наложи новият Изборен кодекс да въведе строги правила за печат на бюлетините и за отчетността им? Кое наложи противозаконното държане на бюлетини да бъде криминализирано в НК? А за прословутото тефтерче - то не е основното ни доказателство в този процес. Филип Златанов не е обвинен за това, че си е водил записки в бележник, а за нарушаване на служебните си задължения като председател на КПУКИ по определени преписки - за забавяне по едни, произнасяне с предопределен резултат по други и т.н. Делото срещу Златанов не е опит за дискредитиране на държавния глава. Опит за такова дискредитиране е била работата на председателя на комисията по преписката, образувана по сигнал за конфликт на интереси срещу държавния глава, и то според „инструкциите" в тефтерчето. Струва ми се, че хората, давали тези инструкции, днес малко преиграват в опитите да прехвърлят всички свои грехове на прокуратурата.

Преди десет години Антон Станков, право-съден министър, каза, че съдебната система е като да местиш гробище - помощ отвътре не можеш да очакваш. Как изглеждат нещата с днешна дата?

- Тази мантра, повтаряна многократно оттогава, всъщност се превърна в основното оправдание за неуспеха на всички, конто и досега идват на власт с лозунга „Съдебна реформа". На тях винаги пречи нереформираната система и те винаги не могат да осъществят или довършат прокламираната своя реформа поради „вътрешната съпротива" на съдебните и прокурорските органи. Така е било по времето на колегата Станков, така е и днес. В същото време, ако върнем лентата не десет, а двадесет години назад, ще видим доста експерименти, конто не са донесли нищо добро. Мисля, че основната причина за това се крие именно в казаното от бившия министър на правосъдието. Ако гледаш на системата като на гробище (а гробище е грях да местиш) и ако искаш да я промениш само „от вън", с предварителното убеждение, че хората вътре в нея нямат способността и желанието да осъществят позитивна промяна, резултатът е предопределен. Той е предопределен и ако магистратите предварително се поделят и поместват в измислени схеми - например на носители на реформата и на нейни противници.

Какво мислите за стратегията за съдебната реформа, предложена от Христо Иванов?

- Имах случай да кажа - в този документ има много тези, които заслужават подкрепа, но и доста спорни моменти. Препрочитайки го, някак не мога да се отърся от усещането, че всъщност основна цел на актуализираната стратегия е българската прокуратура. Например предвиждат се „слотове" за мерки - планове за институционално укрепване на двата върховни съда и на Инспектората към ВСС, и то предложени от самите тях. За прокуратурата такъв „слот" няма - там нещата сякаш са предварително подредени и предопределени. Оповестяването на текста на стратегията бе първа стъпка към диалог, по думите на г-н Иванов пред ВСС. Такъв диалог очакваме всички.

Вече изказахте негативно мнение за предлаганата международна експертиза на прокуратурата, но коментарът от министъра бе, че така се правят опити дискусията да се отклони към несъществуващи теми. Какъв е точно проблемът?

- Не ми е известно това предложение да е отпаднало от проекта за стратегия, така че темата съществува и от нея не може да се из-бяга. Нека кажа ясно - нито аз, нито колегите ми са противници на международен експертен мониторинг и контрол на работата ни. Според нас обаче това може да бъде осъществено само в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Докладът на ЕК от юли 2012 г. съдържа препоръка към главния прокурор за извършване на „независим функционален одит в сътрудничество с външни експерти". Такъв функционален анализ бе извършен и въз основа на него бе приет и въведен План за действие, със срок на изпълнение 18 месеца. Мониторинговият доклад от януари 2014 г. дава положителна оценка на функционалния одит, а препоръката е Планът за действие на българската прокуратура да се „вгради" в общия план за реформи в съдебната система. Това имплицитно съдържа положителна оценка за самия план. Колкото и на някого да се иска, тези факти не могат да бъдат подминати и премълчани. Затова ние държим на препоръките и оценките в годишните доклади и всички други форми на наблюдение в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Не виждам с какво ще допринесе за доброто на системата и на обществото, на което тя е длъжник, експертиза, която да бъде поверена на чужди и наши неправителствени организации. Не разбирам и още нещо - защо се разсъждава за такава експертиза само по отношение на прокуратурата? Нима например системата на търговското правораздаване не се нуждае от такъв анализ? По този начин не отричате ли въобще необходимостта от промени? - Ако имам такова желание или намерение, то значи съм доста „назад във времето". А аз не съм, напротив, смятам, че имам твърде реалистичен и прагматичен поглед. Е, предпочитам тактиката пред стратегиите, но дори и така да е - човек трябва да е лишен от елементарно усещане за обществените нагласи за справедливост, за да твърди, че държавното обвинение у нас не се нуждае от промени. Нещо повече - в продължение на двадесет години съм имал възможност да наблюдавам хората в червени тоги от мястото на съдията. Проблемът е, че се залага само на необходимостта от т. нар. институционални промени - на реформи на самите органи на съдебната власт. Забравя се обаче, че това е едната страна на монетата. Другата е инструментариумът, с който тези органи работят - процесуалните закони. Създайте най-независимия съд и му дайте калпав закон. Създайте идеалната прокуратура, но я оставете да работи със сегашния формалистичен наказателен процес и със сегашния НК, който води началото си от 1968 г. Резултатът отново ще е нула. Ще минат три или четири години и поредното ново управление ще пише поредната нова стратегия. Така, от една страна, трябва да мислим за промени в самата прокуратура, който да доведат до известна децентрализация, до повече самостоятелност на отделния прокурор. Трябва да мислим за по-голяма отчетност - от тази на главния прокурор пред Народното събрание до тази на ръководителите на отделните звена пред ВСС. От друга страна обаче, промени в НПК в посока ускоряване и „опростяване" на наказателното производство са повече от нужни. А за тях няма и дума. Няма и дума за делата с предмет търговски спорове, за данъчните дела и въобще за административното правораздаване. Нали не твърдим, че там българската. съдебна система е преодоляла проблемите си?

