Сотир Цацаров, главен прокурор: Съдебната реформа не е разменна монета
cacarov

в. 24 Часа - стр. 1, 13, 14

Сотир Цацаров, главен прокурор: Съдебната реформа не е разменна монета

Българските граждани искат бърз процес и честни магистрати

Борислав Зюмбюлев

- Г-н Цацаров, ситуацията се променя постоянно. Какво мислите за уличните искания за вашата оставка, които организира „Протестна мрежа"? Ще си подавате ли оставката?

- Исканията са право на хората, които наричат себе си „Протестна мрежа". Тяхно е правото да изберат всяка форма на законен протест, както и неговото съдържание - живеем в свободна страна. Може би неотменен елемент от свободата ни стана и това, което наричате непрекъснато променяща се ситуация. И в това няма лошо, стига да реагираме адекватно на промените в обществения живот, а не според политическата конюнктура на момента. Що се отнася до оставка - не. Решението тук е мое и уверявам ви, може да бъде взето по много причини, но не и под натиск.

- Моето лично виждане е, че уличен протест да иска оставка на магистрат е кич, но ако протестите продължат, как ще реагирате?

- Очевидно разбиранията ни се различават с тези на хората от протеста, но това не ги лишава от правото да протестират. А как ще реагирам, мисля, че вече отговорих.

- Защо ви пришиха към враговете на съдебната реформа, след като много пъти декларирате, че сте за реформи.

- Защото им е необходим враг. Враг е необходим не на гражданите пред Съдебната палата, а на няколко фигури от миналото и от настоящето на българската политическа сцена. Част от тях са така устроени житейски - те не могат да съществуват, ако не плетат интриги, лиани, гномове и галерии. Други са направили своите планове в по-далечна перспектива и в тях се вписва подчинена и слаба прокуратура. Разбира се, не се вписвам и аз. Какво друго остава, освен да се обяви, че този главен прокурор е основната пречка пред съдебната реформа и въобще пред всяка реформа? Не считайте, че преувеличавам ролята си - личната и на длъжността. Опитвам се да кажа, че тук лозунгът е, „който не е с нас. е против нас и картината се получава. Не е нужно дори да се обяснява реформата - достатъчен е въпросът „ти за реформа ли си, или си против нас?".

- Г-н Цацаров, какво ожесточи толкова дебатите за съдебната реформа? Реформаторският блок заплаши, че ще оттегли подкрепата си, ако не се гласуват промените, предлагани от Христо Иванов. ВСС поиска среща с Бойко Борисов и оставката на Христо Иванов. Какво се случи?

- Нека не коментирам даването и оттеглянето на подкрепа, както и позициите на отделните политически сили. Ще кажа само, че пенсионна, здравна или съдебна реформа не са разменни монети - те не са на реформатори и нереформатори, на управляващи и опозиция. На всички са и заради всички. Точно затова ултиматумите вече не пораждат усещане за сила, а по-скоро за безпомощност, независимо дали са от парламентарната трибуна, или от улицата. Такова поведение измества съвсем съзнателно основния въпрос. И той не е да има или не реформа на съдебната власт, каквото внушение се прави. Няма български гражданин, който да не иска бърз процес и честни магистрати. Въпросът е как да се случи тази реформа. Мисля, че тук позициите ни се различават.

- И каква е вашата позиция?

- Първо, прагматични решения и нито капка политически популизъм.

Второ, компетентни предложения под формата на законопроекти, а не текстове, писани „на коляно" или плод на някой грант отпреди 2-3 години.

Трето, промени само в конституцията няма да доведат до нищо. Те са основата, но само с основи градеж не става. Аз съм привърженик на това да се работи едновременно, паралелно, по три „писти": промени в конституцията и в Закона за съдебната власт, промени в процесуалните закони и ново, изцяло ново антитерористично законодателство. Категоричен съм, че подкрепям модел на постоянно действащ Висш съдебен съвет с колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите в него при пряк избор на професионалната квота на принципа един магистрат - един глас. Но това само по себе си няма да ускори наказателния процес нито ще даде реални гаранции на бизнеса за честен съд по търговските дела. Няма да удовлетвори пострадалите от престъпления, няма да даде работещи решения за наказване на нарушителите по пътищата. Затова по мое мнение е нужен „пакет" от законопроекти, по всяка от трите „писти". Не е толкова трудно като експертна работа, а крайното решение принадлежи, разбира се, на народните представители. И още нещо - на четвърто, но не и на последно място: консенсус в професионалната общност и в парламентарно представените сили.

