Интервю във в. "Монитор" с директора на Националната следствена служба (НСлС) Евгени Диков
- Г-н Диков, докъде стигна разследването на наводнението в Мизия?
- Делото „Мизия" не е възложено на Националната следствена служба, то се води от колегите от следствения отдел на Окръжна прокуратура - Враца, които работят доста добре. Оттук има четирима следователи, които са включени в екипа и оказват методическа помощ. Координират една уникална, сложна експертиза, която е назначена. Тя още не е готова, защото обхваща територията на цялата Врачанска област, където има 29 язовира. Половината от тях не знам защо съществуват изобщо - не се използват за рибовъдство, нито за напояване. Кметът на Мизия казва, че се водят безстопанствени, никой не иска да ги вземе на концесия, а общината казва, че няма персонал и средства да ги поддържа. В същото време обаче някой ги стопанисва нелегално, защото рибари твърдят, че им искат пари там. Колегите успяха да съберат 11 научни работници от БАН, от Географския факултет на СУ, от УАСГ, от Техническия университет. Нали знаете, при научните работници всеки има свое виждане, но мисля, че колегите успешно координират работата, за да могат експертите да излязат с едно общо становище.
- Ще стане ли ясно кой изпусна язовирите, та хората намираха риби в дворовете си?
- Както казва кметът на Мизия, не може половинметрови щуки и шарани да паднат с дъжда и да се оправдаваме само с него. Явно или е скъсана стена, или някъде е преляла. Рибари обясняват поведението на шараните - те не скачат като пъстървите с високата вълна, а се крият на дъното. Колегите направиха оглед - до Борован имаше частично разрушена стена на микроязовир, но това не е причина за голямо наводнение. Хората в Мизия казаха, че от 1956 г. това е второто голямо наводнение там, значи на 50 г. веднъж се случва. Вероятно са били извършени някакви корекции заради атомната централа, отводнявания или канали са правени. Възможно е нещо да не е било домислено.
- А досъдебното производство за наводнението в Аспарухово?
- То се води от разследващи полицаи, никой не е потърсил помощ от нас.
- Какви са резултатите от разследването на взрива в завод „Миджур" в Горни Лом, който взе 15 жертви?
- По делото „Горни Лом" работят 19 следователи от Националната следствена служба. Ако трябваше да работят колегите от региона, щяха да бъдат ангажирани следствените отдели на Видин, Монтана и Враца. Ние се явяваме резерв и тежката артилерия на прокуратурата за мащабни разследвания. Тези случаи стават през 2-3 години -Челопечене, Петолъчката, Горни Лом. Първият взрив в Горни Лом е бил през 2006 г. или 2007 г. Последният инцидент е трети за последните 5-6 г. - през 2010 г. сега взривеният цех е бил напълно разрушен при силен пожар и след това изграден отново. Сега експерти разсъждават и в посока дали няма някакви нарушения в архитектурно отношение - архитектурни проекти, пожарна, КОС, всеки си е дал становището, но дали пък няма грешка при самото възстановяване. Третият беше най-тежък.
Вече са разпитани всички възможни свидетели - 60-70 души, всички работници в предприятието, близките на загиналите, пожарникарите на място, всички, които знаят нещо по технологията и работата там. Иззехме документацията на завода от последните години. Изяснена е структурата на завода - знаем всеки един служител какви задължения е имал, целия технологичен процес. Кой какво евентуално е нарушил.
- Какви са нарушенията?
- Според мен нарушенията са изключително много -в момента на взрива вътре е имало разтоварен цял ТИР - 6000 противопехотни мини, при условие че от склада трябва да се карат не повече от 10 мини на работно място, а отработените взривни вещества да се изкарват в края на смяната. Там, където се работи, просто не е трябвало да има повече от минималното количество мини. Цехът е 220-250 кв. м, той е голям, но си има технология и правила за безопасност. Тировете се разтоварват в склад, който е на 3 км от цеха, той не е засегнат от взрива. В него в момента има мини и той се охранява от жандармерията. Заводът така е строен навремето от военните, че е използвана всяка гънка от релефа на местността, така че, ако стане нещо, всичко да отиде във въздуха, да няма взривна вълна. Ако не беше предвидено това, селото Горни Лом щеше да пострада. Едно от изискванията е било с мотокар да се превозват толкова мини, колкото е необходимо. Може би това е една от причините - прекаленото натругизане вътре на взривни материали. Не за първи път са се разтоварвали мини директно в цеха. А тогава са пристигнали 4-5 тира от Гърция. Това си е било практика.
