Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България: Основната цел на съдебната реформа е именно прокуратурата, защото е прекалено неудобна за част от политическия спектър

БНР, „Неделя 150”, 13.12.2015 г.

Водещ: Главният прокурор Сотир Цацаров е наш събеседник. Човекът, обозначен като концентрирал най-много власт в държавата в момента, повече от тази на министър-председателя от участниците в дискусията, на моменти преминаваща в кресчендо, за ефекта от променените на второ четене в парламента тази седмица текстове от Конституцията, свързани със съдебната реформа. Имате ли усещането на толкова властен човек, на толкова силен ключов играч?

Сотир Цацаров: Не, нямам такова усещане. По-скоро имам усещането, че фигурата на властния човек, на ключовия играч, на играча, който диктува на 204 народни представители, на председателя на Министерския съвет и на още много, много други лица, независимо дали съм аз или някой друг, е необходимо. Имам усещането по-скоро, че тая е необходима в рамките на цялата тази дискусия, която както правилно отбелязахте на моменти преминава в кресчендо, на моменти се води съвсем, съвсем тихо. Даже, ако трябва да използвам и думата "задкулисно". Но тя е необходима. Необходима е, за да бъде посочен виновник. Необходима е, за да бъде посочено оправдание. Необходима е най-сетне, за да могат други да измият греховете си след това. Необходимо им е оправдание за всичко онова, което се случва под формата на един сценарий, писан от самите тях. А да се чувствам като всевластен? Вижте, правомощията и на главния прокурор, и на прокуратурата са ясни. Ако някой може да ми обрисува схемата, разбира се, различна от начина, по който я рисуват малки хора с големи идеи. Ако някой може да ми обрисува схемата, по която главен прокурор диктува на 204 народни представители, нека не ги, аз казах – да не подценяваме министър-председателя, но и да не подценяваме и начина на хората, които мислят в парламента.

Водещ: Защо вие, обаче? Защо не някой друг? Преди имаше също един сатанизиран образ до такава степен – Делян Пеевски. Той също сега е замесен в тази схема на зависимостите. Но защо точно вие?

Сотир Цацаров: Най-точният отговор на въпроса защо точно аз, според мен, могат да дадат хората, които дирижират всичко това. Но ако трябва да разсъждаваме по друг начин, аз нямам самочувствието, че съм аз като личност. Аз съм напълно наясно с това, че в крайна сметка нещата опират до заеманата длъжност. Един мой предшественик беше казал за един бивш министър-председател, че не е случил на главния прокурор. Може би там се крие ключът към всичко. В крайна сметка виждаме, че основната цел на съдебната реформа, точно в десетката, е именно прокуратурата. Прекалено неудобна е на част от политическия спектър. И понеже е прекалено неудобна на част от политическия спектър, той се опитва да я преформатира според своите разбирания. В много случаи тези разбирания не съвпадат, нито с Конституцията и закона, нито пък с, ако щете, с моите разбирания. И резултатът, според мен, е този. Но не бива този резултат да бъде, според мен, възприеман като едва ли не тотална, трагична и друга атака към главния прокурор. Просто такава е играта, която те искат в момента. Такава я правят. И това ще мине, както се казва.

Водещ: Мъдрецът го е казал, да – „И това ще мине“.

Сотир Цацаров: Да, разбира се. Не съм го казал аз. Но съм сигурен, че и това ще мине.

Водещ: Защо да е неудобна прокуратурата, след като ние нямаме нито един осъден политик ефективно, политик в затвора? Нали това е, което публиката иска, ако говорим за зрелищата, с които би трябвало да бъде нахранена?

