Пенка Богданова, заместник-главен прокурор: Имаме план за действие

28 Октомври 2013 г.

Г-жо Богданова, след мисията на Европейската комисия у нас за подготовка на доклада по механизма за сътрудничество и проверка Вие и главният прокурор Сотир Цацаров посетихте Брюксел. Какво да чакаме след година и половина затишие в мониторинга?

- Посещението беше направено ...

Г-жо Богданова, след мисията на Европейската комисия у нас за подготовка на доклада по механизма за сътрудничество и проверка Вие и главният прокурор Сотир Цацаров посетихте Брюксел. Какво да чакаме след година и половина затишие в мониторинга?

- Посещението беше направено по наша молба. Целта ни беше да запознаем госпожа Катрин Дей (генерален секретар на Европейската комисия - б. р.) с това, което сме свършили до този момент. А ние сме свършили немалко през изминалите месеци. Г-жа Дей е запозната много добре с положението в България и с това какво става в съдебната ни система. Аз лично очаквам през месец януари обективен доклад и положителна оценка на усилията ни.

Има значи с какво да се похвалим?

- В първите месеци на тази година основните ни усилия бяха насочени към изготвянето на функционалния анализ на прокуратурата - така, както го зададе като изискване Европейската комисия в обобщения си доклад от миналата година. Направихме функционалния анализ с участието предимно на редови прокурори и следователи, малко от тях бяха административни ръководители. Бяха включени и външни експерти, в това число представители на неправителствени организации. Работихме както по организацията и структурата на прокуратурата, така и по направленията "финанси", "човешки ресурси", "статистика", "публична комуникация". Паралелно с функционалния анализ бе извършен и своеобразен процесуален анализ - този за корупционните дела, по които е работила прокуратурата от 2007-а до 2013 година. Целта бе да се установят както положителните практики, така и допускани от обвинението грешки. Двата доклада бяха внесени и приети от Висшия съдебен съвет.На база на тях изготвихме и план за действие.

Това да не е поредният екшън план за пред Брюксел?

- Това е нашият план за действие. Идеята е той да се окаже не поредна дългосрочна стратегия, а да съдържа конкретни мерки и да бъде изпълнен в рамките на 18 месеца.

Кога започвате и по кои основни направления?

- Започнахме изпълнението му в началото на септември. Първото, което планираме, са структурни промени в организацията на работа. Започваме от най-високото ниво - Върховната касационна прокуратура. Заварихме една структура, която намираме за много тежка и трудно управляема - 11 отдела и 38 сектора. На практика при 95 висши прокурори имаме 49 началнически длъжности - завеждащи отдели и сектори. А някои от секторите се състоят само от един човек, който на практика е ръководител сам на себе си. Нужна е нова организация на работа, която да гарантира всеобхватно разследване по делата и да осигурява на териториалните прокуратури нужната им методическа помощ. Важно е на най-високото ниво в системата да се постигне разумно и почтено управление.

Предвиждаме отделите във ВКП да бъдат сведени само до шест: специализиран, досъдебен, съдебен, международен, аналитичени административен(последният включва и инспекторат). Промяната, която търсим, не е самоцелна - ние констатирахме и много положителни практики, които искаме да запазим и доразвием. Като пример мога да посоча създадената вътрешнообучителна система в прокуратурата и специализацията по линията на т. нар. прокурорски мрежи.Искаме прокурорът на по-ниското стъпало да може да разчита на методическа помощ "отгоре" и да не бъде сам в усилията си, когато трябва да решава едно тежко дело.

Но още по-важно е да има и контрол "отгоре".

- Контролно-ревизионната дейност е другото важно направление в плана. С нея ще се занимава приоритетно инспекторатът. В момента текат ревизии на софийските районна и градска прокуратури. Те са изключително важни, защото в тях са най-тежките и значими за съдебната практика дела. Съобразно констатациите ще преценим и нуждата от промяна в системата за обучение.

В началото на мандата си Сотир Цацаров се закани да закрие инспектората на ВКП заради поръчкови проверки. Какви ще са функциите му занапред?

- Нашето виждане е инспекторатът при ВКП да се занимава само с контролно-ревизионна дейност и с дисциплинарни проверки, но не и да наблюдава делата, водени срещу магистрати.

Ще има ли корекции и в други структури освен във ВКП?