- Това ли се случва сега?

- Нека говорим с факти. На 21 януари Народното събрание одобри Стратегията за продължаване на съдебната реформа. На 2 април бе внесен първият законопроект за изменение на Закона за съдебната власт (на народни представители от ГЕРБ), на 7 април - вторият законопроект (на депутати от АБВ). В края на април бе обявено, че основна цел е промяна на конституцията в частта й относно съдебната власт. На 26 май с подписите на 132 народни представители проектът „влезе" в парламента, а 3 дни по-късно министърът на правосъдието представи публично своя проект за изменение на Закона за съдебната власт. Ако измененията в конституцията се приемат на първо четене до края на юли, очевидно е, че следващото гласуване ще е след 25 октомври, и за Коледа ще има финал. После идва ред на съдебния закон. А да сте чули някой да е представил дори идеи за изменения например в НПК? Нека бъда ясен -това не значи, че казвам „не" на конституционните промени казвам, че от момента на най-широкия политически консенсус при приемането на стратегията досега бе изгубено страшно много време. Изгубена бе и много енергия, защото тя бе разходвана в лични и в междуинституционални войни. И пак не е късно за общо и разумно решение, а не за работа „на парче".

- Спорните моменти в проекта са дали трябва предлаганите промени в конституцията да стават от Обикновено народно събрание, или е нужно Велико народно събрание? ДПС обяви след разговори с РБ, че няма да подкрепи предложенията за промени в конституцията, въпреки че принципно са за реформа в съдебната система.

- За мен проблемът не е точно в това. Просто трябва да се „бяга" от решения, които могат да предизвикат дори и малко съмнение за противоконституционност. Но това не значи да се „бяга" въобще от решения и действия за промени. И трябват яснота и откровеност от страна на авторите на сегашния проект. Очевидното им решение за поредна смяна в персоналния състав на ВСС не бива да се крие зад обтекаеми фрази за редуциране на мандата на този орган, както и зад въвеждане на модела на непостоянно действащ съвет чрез законопроекта на политическото ръководство на Министерството на правосъдието. Същото засяга и предложенията в този проект относно ръководителите на съдилища и прокуратури.

- Казаното от вас не е ли илюстрация на тоталния ви личен конфликт с министър Иванов?

-Личен конфликт може да има за лични неща. Нито аз, нито министърът делим нещо такова. Различията ни определено са в подхода, в начина, по който трябва да се осъществи реформата. И държа да подчертая, че те не са непреодолими. Важно е и още нещо - след като веднъж сме си казали, че ще си казваме всичко очи в очи, да спазваме тази уговорка. Мисля, че това беше посланието и от импровизирания ни съвместен брифинг вчера - изваждаме писалките, заравяме томахавките. Консенсусът е възможен.

- Обяснихте ли това на президента Росен Плевнелиев при срещата си с него във вторник?

- Срещата бе работна. Проведохме много ползотворен диалог за най-важните неща, които трябва да се случат в съдебната власт. Президентът има много ясна визия за необходимостта от консенсус.

- Обсъждахте ли оставката, която протестиращите ви искат?

- Не.

- Какво мислите за предложението на Лютви Местан съдебната реформа да бъде отложена за след местните избори и да бъде приета с много широк консенсус?

- Това следва да е решение на политическите сили, които съставляват парламента. Ако то се приеме, необходим е много ясен и обвързващ всички ангажимент пред българските граждани -защо се прави, какво ще се предложи и приеме, при точни срокове. И времето дотогава трябва да се използва за усилена експертна работа по цял „пакет" от законопроекти.