Сотир Цацаров: Имаме ли политици, големи фигури, които са предадени на съд? Има. И въпросът има ли осъден, мисля че трябва да го зададете някъде другаде. Прокуратурата е държавното обвинение. Прокуратурата е този държавен орган, който предава на съд. Прокуратурата поддържа обвинението, а дали в крайна сметка има или няма осъден – решението е на съда. Разбира се, аз не отричам възможните и разбира се съществуващи грешки на моите колеги, ако щете и мои, имам предвид по отношение на начина на формулиране на едни или други обвинения. Но тази теза – прокуратурата внася десетки некачествени обвинителни актове и затова у нас няма нито един осъден, вижте – тя е смешна. Тя е смешна дори за начина, по който аз разсъждавам, защото огромна част от този начин или огромна част от мисленето ми е все още мислене на човек, който 20 г. е бил съдия и който 18 г. от тях е разглеждал наказателни дела. Нека всички погледнем към задачите си такива, каквито са. Аз имах случай да го кажа. Всички казват, или поне една част казват – прокуратура като в Румъния. Прокуратура като в Румъния, може би да, но тя изисква и съд като този в Букурещ.

Водещ: И ние, които обикновено сме ползватели на системата на правораздаването, винаги сме си мислили, че вие трябва да сте от едната страна на правосъдието със съда, а не да сте някакви два негови сегмента, които се борят, противоборстват в почти гладиаторска битка. Защо е тази разделителна демаркационна линия. Защо прокуратурата трябва да е лоша, а съдът добър или обратно? Защо единият трябва да е зависим, а другият независим?

Сотир Цацаров: Това е схемата, която най-общо се насажда в политическия сценарий. Това е схемата, която е удобна в момента. В момента тя е общо взето такава, че е свързана с борба за независимост на съда. Но дайте да помислим по друг начин. Прокуратурата с всички правомощия, които има и главният прокурор воглаве на тази прокуратура, трябва добре да знаят мястото си. И аз го знам много добре. Мястото на прокуратурата не е близо до съда. Прокуратурата е страна в наказателния процес, независимо от твърденията за свръхвъоръженост на прокуратурата с правомощия. Не бива да се допуска, защото виждам, че тези тенденции навлизат много силно дори в лексиката на някои колеги съдии, не бива да се допуска такова изкуствено създадено и разбира се оттук насетне поддържано вражеско разделение между прокуратурата и съда. Тези части на съдебната власт не са врагове. Те не са и партньори. Казвам не са партньори по закон. Но противопоставяне на съд и прокуратура е нещо, което е изключително вредно. Съдът е арбитърът. Прокуратурата е държавното обвинение. В уважението към съда прокуратурата трябва ясно да знае своето място и тя го прави. В същото време отговорността не е само на прокуратурата. Отговорността е обща.

Водещ: Обаче това разделение е факт и сякаш изглежда, че няма връщане назад.

Сотир Цацаров: Не го предизвиквам аз, нито го предизвикват колегите ми, предполагам с това ще се съгласите.

Водещ: Особено, след като съдиите облечени с тогите си излязоха на онова така наречено среща с граждани пред стълбите на Съдебната палата в петък вечер, което само по себе си представляваше протест, но понеже нямат право на това, терминът използван беше друг. И сега политиците се опират на този глас, който казва – така повече не може. Олигархията си има държава – твърди в своето слово председателят на Върховния касационен съд на тържеството за 135-та годишнина. Това са много тежки думи.