Как гледате на идеята Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две камари?

- Идея, над която заслужава да се мисли, стига зад нея да не се крие нечий план, свързан с „изваждането" на прокуратурата от съдебната власт. При сегашната конституционна уредба не е възможно стриктно разделение на две камари. Но е осъществимо, макар и нелеко, разделяне на колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. Всяка колегия би могла да решава отделно въпросите на кариерното развитие, както и на дисциплинарната отговорност за съответната магистратска общност. За останалите въпроси от своята компетентност ВСС ще заседава в т. нар. пленарен състав.

Смятате ли, че е удачно ВСС да стане непостоянно действащ?

- Този модел действаше до 2007 г. Най-доброто в него е, че членовете на съвета, който са съдии, прокурори и следователи, не престават да упражняват своята професия и така не се „къса" връзката с техните колеги и с реалните проблеми на системата. Практиката показва обаче, че при непостоянния ВСС администрацията му става всевластна. Така че трябва много внимателна дискусия и претегляне на всички плюсове и минуси. По-важен е изборът на членове на съвета. Сега, с промени в ЗСВ, има възможност да преминем към пряк избор на представителите на магистратската квота. Всички съдии избират своите представители в съвета - с пряк и таен вот, така се провежда избор при прокурорите и при следователите. Не е неосъществимо, а и такова е желанието на огромното болшинство от колегите ни.

Къде виждате проблемите в работата на съда?

- Преди две години щях да отговоря подробно на въпроса ви. Не че нямам мнение сега, но не е редно точно аз да коментирам работата на съда. И без това се сипят обвинения, че главният прокурор упражнява какво ли не влияние... Все пак ще си позволя две изречения, но не пряко адресирани към колегите съдии. Към политиците - уважавайте съда, това е уважение към държавността. И към законодателите - променете системата на избор на съдебни заседатели. Предлагането им за избор от съответните общински съвети е доста порочен механизъм, който крие немалка опасност от политическа обусловеност.

Очакванията са поредният доклад от Брюксел да е унищожителен. Защо не успяваме да изпълним критериите?

- Защо унищожителен, а не - реалистичен? Каквото сами сме си посели, това ще пожънем. Каквото сме направили и каквото не сме - това ще е докладът. От 2006 г. досега, през шестмесечните доклади до годишните, ЕК ни е оценявала винаги обективно. Вижте последния доклад само в частта за прокуратурата: функционалният одит е определен като откровен анализ, планът за действие е приет без резерви. В същото време ясно е посочено, че резултатите в противодействието на корупцията са незадоволителни. Но нека кажа и още нещо. По своя замисъл Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да действа (и чрез периодичните доклади) като стимул, катализатор за позитивни промени в областта на правосъдието и вътрешните работи. Близо 8 години след началото на действието му обаче той все повече се превръща във вътрешнополитически инструмент. Всеки предстоящ доклад е повод за какви ли не спекулации. Когато текстът му се публикува, много хора, а и определени медии, го четат „както дяволът евангелието". Позитивите удобно се пропускат, негативите удобно се хиперболизират. Самите политически партии вече са изградили свои подходи при прочита на всеки доклад на ЕК -за управляващите критиките са резултат от предното управление на техните противници, за опозицията тези критики са плод на настоящата власт. После всички вкупом започват словесни упражнения по адрес на съдебната система -така стигаме до първия въпрос, за реформата и местенето на гробищата. Това, по мое мнение, натрупва умора и дори безразличие, защото се повтаря всеки път. Но не това е целта на мониторинговите доклади. Моето притеснение е, че естеството на вътрешнополитическия дебат по тях на моменти „убива" позитивния им ефект -да бъдат генератор на реални реформи. Затова стоим на едно място и живеем от стратегия до стратегия.

Защо нямаме сериозни резултати в борбата с корупцията?

- Не мога да го отрека. Дори с Румъния вече бягаме на различни дистанции. Но усилията ни вече дават определени резултати. Създадохме съвместно с ДАНС две специализирани звена - за разследване на престъпления, извършени от магистрати, и за противодействие на корупцията. Успяхме да преодолеем, макар и трудно, разбирането, че прокурорската работа . е работа само в кабинет и в съдебната зала. Първите резултати са налице - обвинения на председатели на апелативни съдилища, кметове на областни градове, ръководни длъжностни лица от автомобилната администрация, от митниците... Имам предвид разследвания в градове като Видин, Плевен, Велико Търново, дори последната операция на ГКПП Лесово. Това е вярната посока.

След две години как оценявате решението си да приемете поста, след всичко чуто по ваш адрес?

- Най-вярна е оценката на моята баба - „на баир лозе". Иначе, за изминалото време от 10.01.2013 г. досега... Какво не чух и не прочетох за себе си - избор от Борисов, през Пеевски, та до Доган, обвинения за зависимости и такива за пълна безконтролност, поръчкови действия и какво ли не още. Е, трябва да мине малко време, за да свикнеш, че това е „част от пейзажа". Ще те харесват всички, ако нищо не правиш. И още нещо - „никога няма да стигнете до края на пътуването си, ако се спирате да хвърляте камък по всяко куче, което лае". Не съм го измислил аз, Уинстън Чърчил го е казал. А ако нещо съм загубил за това време - то е усещането за нормален личен живот и спокойствието на най-близките ми хора.


виж още ...