- Една от задачите, които и вие, и главният прокурор Сотир Цацаров си поставихте, е да изправите следствието на крака. Тази престижна професия по закон е в будна кома. Как ще се справите с проблема?
- Все още ме питат дали навремето ...
- Една от задачите, които и вие, и главният прокурор Сотир Цацаров си поставихте, е да изправите следствието на крака. Тази престижна професия по закон е в будна кома. Как ще се справите с проблема?
- Все още ме питат дали навремето скандалът „Ангел Александров - Румен Овчаров" не е навредил трайно на следствието. Отговарям - не. Тази професия пострада най-много от новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) от 2006 година. Тогава тотално бяха ликвидирани правомощията на следователите и най-вече на Националната следствена служба (НСлС). В действащия закон НСлС се споменава само в чл. 474, че видеоконференцията в досъдебното производство се извършва само от следователи на националното следствие.
- Преди осем години ликвидирането на следователите бе едва ли не условие за присъединяването ни към ЕС, помните ли?
- България вече 20 години е предмет на всякакви експерименти. Въведохме три-инстанционната съдебна система, която сега търпи много основателни критики. В момента следователите могат да разследват само престъпления против републиката по Глава първа от НК - тероризъм, предателство, шпионство и др., които, слава Богу, са екзотика. Те задължително работят по престъпления, извършени в чужбина от български или чужди граждани. Както и по дела срещу държавни служители от системата на МВР и ДАНС. Това са сравнително малък брой престъпления и лично аз смятам, че би трябвало да се инициира законодателна промяна, която да възложи на следствието по-широк кръг от дела.
- Мислите ли, че такава промяна е политически възможна?
- Би трябвало, в крайна сметка професията следовател е записана в конституцията. Има и решение на КС, според което, за да се ликвидират следствените органи като структура, е необходимо Велико народно събрание. Българските следователи не искат екстри, а повече престъпления за разследване.
- Посочихте нови заместници, подменихте шефове на отдели, това част от реформата ли е?
- Да, защото бе променена цялата структура на НСлС. Аз заварих шест отдела. Когато работех тук като следовател между 2002 и 2006 година, те също бяха шест отдела, но сега Законът за съдебната власт изисква отделите да са специализирани. А реално имаше например отдел за международно сътрудничество, обучение и квалификация. Нещо, което излиза извън рамките на закона. Имаше друг отдел - инспекторат, който буквално дублираше ролята на инспектората във ВКП. Сега в НслС останаха три специализирани отдела за разследване, единият е за икономически престъпления, другият - за криминални, и третият - за престъпления, свързани с националната сигурност и общоопасни престъпления, извършени по непредпазливост. Тоест големите тежки катастрофи с много смъртни случаи. Дано да няма такива.
- Как реагира Ангел Александров на смяната му като шеф на отдел, той беше и ръководител на НСлС?
- Познавам г-н Александров от дълги години. В момента той е редови следовател в икономическия отдел. Всички колеги, които бяха завеждащи отдели, може би вътрешно да не са били доволни, но се съгласиха, че е необходима реформа, и приеха да работят и като редови следователи. Възлагам големи надежди и на новите си заместници, колегите Лъчезар Пенев и Кънчо Митов, които са юристи с богат юридически, а и управленски опит. Смятам, че това са хората, които биха могли да дадат тласък в по-нататъшната работа.
- В кои по-значими дела участва НСлС в момента?
- В резултат на двегодишен труд завършва едно тежко дело за проституцията в клубовете в София. До момента са повдигнати обвинения на 49 лица. Разпитани са повече от 350 свидетели. Направени са 180 разпознавания. Делото се води за сводничество и трафик на хора и участие в организирана престъпна група. Това са лица, свързани с Митко Полицая, и хора, гравитиращи около АнтонПетров-Хамстера.
- А какво става с делото за атентата в Сарафово?
- Още преди да дойда тук, делото „Сарафово" с разпореждане на г-н Цацаров бе изпратено за довършване на следствения отдел към окръжната прокуратура в Бургас. На практика, след като водещият Георги Илиев се пенсионира, екипът фактически беше разформирован. Но това се случи, след като бяха извършени основните действия по разследването в НСлС, включително и прословутите следствени експерименти за взрива на автобуса.
- Одобрявате ли проекта на нов Наказателен кодекс?
- В новия НК не е решен един основен въпрос - няма разделение на престъпления и простъпки. А при тази прето-вареност в съдебната система е твърде луксозно едно дело да се разследва с години и накрая да бъде внесено в съда с искане за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административна глоба (по чл. 78а от НК). От Борис Велчев съм чувал, че според едно изследване така приключват 75% от делата. Ето пример и със Сергей Станишев - и неговото дело е внесено с предложение за глоба.
- А можеше ли това да стане по друг начин?
- Не. Такъв е законът. Така беше и с Ваньо Танов. Затова съм категоричен, че в НК трябва да има разделение на леките престъпления (простъпки), по които не се образуват досъдебни производства, и на тежки престъпления. Ако в НК останат примерно 150-200 тежки престъпления, а останалите 500 текста се наказват по облекчен ред, наказателното правораздаване ще печели много. Това автоматично ще доведе и до намаляване на сроковете на разследване, защото едно е разследващият полицай да води 250 дела на година, от които примерно 180 отиват с административно наказание, съвсем друго е той да се концентрира върху 40-50 тежки дела.
- Подобно решение би ли намалило разходите по разследването?
- Разбира се. Сега никой не брои средствата за плащане на експертизи, за разноски по свидетели, когато трябва да се доведат. И т.н., и т.н.
В Холандия например наказателно производство започва само ако разноските по делото са по-малко от онова, което би могло да се конфискува като имущество от извършителя. А у нас никой за нищо не прави сметка, делата се образуват на юруш, законът не изисква финансова обосновка.
- Цветан Цветанов обвини главния прокурор, че е прикривал сигнал за натиск от заместника му Борислав Сарафов. После се оказа, че в преписка на ГДБОП имало само едно изречение за заместника на Цацаров, а именно -че обядвал с леля си, която била разследвана за данъчни престъпления. Има ли почва за подобни внушения?
- С Борислав Сарафов съм работил дълго в един кабинет на бившия девети отдел за борба с организираната престъпност във ВКП. И по едни и същи дела. Познавам го много добре от съвместната ни работа по делата „Килърите", „Галеви", „Златко Баретата", „Юрий Галев". Ако Сарафов е прикрил някаква преписка, това означава, че и аз съм я прикрил. Нещо, което не бих направил никога. Не съветвам никого да сее подозрения срещу прокурори, които го разследват.
- Думата „почтеност" неизменно съпътстваше всички номинации на колегите от съдебната гилдия, които ви отличиха за юрист на 2013 г. Лесно ли се изтърпява подобно признание?
- Бях много изненадан от номинацията ми, а след това и от резултатите на класирането. Познавам почти всички номинирани колеги. Например с Румен Ненков сме близки още от студентските години. Действително е трудно да се понесе такова признание. Но то е и много задължаващо. Доброто име трябва да се защитава всеки ден пред обществото.