Сотир Цацаров: Ще ми позволите първо, да се опитам да направя една корекция на формулировката на въпроса. И разбира се, след това ще отговоря. Вие казахте съдиите. При цялото ми уважение към колегите, които са излезли на тази форма на публична изява и при цялото уважение, което имам към тях самите и към избора на тази форма на публична изява, което е техен личен, предполагам, това са съдии. Това не са съдиите. Мисля че има много съществена разлика. А сега към въпроса Ви. Аз не успях да проследя направо и както се казва в реално време словото на колегата Лозан Панов, но това, което ми направи впечатление впоследствие, когато внимателно го прочетох вече, бяха думите „да кажем не на страха“ и ако не ме лъже паметта, той казва още „да не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци“. В моите лични разбирания страхът не е нещо безадресно, той не е нещо безформено и съществуващо като една такава нетленна материя, която обаче така или иначе няма източник. Страхът е нещо конкретно. Страхът е от нещо, страхът е от някой. Страхът в крайна сметка си има източник. Това са хора, които поддържат, които са източник на този страх, създават страх и упражняват власт, ако приемем тези разбирания, създавайки по този начин страх. Ако предположим, аз подхождам максимално съвестно, че в думите на колегата Панов няма какъвто и да е политически елемент и каквато и да е политическа заявка, значи логиката изисква след буквата „а“ да има буква „б“. Аз чух буквата „а“ и тази буква „а“ беше „не на страха“. Не чух обаче следващата буква. Чух, че има страх, но и дума не се каза кой създава този страх, от какво се страхува той или, защото преди 10 месеца, когато бе избиран, както в концепцията, така и във всички негови думи нямаше и капка сянка за страх. Аз бих искал да чуя кой е авторът, кой създава този страх, това не се чу. Ще ми позволите да допълня и още няколко изречения. Ако източникът на този страх, не казвам че, просто разсъждавам, е всевластната прокуратура, която е елемент от олигархията, каквито са политическите цели, ако източникът на този страх е дори всемогъщият главен прокурор, дайте да сведем нещата до съдебната зала. В наказателния процес прокурорът е само страна. В гражданския процес, не дай Боже, а и в търговските дела, прокуратурата я няма. А един от основните проблеми възникват там. Е, аз питам – кой създава страха на съда или има съдии, които твърдят, че ги е страх в непосредствената им правораздавателна работа? И само едно изречение, преди да ми зададете следващия въпрос. Казвам го с цялото откровение на съдия, а сега и прокурор, макар че в душата си аз ще остана съдия. Тази професия не е за страхливи.

Водещ: За „гнилите ябълки“ исках да кажа, че са в търговското отделение на Софийския градски съд, а там наистина прокурорът не се явява като страна в процеса.

Сотир Цацаров: Тогава кой създава страхът там?

Водещ: Бяхте споменат, вярно не от вашите колеги и от колегата ви председател на Върховния касационен съд, но политиците много употребяваха вашето име. Знаете ли последно докъде анализаторите решиха, че сте склонен да експериментирате с вашата власт с държавата?

Сотир Цацаров: Знам един от парадоксите, но не зная дали този, който ще ми посочите е същият. Прочетох една статия в интернет изданието с главен редактор госпожа Галя Прокопиева, нали трябва да си казваме нещата с истинските им имена, от която ми стана ясно, че главният прокурор дори се опитва да влияе върху законодателния процес, т.е. върху приемането на изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили, които биха позволили Air Policing да бъде осъществяван и от военновъздушни сили на други страни на НАТО, а не само от българската военна авиация.

Водещ: Ерго, искате да извадите България от НАТО? Това пък е изводът, който прави политологът проф. Евгений Дайнов.

Сотир Цацаров: Вижте, това е изводът, който прави политологът Евгений Дайнов в качеството си вече не на син шаман, а явно със самочувствието на национален шаман. Не коментирам Евгений Дайнов. Той си има разбирания – добри, лоши, смешни, всякакви. Ако трябва да стигнем до Евгений Дайнов, той сравни главния прокурор с държавния глава на Република Туркменистан. И това ли да коментирам? Човекът вареше сладко в Миндя, нека се занимава с това.

Водещ: Не, искам само да ни кажете искате ли да изкарате България от НАТО и от Евроатлантическия път на развитие?

