27.08.2020 г., в. "Quo Vadis" - Български лекарски съюз, Георги Радев
Прокурор Невена Зартова е родена в гр. Русе. Завършва Право през 2004 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 7 ноември 2019 г. е и.ф. административен ръководител на Софийска районна прокуратура, a 2014 г. – 2019 г. е заместник районен прокурор на СРП. От 2005 г. е прокурор в Софийска район-на прокуратура. Омъжена, с три деца
В миналия брой на в. „Quo vadis“ на фокус беше темата за агресията спрямо медицински лица. Различните страни на проблема, както и необходимостта да бъде разгледан от всички аспекти, наложи продължение на темата в настоящия брой. Прокурор Невена Зартова от Софийска районна прокуратура даде специално интервю, в което разяснява същност-та на процеса, който следва след подаването на сигнал за агресивно поведение спрямо медици по време и по повод на изпълнение на служебните им задължения. Познаването на този процес е от ключово значение за добрата съвместна работа между мед. екипи, полиция, разследване, Прокуратура и съд и съответно налагането на справедливи наказания.
- Прокурор Зартова, случаите на агресия спрямо медици е проблем навсякъде по света. Имате ли данни за размера на явлението у нас?
- Като компетентна да упражнява ръководство и надзор над наказателните производства, свързани с причиняване на телесни повреди на медицински специалисти при или по повод изпълнениe на служебните им задължения, Софийска районна прокуратура разполага с данни за образуваните наказателни производства за такъв вид деяния. От анализа им може да бъде направен извод, че с всяка изминала година се забелязва тенденция за намаляване на делата, образувани във връзка със случаи на агресия спрямо медици. Това може да бъде обяснено както с увеличаване броя на осъдителните решения и при-съди за виновните извършители, така и с доброто взаимодействие между органите на Прокуратурата на Република България с тези на Министерство на здравеопазването и Българския лекарски съюз. Личното ми впечатление обаче е, че не във всички случаи на осъществена физическа, а и на вербална агресия, пострадалите медици уведомяват компетентните власти. Причините вероятно са от различно естество – от това да се избегнат формалните изисквания на наказателно-то производство до опит да се игнорира събитието. Ето защо и призивът ми към всички здравни работници е да проявят активност - както при подаване на сигнали за осъществено насилие спрямо тях, така и при последващото си участие в наказателното производство. По този начин ще се спомогне и за осъществяване на целите на наказанието в пълния му обем – да се накаже и превъзпита извършителят, но и да се подейства възпиращо и спрямо останалите членове на обществото – т. е. да се ограничат новите случаи на извършване на подобен вид престъпления.
- През 2013 г. Законодателят приравни нападението над медици (по време на изпълнение на служебните им задължения) към причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган и др. Какво на практика означава това и до какви промени доведе тази законодателна инициатива?
- В практиката се наблюдава, че почти всички телесни увреждания, причинява-ни на медицински специалисти при или по повод изпълнение на служебните им задължения, притежават медикобиологичната характеристика на лека телесна повреда, което по същество означава временно разстройство на здравето, неопасно за живота или причиняване на болки или страдание. Съгласно общите разпоредби на Наказателния кодекс, когато е при-чинена телесна повреда, квалифицирана като „лека“, на лице, което не притежава особено качество, свързано с изпълняваните от него служебни правоотношения (съдия, прокурор, полицейски орган и т. н.) производството се инициира по тъжба на пострадалия – до съда, като по това производство от частен характер прокуратурата не взема участие. Това е така, тъй като законодателят е преценил, че предвид не много високия интензитет на получени-те наранявания, пострадалият и сам (без участието на прокуратурата) би могъл да защити правата си пред съда и вземането на отношение от страна на държавното обвинение е ненужно.С посочената от Вас законодателна промяна, причиняването на телесна повреда, включително и на лека такава, на медицински специалисти, когато тя е нанесена при или по повод изпълнение на служебните им задължения, беше криминализирано като престъпление от общ характер, разследването по което се осъществява под ръководството и надзора на първоинстанционните прокуратури. Респективно наказанието, което е предвидено в закона, е по-тежко от това, предвидено за същото деяние, извършено спрямо лице, което не осъществява особени функции, свързани с неговата служба.
- През януари тази година бе подписано споразумение между министъра на здравеопазването, главния прокурор и БЛС за сътрудничество и взаимодействие в случаите на осъществено насилие спрямо работещите в лечебни и здравни заведения. Как ще работи този механизъм?
- Добрата координация и взаимодействие на Прокуратурата на Р България с представители на медицинските специалисти намери отражение в подписано-то споразумение, което дава възможност за бърза обмяна на информация в случай на агресия над медицински специалисти. В хода на образуваното наказателно производство продължава сътрудничеството между страните чрез обмен на информация, оказване на методическа и експертна помощ, осъществяване на съвместни проверки, изготвяне на предложения за нормативни промени, провеждане на съвместни обучителни и квалификационни мероприятия.
