30.05.2020 г.
"24 часа", Борислав Зюмбюлев, Ана Михова
Автори: Борислав Зюмбюлев, Ана Михова
Още акценти от интервюто на главния прокурор пред „24 часа“:
Прочетох, че НСО чака от нас информация. Колебая се дали това е нахалство, или некомпетентност, или и двете
Ние сме общият враг, който сплотява хора като подсъдимия Василев, подсъдимия Прокопиев и други олигарси
Ще дам всичко от себе си, за да направя това, което е справедливо и искат хората
Твърдението, че обикалям наред, е поредната пропагандна теза, която цели да уязви прокуратурата
За анархолибералната общност може това да са кокошкарски случаи. Така пишат, защото са богати и живеят на жълтите павета. За възрастните хора това е животът им
– Г-н главен прокурор, в последните дни прокуратурата изненада с бързото разкриване – само в рамките на месеци, на поръчковото убийство на Станка Марангозова. Това е безспорен успех на фона на неразкритите убийства като това на Емил Кюлев, Илия Павлов и т.н. Разбира се, убитата жена не е от техния ранг, но все пак впечатляващо е времето, за което успяхте да стигнете не само до физическия извършител, но и до посредника и поръчителя. Покрай убийството излязоха и други любопитни детайли – участие на офицер от НСО в подготовката, връзките му с магистрати, членуващи в масонски ложи, и т. н. Въобще, оказа се много интересна история.
– Безспорно е интересна, но не мога да коментирам подробности. Но като главен прокурор ще изразя принципна позиция. Няма да се уморя да повтарям, че работата ми е стратегията, тактиката и кардиналните цели на прокуратурата. Разследването показа няколко неща. На първо място, че доброто взаимодействие между прокуратурата, изпълнителната власт и оперативните служби е повишило своето качество. Да го кажем така: качественото взаимодействие в рамките на функционалната компетентност на всяка една от властите дава резултат. Но доброто взаимодействие е едната страна на монетата. Другата е взаимният контрол. Истината е, че каквото и да се говори и пише от хора и общности, които мразят България и всичко българско, е, че да, ние имаме проблеми с престъпността, но имаме и успехи. В много отношения сме далеч по-добре от редица развити европейски държави. И разкритото убийство е един от примерите. За миналата година имаме две, най-много три неразкрити убийства, което е огромен плюс за българската правоохранителна система и не е специфично за много държави, с които се сравняваме.
Ще дам и друг пример. Може цяла нощ или цял месец да се разхождате по бул. „Витоша“ в центъра на София, без да ви се случи нещо лошо. Докато има европейски столици, където рискът е не десетки, а стотици пъти по-голям. Така че трябва да сме обективни – да отчитаме реалните проблеми, но и нещата, които са наш плюс, нека не наблягаме само на проблемите. В сектора „насилствена престъпност“ сме много по-добре от много наши европейски партньори. А иначе случаят, за който питате, наистина е интересен. Прочетох, че НСО чака от нас информация. Колебая се дали това е нахалство, или некомпетентност, или и двете. Би трябвало в тази служба да има юристи, които да консултират ръководството ѝ, че прокуратурата не е Асошиейтед прес или ТАСС, не е информационна агенция и има задължение да информира само в строго регламентирани от закона случаи. Както и че ние не влизаме в правомощията, кадровата селекция или трудовоправните отношения на други служби.
– Но от години се коментира, че служители на службите припечелват допълнително с не особено почтени дейности. Убийството на Станка Марангозова го показа.
– Това е проблем на кадровата политика и на моралната отговорност на други служби. НСО е отделна институция с отделно ръководство. Прокуратурата няма отношение към кадрите и проблемите ѝ. Ние имаме достатъчно наши проблеми, които да решаваме, за да поемем и нейните.
– Но тъй или иначе, става въпрос за тежки престъпления.
– Тежките престъпления са работа на прокуратурата. Както виждате, по отношение на този подполковник, който е бил част от охраната на масовите мероприятия, а така може да се окаже, че е бил част от охраната на всички застрашени лица, военният съд взе мярка задържане под стража. Вършим своята работа и поемаме своята отговорност. Когато има данни за престъпление, не се колебаем да образуваме досъдебни производства, без да се ограничаваме от това кой какво работи, на каква позиция е, с какви финансови възможности разполага, част от коя партия е, дали е от управляващата коалиция, или не. Целта е да покажем, че подходът ни е еднакъв за всички.
– Ще има ли и други досъдебни производства – например за търговия с влияние, след като стана ясно, че подполковникът е общувал с влиятелни хора в ложата си?