Сотир Цацаров: Значи следващата стъпка е да ми зададете въпроса – „Искам ли да възстановя Варшавския договор и да правя отново България член на Варшавския договор“? И забележете още нещо. Аз зная начина, по който ми задавате въпросите. Аз продължавам в тона на тези, за които говоря. Но забележете още нещо – че аз след публикацията, пресцентърът на прокуратурата съвсем ясно публикува постановлението на прокурора, а ДАНС в крайна сметка посочи, че задачите на проверката, свързани със законодателния процес и въобще с начина, по който са се движили законите, т.е. извинете, процедурите около този законопроект, са изцяло тяхно дело и не са възложени от прокуратурата. Добросъвестността изискваше, може би, два реда. Но тази добросъвестност не може да бъде намерена в издание като „Капитал“, „Дневник“ или въобще всичко онова, което се списва, благодарение на политическия поглед и финансовия интерес на господин Прокопиев. Нямам самочувствието, че посочвам врагове. Но по начина, по който аз съм посочван, мисля че поне имам правото да посоча хората, които ме посочват.

Водещ: Да. После ние ще трябва да им дадем право на отговор.

Сотир Цацаров: Разбира се. Но вие ще им го дадете добросъвестно. Вие няма да им го дадете като тях.

Водещ: Както винаги. И както са ни учили във Факултета по журналистика на най-добрите традиции на тази професия.

Сотир Цацаров: Аз мисля, че всички са учили в един и същи факултет. Оттук насетне е въпрос на принципи и морал.

Водещ: Вече рядко имаме съвпадение на наученото и на прилагането.

Сотир Цацаров: Добре. Между другото, така се получава и с доста колеги юристи.

Водещ: Във всички професии е така, казват. Конюнктурата много изкривява науката. Кажете ни – вярвали ли сте, че ще направите така, че буквално да се разтресе управленската коалиция, след като всичко започна с вашата безконтролна власт, със свръховластяване. Тази реторика от сряда насам от парламента през площада за стопирането и саботирането на съдебната реформа. От снощи вече имаме реформаторска опозиция, каквато се превърна Демократи за силна България. Очаквахте ли, че толкова поразяващ ще бъде ефектът?

Сотир Цацаров: Аз не мисля, че този ефект отново е предизвикан от мен или институцията прокуратура. Ако на някой му е удобно да го твърди, е съвсем отделен проблем. Но дайте да се опитаме да потърсим, как да кажа, генезиса на тези промени, на трансформацията от исторически компромис, както беше наречен, към нещо друго. Имаме прокурорска колегия, такава каквато тя беше предложена след исторически компромис, в която има 6 члена, избрани от Народното събрание, 5 от прокурорите и следователите и 1 главен прокурор.

Водещ: Който влиза по право.

Сотир Цацаров:Който влиза по право. Както влизат председателите на двата върховни съда.

Водещ: Но се предполага, че той е в групата на прокурорите, на професионалната гилдия.

Сотир Цацаров: Извинете, аз имам ли право, според мен имам, поне така разбирам закона, да вляза в съдебно заседание пред Върховен касационен съд? Имам ли право да участвам в пленума на Върховен касационен съд? Имам ли правата на прокурор? Какъв съм тогава? И съответно другият въпрос. Може ли колегата Панов да председателства съдийски състав? Естествено, че може. Може ли да го направи и колегата Колев? Естествено, че може. Главният прокурор не е координатор на прокуратурата. Главният прокурор е прокурор. И, разбира се, трябва да бъде човек като всеки друг със съзнанието, че когато му изтече мандатът, на негово място ще дойде друг главен прокурор, но институцията ще си остане.

Водещ: На вас може би ви изигра лоша шега онази фраза…

Сотир Цацаров: Да се върнем на това…

Водещ: … на вашия предшественик, който каза, че над него е само Господ. И затова така ви обожествиха.

Сотир Цацаров: О, тази фраза не е моя фраза.

Водещ: Да, не е ваша, но е на главен прокурор.

Сотир Цацаров: Това не са моите разбирания. Лека му пръст на г-н Татарчев, но то и в човешки план е така. Ако си със съзнанието, че над теб е само Господ, много скоро събитията и ако щете, Господ, разбира се, ви показва, че не бива да разсъждавате така.