Държавните военни заводи в Казанлък разполагат с бронирани кабини, ако стане нещо, си отива само човекът, който работи в тях. Всички около него за защитени. В ,,Миджур" 12 човека са работели на 5-6 м един от друг, на работни маси. Единият развивал взривателя на мината, друг слагал да разтопява тротила, други два стационарни струга. Били са обучавани от началник цеха, който загина. Той първо демонстрирал разглобяването на всеки нов вид мина, след това ги наблюдавал, докато правят същото, но все пак човек не е робот. Един като сгреши, умират всички. Това са мини от гръцката отбранителна система. Съгласно сключения договор е трябвало да се утилизират 8000 мини на ден. Трябвало е да се извършва от 12 души на 3 смени. Това е абсурдно и явно собствениците на завода са притискали работниците заради сроковете. Оказа се, че тези 12 човека са утилизирали по 70-80 мини на смяна. Нереално е заложено и се чудя как комисията в София е одобрила този договор.
- Колко и какви експертизи се правят?
- Основната експертиза се извършва от специалисти от БАН - по металознание, взривни работи, минно дело. Те вече имат всички материали, събрани досега - архитектурните проекти на сградата, всички дадени разрешения за експлоатация. Има експертиза и на двама доценти от Военна академия за самия характер на мините. И трета, която ще изготви компютърно моделиране на начина на взрива. Сега всичко е в ръцете на експертите.
- Какво представлява компютърното моделиране на взрив?
- Мисля, че се прави за втори път у нас. Вкарват се данни за габаритите на техниката, от останките от жертвите, начина им на разположение, частиците по тях. Всичко има значение за изготвянето на модела.
- Ще има ли виновни?
- Аз мисля, че ще има -някои от хората, които не са си изпълнили задължението например да извозват складирания там тротил, тези, които са разпоредили огромното количество мини да бъде разтоварено в цеха. Друго направление в разследването е дали пък няма виновни в София - тези, които са дали лиценз, и дали изобщо е било възможно да се утилизират тези мини. Това също е важен въпрос, защото в Конвенцията за забрана на противопехотните мини се говори за унищожаването им, а не за разглобяване. Беше установено и нещо друго - през лятото били складирани мини в топлоцентралата, която, разбира се, не е работела, но все пак. След инспекция на служба КОС били махнати оттам.
Проверихме дали не е имало умишлен взрив, но не е имало.
- А инцидентът в Мъглиж?
- Той е много по-различен. Там става въпрос за бързо разпространяващ се силен пожар в цех за производство на фойерверки. В Мъглиж разследването още е в начална фаза. Колегите бяха на място на втория час. Това е цех, оборудван с много съвременна апаратура от Германия преди 2 г. -почти автоматизирана, всичко се наблюдава през бронирано стъкло, на монитори. Трудно е да се каже на този етап каква е причината - дали работникът, който загина, е сбъркал нещо технологично, дали са подали друга смес, която не е предназначена за този вид фойерверки. При втория оглед с колегите замина и експерт от БАН, но още не е готова експертизата. За Мъглиж хубавото е, че все пак има очевидци - живи хора, които могат да кажат какви смеси са дали на загиналия от склада. Апаратурата е съвременна с минимален досег на работниците до смесите, какво е сбъркано - е въпрос най-вече на експертизата.
- С какви проблеми се сблъскват като цяло следователите от НСлС? Има ли нужда от законодателни промени?
- Основният ни проблем е малкото натоварване. В началото на м.г. направихме един анализ по региони и видове престъпления и се оказа, че някои видове престъпления така или иначе прокуратурата възлага на следовател. Изготвихме до главния прокурор предложение за една законодателна промяна точно тези престъпления, които така или иначе се възлагат на следовател, да залегне в закона -за данъчни престъпления, от 28 окръжни прокуратури - 27 са възложени на следовател. При престъпленията, извършени от непълнолетни, голяма част от делата не стигат до съд и приключват с мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, налагани от местните комисии. Така че не е оправдано делото да се разследва от следовател, ако не е тежко престъпление против личността - убийство, грабеж, изнасилване, отвличане. Това е едно от предложенията на прокуратурата за промени в НПК. Проектът според мен е изготвен много професионално - всеки предложен текст е конкретен. Целта е най-належащите промени да влязат сега. Връщането на делата и бавенето им се възприема от ЕК като отказ от правосъдие. Отдавна прокуратурата иска делата да се връщат само в краен случай, а не да се мотаят с години.