– Това е преценка на наблюдаващите прокурори. Вероятно, ако събраните до момента доказателства се потвърдят. Това, което обявихме официално, е, че има експертна справка на мобилни устройства, които сочат за търговия с влияние. Тоест, ако се съберат определени доказателства, след като бъде изготвена експертизата, ще има отделени и други досъдебни производства. Ще кажа кратко – това да си масон, не е престъпление. Но в България, както всичко друго, дори и масонството е видоизменено. Това, което ми е известно в резултат на работата ми, е, че тези ложи представляват клубове по интереси, където членуват различни лица от структурите на държавата, за да могат да си разменят услуги.
– Преди по-малко от месец предложихте промени в Наказателния кодекс (НК), според които пияни (с над 2 промила алкохол) и дрогирани шофьори, причинили умишлено смърт, да се наказват от 15 до 20 г. или с доживотен затвор. Изпратихте вашите идеи до партиите в парламента и правителството. Те припознаха ги?
– Нямам информация дали някой е възприел експертното предложение на главния прокурор. И не това е основното. Важното е политиците да чуят това, което иска обществото. Да решат проблемите, които поставят гражданите. А те са, че в България се води една война, война на пътя, както казвате вие, медиите. Жертвите от пътнотранспортни произшествия в България са най-много на глава от населението от целия ЕС. Близо 10 процента от всички дела са тези по чл.343Б от НК-за управляване на МПС след употреба на алкохол (когато концентрацията в кръвта на дееца надхвърля 1,2 промила) и/или наркотици. В абсолютно число това са между 8000 и 10 000 случая на година. Ръстът на делата по този текст в сегмента „наркотици“ е от няколко десетки през 2015 г. до няколко хиляди към момента.
Както загина вашият колега, журналистът Милен Цветков, така това във всеки момент може да се случи и на десетки и стотици други – наши близки и познати, бременни жени, млади хора, деца. Това е проблем, на който през годините не се обръщаше и още не се обръща достатъчно внимание. И ще ви поправя. Още от 80-те години на миналия век в закона е посочено, че се предвижда от 15 до 20 г. или смъртно наказание (към момента заменено с доживотен затвор) за причиняване на смърт в резултат на пътнотранспортно произшествие при евентуален умисъл. Доколкото помня, има и един известен случай в Хасково от началото на 80-те години на миналия век на постановена осъдителна присъда с най-тежкото наказание. Пиян автомобилен състезател помита и убива на автобусна спирка много хора, от които четири деца. Сега просто прецизирахме хипотезите в резултат на анализ на причините за ПТП с настъпила смърт на едно или повече лица, а те са шофиране в пияно състояние, под въздействието на наркотици, с превишена скорост и без правоспособност.
– В предлаганите от вас промени е залегнала и идеята автомобилът, с който е причинена катастрофата, да се отнема в полза на държавата, независимо чий е. Мярката не е ли твърде крайна, удар срещу частната собственост?
– Подобна санкция и към момента има при престъпленията контрабанда.Така че това не е някакъв иновативен подход. Как може в Гърция да спазваме правилата? Как се научихме да не шофираме в бус лентите или да караме с колани? Каква беше причината да го направим? Една – финансовите санкции. Финансовото наказание, възможността да загубиш пари, има много по-силен възпиращ ефект от каквото и да е друго . Отнемането в полза на държавата на вещта, послужила или предназначена за извършване на престъпление (възможност, която е предвидена и в момента в чл. 53 от НК при умишлени престъпления, но само ако е собственост на дееца ), каквато е автомобилът, ще има много по-сериозен резултат от каквото и да е повишаване на размера на наказанието. Когато един човек се качи в автомобила си, независимо дали струва две, или двеста хил. лв., ще се замисли дали да шофира под въздействието на алкохол или наркотици. Но това е само предложение. Какво ще бъде прието от Народното събрание, не знам. За мен е факт, че политиците трябва да решат този проблем, в резултат на който загиват и се раняват български граждани колкото при локален военен конфликт.