- Какви са най-често причините да не се стига до по-строги наказания, които биха действали като спирачка на посегателствата?
- Причините са нормативно установени, а именно предвидените за този вид престъпления наказания. Например за причиняване на лека телесна повреда на медицински специалист, изразяваща се в болка или страдание, каквито са и най-честите случаи, се предвижда наказание лишава-не от свобода до 3 години. При наличие на останалите предпоставки, посочени в чл. 78а от Наказателния кодекс, (когато извършителят няма предишни криминални прояви), съдът няма право на преценка: той е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като вместо това му наложи административно наказание – глоба.
- Има ли специфичен, да го наречем протокол на действие, от страна на медиците, в случай на физическо посегателство, така че разследващите и правораздавателните органи да бъдат улеснени в тяхната работа?
- Такъв механизъм на действие съществуваше и преди подписване на споразумението, което вече бе споменато. Още през 2017 г. ръководството на Прокуратурата на Р България осъзна необходимостта от подобряване на сътрудничеството по отношение на разследването по този вид дела. В тази връзка, в изпълнение на заповед на главния прокурор, в Софийска районна прокуратура бе създадена организация за определяне на т. нар. „прокурор – координатор“, който е в състояние денонощно да реагира незабавно, тогава когато на територията на гр. София е извършено престъпление спрямо медицински специалисти. Тази реакция включва най-вече координация с полицейските органи на конкретни-те действия, които следва да се извършат още в самото начало на разследването. Приоритетното и срочно приключване на разследването по делото се извършва по реда на бързото производство, тогава, когато са налице посочените в закона пред-поставки; т.е. в общите случаи досъдебното производство приключва в рамките на една до две седмици. В хода на разследва-нето наблюдаващият прокурор е в постоянен контакт с управителя на съответно-то медицинско заведение, с цел бързото и безпроблемно събиране на доказателства (както гласни, така и писмени) за нуждите на образуваното наказателно производство. Когато производството приключи, управителят бива писмено уведомяван за издадения прокурорски акт, като му се из-праща препис от него.
- Ако физическата агресия е относително лесно доказуема, вербалната, която е и по-често срещана сякаш, е „пообтекаема“? Как да действаме, когато се сблъскаме с нея, за да не остане ненаказана?
- Агресията, макар и само вербална, не следва да бъде оставена без последствия, и то не само когато е насочена към медицински специалисти. Винаги, когато са от-правени закани за убийство спрямо който и да било гражданин, или когато тези закани са за друг вид престъпление против личността и имуществото, и са насочени към длъжностно лице – медицински специалист, прокуратурата ще реагира незабавно и при наличие на достатъчно данни ще бъде образувано досъдебно производство. Затова отново ще припомня – не само на здравните работници, но и на останалите граждани – да не остават безучастни, и в случай на проявена вербална или физическа агресия спрямо тях или техни близки, да се обръщат веднага към компетентните органи – полиция или прокуратура.
- Спешните екипи може би са сред най-уязвимата група. Те често се оказват сами, заобиколени от враждебна среда. В този случай каква е тежестта на свидетелските показания?
- Свидетелските показания са основно доказателствено средство в наказателния процес, като делата, свързани с агресия над медици, не правят изключение. Личните възприятия на пострадалите и техни-те колеги са изключително важни за безспорното установяване на извършителя и осъществените от него конкретни действия, довели до причиняване на телесна повреда или до отправяне на закана за убийство. Не са редки случаите, при които виновното лице разчита на показанията на близки и роднини, за да изгради своя защитна теория, която да разколебае повдигнатото обвинение. Именно затова, правдивите, последователни и житейски логични свидетелски показния, които пресъздават действително случилото се, имат съществена доказателствена стойност в наказателния процес.
- Би ли било полезно допълнително техническо оборудване на колите на спешната помощ, напр. с видоезаснемаща техника, за да се докажат случаите на агресия и насилниците да получат справедливи наказания?
- Наказателно-процесуалният кодекс до-пуска като доказателство да бъдат трети-рани записи от видеозаснемаща техника, които могат да бъдат предмет на изследва-не на нарочно назначена техническа експертиза. Приобщени по надлежния ред, видеозаписите дават на решаващия орган, който и непосредствено може да се запознае с тях, най-обективна и точна представа за действителните събития, изключвайки заинтересоваността на свидетелите от из-хода на делото. От друга страна, емоционално натоварената атмосфера, възниква-ща в условията на вербална и физическа агресия, често води до неточно възприемане на случващото се, до изопачаване на факти или липса на спомен. В тези случаи наличието на видеозаписи би спомогнало много за нуждите на наказателното производство.