Водещ: Политиците много говорят за прокуратурата в тези дни. Затова веднага ще мина в диалогов режим, размяна на реплики. Президентът Росен Плевнелиев вчера ви напомни, че при встъпването ви в длъжността на главен прокурор сте обещали да реформирате прокуратурата и очаква да го правите. Да започнете или да продължавате с по-видими резултати да го правите.

Сотир Цацаров: Още със стъпването си в длъжност аз започнах да го правя. Два последователни доклада мониторингови отчетоха реформите в прокуратурата в съответствие с план за действие, който бе приет и чиито мероприятия и общо взето задачи бяха осъществени. А именно на прокуратурата и на главния прокурор бяха законодателни предложения за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети от народните представители. Именно на прокуратурата, казвам на прокуратурата, не на главния прокурор, защото аз имам самочувствието, че то е нещо, което е обсъдено и прието от колегите ми, е предложението за периодичното отчитане на главния прокурор пред Народното събрание по въпросите на противодействие на корупцията и на организираната престъпност. Една от промените в НПК, предложена от нас и приета от нас, е тази, свързана с повишаване на самостоятелността на отделния прокурор и задължително за него само на писмени мотивирани указания от горестоящия прокурор, както и възможност да ги възразява. Мисля си, че в рамките на общата си заетост, включително с множество външнополитически въпроси, президентът Плевнелиев просто е пропуснал всичко това. Но той е оправдан.

Водещ: Добре, президентът каза, че няма да налага вето върху промените в Конституцията, поне докато не види как ще продължат следващите стъпки…

Сотир Цацаров: Вижте, аз не мога да коментирам изявленията на президента. Но това, което мога да кажа, е, че предлагам към обективен подход, включително и от негова страна.

Водещ: Бойко Борисов вчера пък каза в отговор на въпрос дали е давал указания на правосъдния министър Христо Иванов да се съобразява по съдебната реформа и текстовете в Конституцията изцяло с вашето одобрение, разбира се, очаквано той отрече да има такава връзка и да са давани такива указания, но пък каза и нещо друго, което ви предлагам да коментирате. Зависим съм от прокуратурата дотолкова, доколкото ми помагат да се боря с престъпността и корупцията.

Сотир Цацаров: Е, нима казаното не отговоря на действителността?

Водещ: Помагате ли на премиера, с всички възможни сили и средства?

Сотир Цацаров: Вижте, помагаме означава взаимодействие между властите, между властите не съществува стена. И това, което в момента правим на граничен пункт Капитан Андреево, не може да бъде осъществено без взаимодействие между органите на МВР и ДАНС.

Водещ: Какво правите?

Сотир Цацаров: Такава координация е необходима и възможна.

Водещ: Какво правите на Капитан Андреево? Казахте, че нещо правите.

Сотир Цацаров: В момента на граничен пункт Капитан Андреево в рамките, разбира се, на досъдебно производство, специализирана операция за противодействие на организирана престъпна група, която извършва корупционни престъпления. Работят заедно колеги от специализираната прокуратура, МВР Хасково, ГДБОП и, разбира се, ДАНС.

Водещ: Това е юридическата формулировка, иначе какво, гонят се служители, които взимат подкупи?

Сотир Цацаров: Иначе операцията е започнала в 8,45 тази сутрин, в нея участват служители на ДАНС, ГДБОП, полицията и, разбира се, прокуратурата, прокурори, общо около 140, че до момента сме получили, забележете, 81 разрешения за претърсване на лични и служебни МПС, домове и служебни помещения. Всъщност акцията се извършва на практика под пълен съдебен контрол. Реално са осъществени, включително и в условията на неотложност повече от 100 претърсвания на територията на самия граничен пункт, на територията на градовете Хасково, Любимец, Димитровград и Харманли. И на практика е задържана цялата митническа смяна на вход от границата с Турция.

Водещ: Поредната митническа смяна.

