Пенка Богданова: Дори децентрализирана, прокуратурата трябва да остане единна

- Прокурор Богданова, преди дни се срещнахте с еврокомисаря по правосъдието Вера Юрова в Брюксел. Говорихте ли за предстоящия доклад за България от Европейската комисия?

- Не сме обсъждали предстоящия доклад, но съм уверена, че подобно на предходните, ще е обоснован и обективен. В Брюксел главният прокурор Сотир Цацаров представи идеите ни за реформа в прокуратурата. Комисар Юрова прояви силен интерес към предложението ни за децентрализация в прокуратурата и повишаване на отговорността на административните ръководители.

- Защо дълго време прокуратурата отхвърляше идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две камари - за съдии и прокурори, но в крайна сметка се съгласихте?

- Чрез анкети и съвещания проучихме мненията на прокурорите и следователите по проекта за Актуализираната стратегия за съдебна реформа. Анализирахме действащата нормативна уредба, по която работим - Закона за съдебната власт (3CB), Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Първоначално реакцията ни за разделянето на ВСС на две колегии бе повлияна от опасенията, че ще е начална стъпка към изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт. След категоричната позиция на министъра на правосъдието Христо Иванов, че не това е целта, внимателно обсъдихме идеята за нова структура и я намираме за удачна. Работата на ВСС в две колегии ще съответства на специфичните функции на всяка магистратска длъжност.

- Каква е причината да се противопоставяте на изготвянето на международна експертиза за работата на прокуратурата?

- Липсват аргументи кое налага тази експертиза. Не е достатъчна заявката, че тя ще изследва фактори за политическо и йерархично неправомерно влияние и злоупотреба с прокурорски правомощия. Дейността на прокуратурата е проучена с функционалния анализ и с проверка на делата за корупция от 2007 до 2013 г., данните от които предоставихме на европейските ни партньори. Ние не спряхме само до констатиране на неблагополучията, а предприехме мерки за преодоляване на проблемите. В доклада на ЕК за България през миналата година бе посочено, че Планът за действие на прокуратурата трябва да се впише в мащабната реформа на съдебната власт, т.е. получихме одобрение на предприетите действия. Със сегашното ни предложение посочваме законодателни промени, които да ограничат неправомерно външно и вътрешно за прокуратурата влияние. Важно е да се подчертае обаче, че каквито и законови гаранции да бъдат разписани, независимостта на един магистрат и устойчивостта му на влияние зависят най-вече от самия него, от личните му качества и усещане за справедливост.

- Затова ли настоявате за ясно разграничаване на административните от магистратските функции на ръководителите от системата?

- Подобно ясно разграничаване в Закона за съдебната власт към момента няма. Административният ръководител издава вътрешни заповеди за организиране на работата, но не може да разпорежда на магистратите в прокуратурата, която ръководи, как да решат делата си. Правомощие да се произнася по неподлежащите и непроверени по съдебен ред прокурорски актове има само обвинител от горестоящата прокуратура и то единствено по реда на инстанционния и служебен контрол. Например - един окръжен прокурор е административен ръководител и горестоящ прокурор на колегите си от районните нива. В първия случай той може да издава само административни заповеди за организиране на дейността. Във втория, ако по реда на случайното разпределение му се "падне" за проверка преписка или дело на районна прокуратура, той ще се произнесе като горестоящ прокурор и административната му длъжност в случая ще е без значение.

- По принцип всеки прокурор е подчинен на горестоящия и на административния ръководител. Защо сега предлагате думата "подчинен" да се замени с "ръководи"?

- "Ръководи" изяснява именно административните функции на ръководителя. Думата "подчинен" в повечето си синонимни значения означава "зависим" и "подвластен", поради което не я намираме за удачна. Прокурорите и следователите трябва да имат безусловна законова гаранция, че когато решават конкретно дело, ще се подчиняват единствено на закона и вътрешното си убеждение. Сега в 3CB е записано, че всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор. Категорични сме, че тази норма трябва да отпадне.

- Какво ще се промени?

- C нейната отмяна и с регламентацията, че всяка отделна прокуратура се ръководи от административния ръководител, ще бъде постигната сериозна децентрализация на системата. Така ще се увеличи значително отговорността на ръководителите. Затова и сме предложили примерен механизъм, по който да се оценява и контролира тяхната работа. Но дори и да е децентрализирана в сериозна степен, прокуратурата трябва да остане единна институция.

- Как?

- Конституцията използва термина "прокуратура", а не "прокуратури" и "съдилища", а не "съда". Това има логично обяснение заради специфичните правомощия в досъдебната фаза на наказателния процес. В страната има 113 районни, 32 окръжни и 7 апелативни прокуратури. Не трябва всяка от тях да е „автономна,,, ако мога така да се изразя, защото има опасност да прилага закона непоследователно или по различен начин. Точно по тази причина конституцията е снабдила изрично главния прокурор с правомощието да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Т.е. да уеднаквява практиката и гарантира правилното приложение на закона. Затова децентрализацията е полезна и допустима само в определени рамки.

- За да се постигне и повече контрол?

- Контролът върху работата на прокуратурата се постига по два начина - чрез проверка от съда на прокурорските актове и чрез отчитането на резултатите от работата й пред определени институции и обществото. Предложили сме активизиране на втората форма по отношение на главния прокурор и административните ръководители. Удачно е създаване на регламент, според който главният прокурор да се изслушва по годишния доклад от ВСС и Народното събрание, а членовете на съвета и народните представители да могат да поставят и въпроси, зададени писмено от граждани, институции и НПО. Предлагаме на всеки шест месеца главният прокурор да отчита пред ВСС дейността на прокуратурата по дела за корупционни престъпления и водени срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, в това число и магистрати.

За да е ефективна прокурорската работа обаче, важно значение има „инструментариумът,,, с който работим -Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс. Нужен е нов НК, който да отговори на променените обществени отношения, както и премахване на прекаления формализъм в процесуалния закон.

- Ще се случи ли най-накрая съдебната реформа?

- Мисля, че да. Защото в самата съдебна система има разбиране, че тя е наложителна и ясно е изразена волята за промяна.


виж още ...