- Толкова ли е важно да има две камари и защо това е най-непреодолимото противоречие? Министър Иванов смята, че в прокурорската квота, която става от 12 души, 6-има трябва да бъдат избирани от парламента. Аргументът на правосъдния министър е, че изпълнителната власт има право на наказателна политика. Но очевидно прокурорите не са съгласни с това. Как според вас трябва да изглеждат тези две камари и това какво ще промени в ефективността на съдебната власт?

- Камарите, или колегиите, трябва да бъдат формирани така, че да осигурят независимостта на всяка от гилдиите. Най-сигурно това се постига, като в нито една от тях не доминира политическата квота. Очевидно е, че при сегашната обща численост на ВСС това е трудно осъществимо (11, избрани от магистратите, и 11 - от парламента), но не е и невъзможно. „Разделянето" на съвета е нужно не само за да не влияят прокурори при кадровите решения относно съдии, но и обратното. В мотивите към проекта за изменение на Конституцията има силен акцент на независимостта на съда и това е безспорно. За авторите им обаче в това отношение прокуратурата е останала някъде „настрани".

- Опасенията на магистратите са, че надделяването на парламентарната квота в прокурорската камара в бъдещия разделен ВСС ще направи прокуратурата на практика част от изпълнителната власт. Защото тази камара ще може да ръководи и сменя прокурори. Това няма ли да я превърне в инструмент за политически натиск? Тоест да се върнем там, откъдето тръгнахме преди 25 години.

- Предвижда се съдийската колегия да се състои от 6-има членове, избрани от съдиите, и 5-има - избрани от Народното събрание, както и от председателите на върховните съдилища. При прокурорската колегия това съотношение е обратно: 5-има ще са избрани от магистратите, а 6-има - от парламента, плюс главния прокурор. За нас тук е нарушен балансът на представителството, защото избраните от парламента ще имат мнозинство спрямо избраните от общите събрания на прокурорите и следователите. Дори участието на главния прокурор може да гарантира най-много паритет - 6:6. Това поставя вземането на решения в зависимост от доминиращото мнение на политическата квота. И понеже говорих за това, че нещата трябва да се казват очи в очи, ще продължа. Първите идеи за изменение на конституцията в тази насока предвиждаха още по-тежко съотношение. Предлагаше се колегията на прокурорите и следователите да се състои от 4-ма членове, избрани от магистратите и 7, избрани от парламента И точно това предложение илюстрира най-точно намеренията на част от хората, които сега са в първите редици на реформата, по отношение на прокуратурата.

- С какво от проекта на Христо Иванов за изменение на Закона за съдебната власт сте категорично несъгласен?

- С премахването на случайния принцип при разпределението на делата в прокуратурата, с ликвидирането на Върховната административна прокуратура (при наличие на Върховен административен съд).

Не съм съгласен министърът на правосъдието (не Иванов, който и да е министър) да има право да предлага за назначаване всички ръководители в прокуратурата - и следствието - това е откровена намеса на изпълнителната власт. Не ми се нрави уредбата по отношение на конкурсите - писането на есе ми напомня някогашния политически изпит за приемане във ВУЗ. Противник съм на това съдебните заседатели да се посочват от общинските съвети, защото това е форма на непряко политическо влияние. Пропуск е липсата на разумна уредба по отношение на вещите лица. А съдебният съвет е предвиден като непостоянно действащ - членовете му не прекъсват досегашната си професионална дейност. Нормално ли е адвокат да е в състава на кадровия орган и днес да се явява в съдебната зала, а утре да решава повишаването на съдията и прокурора?

- Защо се получи така, че който е с Христо Иванов, е със Запада, а който е с вас - с Путин. Когато ви избираха, получихте откровена подкрепа от американците. Онзи ден посланичката на САЩ Марси Рийс дойде в Съдебната палата да се сбогува с вас. Не е ли странно и опасно обвързването на българската прокуратура с геополитически противопоставяния? Някой ви прави мечешка услуга май?

- Ако се върнем на началните въпроси, отново ще стигнем до този за необходимия враг. Като нямаш аргументи, лепиш етикети. В близък план това публично поведение върши работа, а не изисква и особени интелектуални усилия. В по-далечна перспектива обаче то е обречено на загуба. Май в това е мечешката услуга за тези, които си мислят, че я прилагат спрямо мен или колегите ми.

 

 


виж още ...