– Но както е казал Козма Прутков (колективен псевдоним на братята Алексей, Владимир и Александър Жемчужникови и братовчед им Алексей Константинович Толстой през XIX век – б.р.), строгостта на руските закони се смекчава от незадължителността на тяхното спазване…
– Явно като славянски народи много си приличаме. Въпросът за правилното приложение на закона и спазването му от всички институции също е важен. Не само да има закони, но и те да се прилагат. Аз отговарям единствено за прокуратурата. Затова и изготвих методическо указание до всички прокурори за уеднаквяване на практиката и правилно прилагане на закона по отношение на умишлени транспортни престъпления, включително и тези по чл. 343Б от НК- управляване на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици. В съответствие с правомощията си съгласно Конституцията за методическо ръководство, докато видим какво и дали ще реши Народното събрание, съм указал как да се прилага чл. 53 от НК, т.е. да се обезпечава моторното превозно средство (с цел отнемане в полза на държавата), когато то е послужило или предназначено за извършване на умишлено транспортно престъпление и е собственост на дееца. Ще видим каква ще е практиката на българския съд. Аз като главен прокурор давам едно от възможните решения. Не мога да си позволя да не направя каквото мога и считам за правилно. Утре на мястото на Милен Цветков може да е всеки от нас.
А иначе, за да затворя темата, ще кажа, че не съм привърженик на промените в закона на парче. И многократно съм споделял, че този НК, който е от 1968 г., тоест от времето на Тодор Живков, е остарял в особената му част, тоест в текстовете за конкретните престъпления. На това се дължи и част от ниската ефективност и ефикасност по дела за корупция например, при престъпленията по служба, безстопанственост и какво ли още не. Отдавна е необходима цялостна промяна, включително и на наказателната политика на държавата, в посока синхронизиране с най-добрите европейски практики. Защо това не се прави? Може би, защото много хора, които нарушават закона, имат интерес от неефективно правосъдие. Включително и много НПО-та и политици, които се хранят буквално и идеологически от тези хронични проблеми.
– Ще има ли скоро и друг обвинен милиардер?
– Едва ли бих ви казал, дори и да знаех. Това са решения на конкретни наблюдаващи делата прокурори. Но както споменах, не делим хората по финансов или друг критерий. Ще прилагаме еднакъв подход към всички, независимо дали са политици, бивши и настоящи, олигарси или социално слаби. И той е спазване на закона.
– Тези предложения консултирахте ли ги с експертния съвет, който създадохте преди седмици и в който влизат много видни учени в областта на правото?
– Тези предложения – не, защото тогава експертният съвет още не беше създаден. Съветът не е колективен орган, а ще бъдат поставяни задачи на отделните експерти, на всеки според областта, в която е компетентен. Най-вече за уеднаквяване на прокурорската практика. Това няма как да не даде отражение и на практиката на съда.
– Прокурорите казват, че не коментират обвиняеми и подсъдими. Не мога обаче да не отбележа, че по отношение на Васил Божков сме свидетели на дежавю, както самият вие казвате. Нещо, което вече сме гледали и при Цветан Василев. Защо и двамата успяха да избягат дни преди да им се повдигнат обвинения и да се базират в държави, от които много трудно може да бъдат екстрадирани? Предупредени ли бяха?
– Ще уточня, че бягството на подсъдимия Цветан Василев от България не е дни, а месеци преди задочно да бъде обвинен. Ако трябва да бъда коректен, по делото „КТБ“ има доказателства, че адвокатът му, който в момента е задържан по друго разследване на Специализираната прокуратура (Лазар Карадалиев – б.р.) е бил предупреден от следовател от Софийската градска прокуратура. Това беше заявено и от един от свидетелите по делото (Бисер Лазов – б.р.). Не бяха събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, за съжаление. По отношение на обвиняемия Божков – нямаме такива данни. Наистина наблюдаваме дежа вю, поредната серия. Обвиняемият Божков прави същото, което и подсъдимият Василев – опитва се да дестабилизира държавата, за да стане някаква политическа конфигурация, която на него да му свърши работа. Нали не мислите, че в която и да е държава, ако примерно МВР и прокуратурата не си взаимодействат в рамките на закона, може да се постигне успех в борбата с който и да е сегмент на престъпността?