- Имаме виждания и за Върховната административна прокуратура, за Националната следствена служба, както и за оптимизиране на структурите на териториалните прокуратури. Трябва да отговорим на въпроса за нуждата от нова съдебна карта и нова съдебна география. Наясно сме, че за това трябва да имаме комплексен анализ - натовареност, тип дела, демографски условия, икономически показатели, криминогенна обстановка. Едва след сериозна преценка на всички специфични за даден съдебен район характеристики можем да предложим някаква корекция на компетентния орган - Висшия съдебен съвет - да речем, окрупняване на прокуратури.

Имате предвид военните, нали?

- Не само. Но съвсем скоро, до средата на ноември, главният прокурор ще внесе във ВСС предложение за преструктурирането им (намаляване броя на военните окръжни прокуратури от пет на три). Съкращения обаче няма да има, тъй като става въпрос за магистрати със статут на несменяемост. Ще предложим всички магистрати и служители да преминат на работа в другите прокуратури.

При представянето на годишните доклади на прокуратурата в парламентарната правна комисия депутатите попитаха главния прокурор докога ще се говори, че Националната следствена служба не работи, щом като законодателна пречка за натоварването й с работа няма.

- Функционалният ни анализ показа, че колегите от НСлС са обезпечени материално, че имат сериозен кадрови ресурс, но не се постига в пълна степен срочно и качествено разследване. Броят на приключените от тях дела е малък - например за миналата година един следовател от НСлС е приключил средно три дела. Този факт просто няма нужда от коментар. Отделен е въпросът, че в НПК няма разпоредба, която да регламентира изрично кой може да възлага конкретни дела на НСлС. Безусловно регламентирана е единствено дейността на тази служба в областта на международноправното сътрудничество. Обичайно при дела от фактическа и правна сложност възлагането става по предложение на съответния административен ръководител до главния прокурор, който възлага делото.Тоест по сегашната уредба проблемът опира до административните ръководители.

Чуха се и поредните упреци към работата на разследващите полицаи, които все имат нужда от обучение.

- Аз пък смятам, че като цяло разследващите полицаи работят добре - бързо и в срок. За квалификацията им отговаря МВР, но и ние оказваме помощ чрез съвместни обучителни мероприятия. Личното ми мнение е, че когато наблюдаващият прокурор е професионално компетентен и осъществява наистина активен контрол върху разследването, то ще приключи качествено и в срок.

Ще искате ли конкретни законови промени - като например узаконяването на провокацията към подкуп, което искаше още предишното ръководство на прокуратурата?

- В доклада ни за корупционните дела правим извода, че прокуратурата разполага с нужните законови инструменти, за да се справи с тях. Като цяло законодателната рамка позволява успешно да се приключват дела. Но когато анализирахме причините за неуспехите, изпъкнаха три групи проблеми - субективни, обективни и организационни. Субективните опират до недостатъчна подготовка или капацитет на отделния прокурор. Обективните - например някой свидетел променя показанията си. Нещо, което е извън нас. И организационните - недостатъчно обучение, неоказване на съдействие от горестоящата прокуратура и пр. Проблемите тук са основно в полето на прокуратура. Да, Наказателният кодекс е остарял, трябва да има нов, но безспорно позволява да си приключваме успешно делата.

Главният прокурор призна, че провалите по т. нар. медийно интересни дела определят негативното обществено мнение за съда и прокуратурата. Предвиждате ли специални мерки за тях? И как ще се активизира специализираната прокуратура по данъчни и финансови дела - защото според оценката на Сотир Цацаров те просто "стоят"?

- Поначало делата не бива да се делят на значими и незначими, защото всяко дело е важно. Но е факт, че имаме несполуки по немалко интересни за медиите и обществото дела. При специализираната прокуратура нещата стоят така: обезпечени са материално, имат отлични условия за работа, правим всичко възможно да им помагаме методически. При криминалните дела резултатите намираме за добри, но при стопанските не е така. Например тематичната ревизия по данъчните дела показа сериозни проблеми.В плана сме заложили в началото на идната година да направим пълна проверка на двете специализирани прокуратури - първоинстанционна и апелативна. Преценихме, че периодът от две години, откакто съществуват, им е достатъчен, за да бъде направени оценка на дейността и ефектът от съществуването им.