- Как ще коментирате последния доклад на ЕК? С какво е по-различен от предишните по отношение на следствието?
- Не виждам разлика с предишните доклади на ЕК по отношение на следствието. Все пак не трябва да забравяме, че от 2009 г. следствието е неразделна част от прокуратурата, въпреки че реално законовите разпоредби се изпълниха през 2014 г. Аз бих характеризирал доклада като обективен и добронамерен, защото е намерено и най-малкото положително постижение в работата на съдебната система. Прокуратурата е посочена едва ли не като отличник в съдебната система и смятам, че НСлС като част от прокуратурата има заслуга за това. Основно критиките са към ВСС. Смятам, че колегите достатъчно добре се справят там, но те са набелязали по-дългосрочни цели - основно това, за което се говори упорито, касае прекрояване на съдебната карта на България. Смятам, че това отдавна трябваше да стане. Съдебната карта от 30-те години на миналия век е в основата на сегашната -изискването е било да се стигне с кон от сутрин до залез до Районния съд. Не можем в 2015 г. да търсим такива разстояния. При съвременните средства за комуникация трябва да имаме само един републикански Районен съд. При функционалния анализ през 2013 г. се отчете, че има т.нар. бутикови съдилища -десетки хиляди левове отиват за един такъв съд, поддържа се персонал, а ефективната му работа е малка, защото такъв е съдебният район, с малко дела на подсъдност. В Холандия, която е 14 милиона, има 19 прокуратури и имаха намерение да ги намалят на 11. Нашите в момента са 145 при 7 милиона население. Намаляването им, разбира се, не означава отказ от правосъдие. До този момент това винаги е пропускано, но е належащо сега да се направи. Просто не сме толкова богати, за да поддържаме такъв персонал и да се правят такива разходи. Различна е натовареността - едни магистрати носят вкъщи да пишат дела през събота и неделя, а други заседават веднъж-два пъти в месеца. Крайно време е този проблем да се реши по категоричен начин.
- Колко и какви дела се разследват в Националната следствена служба?
- От началото на 2014 г. има заповед на главния прокурор, която определя реда за възлагане на дела на НСлС, защото имаше куриозни случаи младши прокурори да възлагат на следователи в Националното следствие и да нареждат какви действия да бъдат извършени. Сега редът е наблюдаващият прокурор да прави предложение на окръжния прокурор, той преценява да възложи на следствения отдел в Окръжна прокуратура или на Националното следствие. Това са дела с изключителна фактическа и правна сложност.
- Качествени ли са разследванията от дознатели в МВР?
- Не казвам, че разследващите полицаи вече нямат и опита, но преди няколко месеца на едно самоубийство в апартамент отиде разследващ полицай с експерти и не намериха гилзата от пистолета, което моментално прави извода за убийство. На другия ден отидоха наши колеги и, ориентирайки се по траекторията на куршума, намериха гилзата между две секции. Така че опитът си има значение. Разбира се, има значение и техническото оборудване. Една от целите в плана за действие на прокуратурата включва изграждане на самостоятелен капацитет на прокуратурата, което включва назначаването на експерти и оборудването им с добри технически средства, защото не може да се разследва като Шерлок Холмс с една лупа. Или да се правят разследвания на документи с три микроскопа. Да се надяваме, че този въпрос ще бъде решен.
- Има ли нужда от нови НК и НПК или трябва да има само промени в тях?
- Като начало трябва да се приеме Кодекс за административните нарушения и наказания. Трябва да има разделение на престъпления и простъпки. Простъпките са административни нарушения. Това означава, че не се води досъдебно производство, не се правят разноски за експертизи, много ще е по-облекчено. То и без това по-леките престъпления се наказват с глоба, но сега процесът е наказателен. Например за една катастрофа със средна телесна повреда се дават 1000 лв. за експертизи, за да се наложи 500 лв. глоба. Абсолютно неоправдано е да се викат хора и да се назначават експертизи. И едва след приемането на Кодекс за административните нарушения и наказания може да се прави нов НК. И още нещо - винаги съм казвал, че прокурорът от наблюдаващ трябва да стане разследващ, т.е. най-важните действия да ги извърши той. Защото едно е, когато по интонации, по недомлъвките може да прецени един свидетел доколко може да бъде обективен и да говори истината, и друго е да прочете протокола, който следователят или разследващият полицай е написал.