Второто, което пробва и което Василев успя, е по отношение на екстрадицията. В държави извън Европейския съюз, като изключим САЩ и още няколко, процедурите по екстрадиция имат съществен политически елемент. Колкото добре и да си е свършила работата прокуратурата у нас, в тези страни решението накрая се взима от политици. Василев успя по някакъв начин българската държава да не е достатъчно активна на дипломатическото поле. По отношение на Божков предстои да разберем. Това, което зависи от прокуратурата, го направихме. Ще кажа обаче, че темата „бягство на едва ли не множество обвиняеми и подсъдими от България“, е пропаганда. Фалшиви новини, тиражирани от кръга на подсъдимия Прокопиев, подсъдимия Цветан Василев и други милионери, имащи проблеми с правосъдието. Логично е да се опитват да уязват по всякакъв начин прокуратурата. Не съм чул някой да твърди, че ФБР не се справя, защото Джеймс Бълджър (прочут мафиотски бос, осъден за много убийства – б.р.) се укриваше в продължение на 16 г. в самите САЩ. Нито че италианските власти не се справят, защото Марко ди Лауро (член на неаполитанската мафия – б.р.) беше издирван 14 г. Тези хора, за които говорим, разполагат с огромен медиен, политически и икономически ресурс и набор от, да ги наречем, „механизми“. И правят основно няколко неща – опитват се да си защитят парите, да си решат проблемите и да се изкарат жертви. Затова се „закачат“ към всеки нов случай и се опитват да компрометират прокуратурата или конкретни прокурори. Може да не се харесват, но ние сме общият враг, който ги сплотява.
– Васил Божков твърди, че липсват ценности от колекцията му и че е изнудван. Вашият коментар?
– Дали някой е виновен, преценява единствено съдът. Всеки може да се защитава по начин, по който прецени за удачен. В България, както винаги, възможностите за това надхвърлят всякакви европейски стандарти. А и 700 млн. лв. (което е около 14 г. коледните добавки за пенсионерите), а и 18 обвинения по две дела са силен стимул. Конкретно на въпроса ви коментар могат да направят или наблюдаващ прокурор, или министърът на културата г-н Банов, ако желаят. Аз като главен прокурор не наблюдавам дела, а определям приоритетите на прокуратурата. Нито съхранявам веществени доказателства в НИМ. Само ще напомня, че една от основните тези на обвиняемия Божков например е, че е дисидент. Само че не ми е известно д-р Желю Желев или д-р Петър Дертлиев да са започнали своя път от „Магурата“ (заведение на бул. „Витоша“ преди 1989 г., пред което се извършваше незаконна търговия с валута – б.р.), или той да е бил на срещата с президента Митеран. Лъжите за иззети ценности едва ли не в кашони и т.н. няма да коментирам. Стара тактика на Гьобелс – една лъжа, повторена хиляда пъти, може да се превърне в истина за хората. Целта на олигарсите е да продължат да правят същото, което са правили 30 г., тоест да са безнаказани. Но трябва да знаят, че това време свърши.
– От милиардерите да минем на приватизацията. Кога ще обявите резултатите от проверката на приватизационните сделки, която възложихте на ДАНС?
– Тази страница трябва да бъде прочетена и затворена. Работата, която трябва да се извърши, е огромна, такъв анализ досега не е правен. Икономическият анализ, възложен на ДАНС, трябва да бъде продължен с правен – да се види по всяка сделка има ли образувано дело, как е приключило, имало ли е проверка, повдигнати ли са обвинения, има ли оправдани лица, за какво престъпление става въпрос и т.н. И това по отношение на 7000 сделки. Истината е, че малко позабавихме темпото по темата, защото при извънредното положение приоритетите бяха други. Сега бързо наваксваме. До петък (интервюто е взето преди този ден – б.р.)очаквам доклад на ДАНС за първите 14 приватизационни сделки, като първата от тях е за продажбата на „Кремиковци“ – най-голямата като актив. След това прокурорите ще направят анализ. Оттук нататък във функциите на Народното събрание и политиците са законодателните промени, които да дадат правосъдие и справедливост за българските граждани. На всички, които бяха ограбени за сметка на единици, които станаха милионери за една нощ и на техен гръб. За съжаление, нашият анализ засега няма да обхване един огромен сегмент – общинската приватизация. До този момент тя не е била обект на цялостна проверка. Съзнаваме, че всичко това е почти непосилна задача. Но трябва най-после някой да направи това, което е справедливо и искат хората. Прокуратурата и аз ще дадем всичко от себе си. След това на ход ще са политиците.
– Гледахте ли клипа за йербата и как се почувствахте?
– Омерзен. Ще кажа това и ще спра дотук.
– На заседание на ВСС преди седмица не се стърпяхте и цитирахте наръчник за саботаж по времето на нацистка Германия, с което илюстрирахте как протича едно заседание на кадровия орган. Посочихте и един мъж и двете му присъдружни дами, по ваши думи (Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска – б.р.), които спъват работата на съвета.