Сотир Цацаров: Поредната митническа смяна. Бих искал да кажа и още нещо. Да поднеса на първо място извинения на българските граждани, а и на чуждите граждани, чиито движение на вход към България в момента е затруднено. Полагат се максимални усилия за бързо завършване на действията по разследването, за да може нормалното движение по границата да бъде възстановено, а на изход нямат каквито и да е проблеми. Тъй като там движението се осъществява нормално. Задържани са точно до този момент 14 лица, като действията по разследването продължават.

Водещ: После съдът ще ги пусне. Като едни предишни митнически смени.

Сотир Цацаров: Това го казвате вие.

Водещ: Ами не, просто помним тези сюжети от стари серии.

Сотир Цацаров: Аз вярвам в съда, вярвам в здравия разум на съда, вярвам в това, че съдът е институцията, която заслужава може би най-голямо уважение в тази държава. Но вярвам, че съдът трябва да поеме частта от мисията в защита на закона и на интересите на българските граждани, каквато той дължи по закон. Не каквато политиците или, не дай Боже, прокуратурата изискват от нея.

Водещ: И понеже съотношенията са прокуратура, пак ви връщам към промените в Конституцията. Ще трябва все пак да бъдат погледнати и гласувани на едно трето четене. Премиерът каза, че то ще се състои в сряда следващата седмица. А пък чухме от политиците, че имало някакви разговори за подобряване на текстовете за третото четене. Някакви малки надежди към онези много разочарованите от блокажа на съдебната реформа. Възможно ли е да се обърне тая прословута формула с квотите и прокурорите пак да са залог в политическия разговор и мир?

Сотир Цацаров: Ако на първо място трябва да отговоря, по принцип имам предвид, с оглед законодателния процес, по моите разбирания е невъзможно да бъдат променяни текстове, които са приети с мнозинство 180 и над 180 гласа на така нареченото „второ четене“. По моите разбирания, трето четене е четене по принцип, т.е. „да“-„не“ на всеки народен представител, т.е. „за“-„против“ по отношение на целия текст, който е така приет на второ четене. Разбира се, какво ще решат народните представители или дали има воля за други промени, това аз не мога да кажа. Това е изцяло в тяхната компетентност. Кажа ли го, най-вероятно, не вие разбира се, а веднага ще бъде казано, че главният прокурор ясно посочи начина на гласуване при третото четене. Нямам грам съмнение, че това ще се случи. Дали от Поморие, дали от София – ще се случи.

Водещ: Да питам ли тогава за фигурата на бъдещия правосъден министър?

Сотир Цацаров: Нали затова говорим.

Водещ: Непрекъснато има една градска клюка във „Фейсбук“ се обменят всякакви версии, че следващият…

Сотир Цацаров: Ще ме извините, но аз не, това не е моето пространство, така че трябва да ми кажете каква точно е градската клюка.

Водещ: Веднага ще ви кажа. Значи загадката е следната: бъдещият правосъден министър ще бъде много солидна фигура, на която трудно ще могат да възразят сега недоволните, излизащи в опозиция и е бивш председател на НС.

Сотир Цацаров: Тези въпроси са единствено от компетентността на премиера.

Водещ: Но вие можете да работите с всеки правосъден министър такъв, какъвто го изберат?

Сотир Цацаров: Не мога, аз съм задължен да работя с всеки правосъден министър и то добросъвестно. Аз работя добросъвестно с всеки, който подхожда по същия начин.

Водещ: Сигурно сега знаете какъв ще е последният ми въпрос? Той е изключително банален, нещо като бъдещите ви творчески планове. Но хората очакват отговор на този въпрос. Кога ще видим една фигура от онези, за които знаем, че са хората виновни за нашия дълъг и беден преход, ще я видим на подсъдимата скамейка, а после и в затвора? Кога ще има виновни от високите етажи на властта, да не казвам министри, депутати, защото така ограничавам периметъра ви на действие? Но онези, злодеите ще идат ли в затвора най-накрая?