Напоследък темата за битовата престъпност преживява пореден ренесанс. Обещахте да бъдат създадени мобилни разследващи екипи, които да разследват на място в цялата страна. Приключи ли ударното прекратяване на спрени дела срещу неизвестен извършител, чието "залежаване" доведе до изтичане на давността по много от тях?

- Мисля, че тези дела са почти изчистени.Но искам да защитя прокуратурата. Тя наистина прекрати по давност много дела, водени срещу неизвестен извършител, но истината е, че задължение на МВР е да открие извършителя. Колкото до мобилните центрове за разследване, идеята е те да бъдат обезпечени с модерна техника и да осигурят бързина и ефективност в разследването. Първоначално ще бъдат към Столичната следствена служба, а по-нататък ще се мисли такива звена да има и в големите областни градове.

Споделяте ли лансираната при последните промени в НПК идея отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство да подлежат на съдебен контрол? И може ли да се говори, че прокуратурата масово отказва да разследва сигнали за престъпления?

- Разбирам този въпрос по следния начин: НПК не урежда института на предварителната проверка. Той беше уреден с една съвместна инструкция на прокуратурата и на МВР, съгласно която такъв отказ може да се обжалва само пред по-горестоящата прокуратура. Върховният административен съд обяви за нищожни част от текстовете на тази инструкция. Тогава главният прокурор издаде указания в насока, че постановленията за отказ могат да бъдат обжалвани от гражданите или служебно проверявани до равнище Върховна касационна прокуратура. Така е справедливо, така е уредена проверката и в Закона за съдебната власт. Там пише, че всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. А колкото до подлагането на отказа на прокурора да образува досъдебно производство на съдебен контрол, намирам за неправилно съдът да се ангажира и с дейността по предварителната проверка.

Какви са очакванията към звеното за разследване на магистрати, което е определено като приоритет?

- То ще работи на принципа на затворената кутия и ще е на пряко подчинение на градския и на главния прокурор. Въз основа на вече подписано споразумение следователи, прокурори и агенти от ДАНС ще работят съвместно. Дори ще бъдат изнесени в отделна сграда. Констатираме наличието на една неправилна тенденция: дела срещу на практика известен извършител - магистрат, да се водят срещу неизвестно лице. Щом прокурорът е преценил, че има достатъчно данни да образува дело, той трябва да има и куража да обяви и името на магистрата. Предвиждаме и мониторинг на ритмичността на разследване по тези дела, защото установихме необоснованото им забавяне.

Включва ли идеята Ви освен бързина и "тишина" по тези дела?

- Да, тя е част от принципа на "затворената кутия"- пълна самостоятелност на звеното в разследването и ограничен достъп отвън до информацията. Даваме си сметка, че тези дела са много специфични: от една страна, заради отражението на деянията върху публичния образ на съдебната власт и очакванията на обществото за обективност. От друга, тези дела засягат тежко магистратите, срещу които се водят - честа последица от привличането им като обвиняеми е внасянето на искане за отстраняване от длъжност. Ето защо е още по-важно делата срещу магистрати да приключат бързо.

"Хвърлянето на папки" със сигнали от държавните контролни органи в прокуратурата (вместо сами да работят по тях) намаля ли след заканата на главния прокурор да им ги връща с резолюция: "Защо ни ги пращате?"

- Заставам зад думите му, че прокуратурата не е орган, с който всеки друг държавен орган може да прикрие бездействието си или пък формално да отчете контролна проверка. В НПК (чл.205 ал.2) е записано задължението на длъжностните лица, когато узнаят за извършено престъпление, да уведомят прокуратурата. Ние сме длъжни да реагираме, ако има данни за престъпление.И ще го правим. Но администрацията също трябва да прилага активно контролните си правомощия.

Има ли напредък при усъвършенстването на системата за случайното разпределение на делата?

- То и сега се прилага, такова е изискването на закона. На практика при всяка ревизия това е едно от нещата, което се проверява. Конкретно в прокуратурата е разработен и втори модул към информационната ни система, чрез който делата и преписките ще се разпределят автоматично от самата система в момента на постъпването им. Целта е да бъде ограничен до минимум субективният фактор.Пробите на системата ще започнат идната седмица и ще продължат до края на годината. Ако всичко е наред, пак до края на годината главният прокурор ще внесе предложение във ВСС за одобряването на този модул.