– Ще уточня. Госпожа Дишева и госпожа Керелска, пък и господин Панов сами се разпознаха. Малка част от членовете на ВСС наистина може би дават всичко от себе си работата на пленума да е неефективна. Виждам точно това, което е описано в този т.нар. „Наръчник за саботаж“, описан в икономическия портал „Бизнесинсайдър“. Проблем, който може да се реши за 10 минути, отнема цял ден. Имам рационални и ирационални предположения за причините. Логичното предположение е, че така подхранват идеологическата база на кръга, към който вероятно принадлежат. Кръг, който наричам условно „анархолиберален“ и чиято идеология се гради само и единствено върху проблемите (реални или повечето пъти измислени) на съдебната власт и най-вече на прокуратурата. Съчетано с постоянни доноси до европейските институции. С това може би са уникални за ЕС и това обяснява политическата им успеваемост. Тук се преплитат и много други интереси.
Може би дори политически амбиции, определено по-големи от това някой да стане общински съветник. Тъжното е, че колегите магистрати определено не са доволни от нашата ефективност и ефикасност. И са прави. Единственото решение, за което се сещам, е да спрем живите излъчвания и камерите. Тогава тези хора, които описвам, рязко ще загубят интерес към работата на ВСС.
– Казвате, че битовата престъпност ви дебалансира. Това ли е начинът да се борите с нея – заедно с главния секретар на МВР да обикаляте селата, за да вдъхвате кураж на хората и да ги уверявате, че виновните, които са известни на местните, ще бъдат наказани?
– Това твърдение, че обикалям наред, е поредната пропагандна теза, която цели да уязви прокуратурата. Ходя винаги когато имам възможност. Когато нямам, се старая на мястото да са ръководители на местните прокуратури. За анархолибералната общност може това да са кокошкарски случаи. Така пишат, защото са богати и живеят на жълтите павета. За възрастните хора това е животът им. Хората, изградили това, което други нарязаха на скрап и откраднаха, имат право на спокойни старини, а не да бъдат убивани, пребивани, изнасилвани и запалвани в къщите си. Досега това не беше проблем за никого. За мен е и мога да направя много, или поне да опитам. Целта ми е да покажем, че прокуратурата, като част от държавата, ще се опита да ги защити. Както и на местните структури, вкл. и на МВР, да стане ясно, че това вече е основен приоритет.
Въпреки че от години не е правен криминологичен анализ, знаем, че този тип престъпления се извършват от хора и общности, които дълги години бяха изоставени от държавата, хора без образование, а оттам – без работа и доходи. Това, естествено, не може да е оправдание, но е част от причините за това, което описах. Сега не е прието да се прави анализ на база социален и друг произход на извършителите. Криминологията е една забравена наука. Днес причината за това се нарича политкоректност, преди беше автоцензура. Но аз вярвам, че първо трябва да идентифицираш проблема, след това – причините, и накрая да имаш желание да го решиш. Точно както основно прокуратурата реши най-после тази година срамният за България т.нар. „Луковмарш“. Така че откровено трябва да си кажем, че „произвеждаме“ необразовани и примитивни социопати. Като тези, които убиха жената в Русе, децата в с. Сотиря и с. Галиче, студентката от Велико Търново и т.н., и т.н.
Има и причини да не се реши проблемът. Първата е абдикиране на институциите и партиите, буквално. Докарали сме я дотам като в притчата за държавата, в която убивали възрастните си хора. Никой не поема отговорност за интегрирането на тези общности, от които са голяма част от извършителите на такива престъпления. Ползват ги само при избори. Втората са многото НПО-та и политици, които буквално се хранят с проблема, и ако той бъде разрешен, ще пресъхне тяхното финансиране и нямат да имат идеологическа база.
Те се опитват да наложат изкривеното разбиране, че права на човека са само тези на нарушителя, престъпника, крадеца, убиеца. А правата на жертвите? Защо не защитават и тях? Ще им повярвам, когато отидат при някой пострадал възрастен човек. Но в това няма пари и не съответства на идеологията им. Ще опитам в рамките на законите и правомощията си прокуратурата да промени това. Ясно ми е какво ще се изпише за това, което казвам. Но това е истината за голяма част от т.нар. битова престъпност. И да, кражбата само от КТБ например, която е няколко милиарда евро, не е извършена от български гражданин от ромски ( другият легален термин е цигански) произход, или от арменски, или от турски, или социално слаб. И да, всички битови кражби след Освобождението може да се окажат на по малка стойност само от този случай. Последствията от него, както и от други крупни престъпления, са много по-значителни за държавата и гражданите във финансов аспект, но това не се усеща така директно от тях. При битова престъпност пострадалият пряко, на гърба си, изпитва посегателството, колкото и малко според някои да е откраднатото. И е трудно да се прави сравнение между парите и човешкия живот. Поне аз не се наемам.