Сотир Цацаров: Аз ще ви отговоря така – може би скоро ще видите такива на подсъдимата скамейка. Дали те ще стигнат до затвора, въпросът е към друга институция. Ние ще направим максимума, за да изпълним задълженията си.

Водещ: В този живот, във вашия мандат или скоро, каквото и да значи това?

Сотир Цацаров: Вижте, животът за мен не свършва с изтичане на моя мандат. Животът ми е нещо съвсем различно от този мандат. Ако трябва да отговоря на въпроса ви затова което ще се случи или трябва да се случи, защото всички български граждани го очакват – да, в моя мандат. Но не идентифицирайте живота с мандата ми, това не ми е смисълът на живота.

Водещ: Добре, още едно изречение. В опит да обясним на хората случващото се, какво се случи от сряда насам, според вас, в едно изречение?

Сотир Цацаров: От сряда насам имате предвид?

Водещ: От гласуването на второ четене на промените в Конституцията и целият драматизъм, напрежение, разпад и прегрупиране?

Сотир Цацаров: За да се опитам да отговоря на този въпрос, може би трябва да върна лентата малко по-назад. И връщането назад е връщането до датата на така наречения исторически компромис. Постигнат бе пълен консенсус – 180 и над 180 гласа за няколко основни положения. Какво се случи между второ и трето четене? Между второ и трето четене бяха внесени предложения, част от които бяха изключително логични и които аз подкрепям не като главен прокурор, подкрепям ги като гражданин, и като юрист. Това е изборът на парламентарната квота с квалифицирано мнозинство 2/3, и това е, например, явното гласуване, на което аз съм привърженик. Заедно с тях, обаче, бяха внесени един куп предложения, които ясно и точно отговарят на една добре режисирана кампания, да я наречем една инициатива, предлагаща правосъдие на всеки, чийто основен таргет бе прокуратурата. Те бяха свързани и с мандата на главния прокурор, и с правомощията на прокуратурата, и с какво ли още не, но фиксирани единствено и само към прокуратурата. Моята теза беше и продължава да е , че хората, които направиха това, ние си обещахме, че ще говорим с имена, това са предложенията, които са подписани от народните представители Радан Кънев, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов. Това са хората, които общо взето внесоха предложения, с които по мое мнение, взривиха този исторически компромис. Нещо повече - според мен те имаха пълната изгода от това да не мине, извинете за израза, който използвам, нито едното, нито другото предложение, защото по този начин въпросът с т.нар. съдебна реформа и съдбата на прокуратурата остава нерешен. Този въпрос, може да разсъждавам грешно, но разсъждавам така – на тях не им е толкова необходим, защото толкова им е необходима съдебната реформа като такава, а защото им е необходима като политически лозунг. Решението на проблема означава затваряне на тази страница, имам предвид страницата на конституционните промени, и преминаване към реални действия, свързани с изменения в законите, които определят правилата в съдебната зала, където влиза българския гражданин. Тези хора не са готови да затворят тази страница, защото тя им е нужда в политическата реторика. Това е моето обяснение.

Водещ: Бяхте изключително ясен, а ние сме спокойни, че едни политици няма да останат без хляб в следващите години, защото проблемът със съдебната реформа, засега, остава вербален, високо глаголен, и все в бъдеще време.

Сотир Цацаров: А нямате ли, извинете, усещането, че политиците са хора, които никога не остават без хляб?

Водещ: Да, дори и следващите ешелони, които идват. Благодаря Ви за това участие в „Неделя 150“.

Сотир Цацаров: Аз също Ви благодаря. Позволете ми да ползвам ефира на Националното радио, за да пожелая на слушателите ви весели, спокойни, да ги нарека така,нормални коледни празници.

Водещ: Благодаря. Сотир Цацаров, главен прокурор и главен заподозрян в публичното пространство за неуспехите на съдебната реформа.

Още от Актуално


Още от Публикации и интервюта


Още от Галерия


Още от Обяви


Новини

Провери преписка