Онзи ден обявихте, че има 400 хиляди спрени дела срещу неизвестен извършител за кражби. Кой носи отговорност за тази изумителна цифра, г-н Найденов?
- Отговорни са всички органи по веригата, които са ангажирани с борбата срещу престъпността. И тези, които трябва ...
Онзи ден обявихте, че има 400 хиляди спрени дела срещу неизвестен извършител за кражби. Кой носи отговорност за тази изумителна цифра, г-н Найденов?
- Отговорни са всички органи по веригата, които са ангажирани с борбата срещу престъпността. И тези, които трябва да разкрият престъплението, и онези, които са длъжни да го предадат на съда.
- По-конкретно?
- Отговорно е МВР за това, че не е разкрило извършителите на кражбите, а прокуратурата - че не е била достатъчно взискателна към полицията да си свърши работата.
- Какво може да направи прокуратурата в такива случаи? Обвинението се води, че е господар на наказателния процес, но няма правомощия да накаже някого в МВР, ако не си е вършил работата.
- Всеки прокурор може да изисква от МВР да си свърши работата. Иначе е вярно, че прокуратурата не може да разкрива извършители на престъпления, няма такива функции.
- Преди 7 години, когато Борис Велчев стана главен
прокурор, обяви, че заварва близо 700 000 дела, които ще бъдат прекратени поради изтекла давност и липса на разкрити извършители. Колко са тези дела с днешна дата?
- Доколкото знам, делата с изтекла давност са около 900 хиляди и трябваше да бъдат прекратени.
- С други думи, поне 900 хиляди престъпници са се спасили от правосъдието?
- В закона е посочено, че ако мине определен срок, държавата не може да търси отговорност от извършителя на едно престъпление. Например, ако за дадено престъпление е предвидено лишаване от свобода 5 г., но изтекат 10 г, без държавата да е наказала престъпника, след този срок тя вече не може да търси наказателна отговорност. Но Тези 400 000 дела за кражби, спрени заради неиздирен извършител, не са сред тях. Тяхната давност още не е изтекла и ако грабителите бъдат открити, има шанс да се озоват в съда.
- Е, какво излиза - ежедневно българите са облъчвани с ярки разкрития срещу организираната престъпност, но са напълно беззащитни, ако им ограбят домовете.
- Действително на този вид престъпност се гледа като на дребна, не й се обръща достатъчно внимание, не се полагат сериозни усилия. Аз съм убеден, че ако се увеличат силите за разкриване на т.нар. битови престъпления, резултати ще има. Във всяка европейска държава се краде. И там трудно се разкриват извършителите. Но това не трябва ни най-малко да ни успокоява, а да ни амбицира при нас нещата да не са такива.
- Казахте,че прокуратурата не може да си позволява бонуси, след като дължи 5 милиона лева за нарушени права. Няма ли да се обидят онези, които не са допринесли за този борч?
- Докато не се разплатим, бонуси няма да има. Това може да стане само ако има остатък в бюджета. Държа да отбележа обаче, че мнозинството от прокурорите, служителите в прокуратурата и следователите заслужават много повече от една заплата като премия. Защото в крайна сметка са си свършили работата така както трябва. Друг е обаче въпросът на възможностите.
- Ще се изживее ли някога манталитетът: първо да ги вкараме в ареста, после да търсим доказателства?
- Това е въпрос на личен подход на всеки един от прокурорите. Не е редно да се престъпва законът и обичайните начини за събиране на доказателства. Всеки добър прокурор знае, че ако няма доказателства, за три дни няма как да ги намери. Разбира се, има и извънредни ситуации, в които си длъжен да задържиш едно лице. Например, ако е извършено убийство и има заподозрян, прокурорът трябва да наложи арест. Такъв риск може да се поеме, дори да се окаже, че извършителят е друг. Но ако става въпрос за документно престъпление, за което самият обвинител не е убеден кой е извършителят, но лишава един човек от свободата му, това е недопустимо.
- Казахте, че общо 900 хиляди дела са прекратени по давност. Ами ако всички пострадали тръгнат да съдят държавата за отказано правосъдие?
- Това не е отказ от правосъдие, защото в повечето случаи не се стига въобще до правосъдие поради неразкритите извършители. Проблемът е, че просто не се стига до намирането им.
- Значи МВР трябва да си направи сериозен извод за това как служи на гражданите?
- Не искам да коментирам други служби. Това, което аз мога да правя, е да анализирам работата на прокуратурата в това отношение.
- Осъжданията в Страсбург създадоха традиция държавата да плаща от бюджета обезщетения и никаква отговорност за виновните. Няма ли да се затегне правосъдието, ако от собствения си бюджет плаща мас-рафа да нарушава правата на хората?
- Това би имало дисциплиниращ ефект, но бюджетът на съдебната власт така или иначе е от държавата. Той вече четвърта година не е увеличаван дори с една стотинка въпреки инфлацията и нарасналите разходи.
Така че окей, ако съдебната власт трябва да бъде дисциплинирана в известен смисъл. Но тази власт има нужда от средства, за да съществува и работи. Не може прокуратурата да е със същите пари, които е имала преди четири години, след като разходите й са нараснали поне с 50%. Защото започва да страда качеството на правораздаване. Ако не можеш да си платиш експертизите, вещите лица следващия път въобще не ти ги правят, а тогава идват въпросите защо се забавят делата. Нещата са взаимно свързани.
- Вярно ли е усещането, че „присъдите" на Европейския съд остават без анализ у нас?
- Не е вярно. В прокуратурата се правят анализи, обсъжда се всяка една „присъда", за да извлечем поука. Много от решенията в Страсбург обаче не са били заради виновно поведение на магистрати, а заради неадекватни разпоредби в закона. Има множество осъждания в Страсбург заради взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Но в закона дълго време пишеше, че прокурорът, а не съдът извършва арестите, и обвинението го изпълняваше. Това, че законът не отговаряше на европейските правила, не може да се вмени във вина на прокурорите.
- Когато обаче от решението на Европейския съд личи, че конвенцията по човешките права е нарушена от конкретен магистрат или ръководител, трябва ли той да бъде поощряван с повишение?
- Разбира се, че не трябва.
- Бяхте безусловен, че ще има ново разследване по делото за изтезанията на Юрий Ленев, но такава категоричност не пролича за смъртта на Чакъра.
- Чакаме превод на решенията на Европейския съд и по двата казуса. Ще ги анализираме и ако има основания, ще поискаме възобновяване. Такива решения не се вземат по публикации в пресата.
- Покрай разстрела в САЩ на невинни деца и възрастни и онзиденшното двойно убийство на Витоша се заговори за носенето на оръжие пак. Налага ли се промяна в режима за това?
- Не. Режимът за носене на оръжие в България и в Щатите е много различен. И мисля, че точно в САЩ се случват много по-тежки инциденти. Оръжието само по себе си не е опасно. Опасен е човекът зад него.
По мое мнение у нас не е нужно да се затяга режимът за притежаване на оръжие.
Той е достатъчно строг. Лошото е, че престъпления се извършват не със законно притежавано оръжие, а с нелегално придобито. За съжаление това е оръжие, което не се контролира. - Ако човек има оръжие, може ли да го ползва, за да защити дома си, ако неканени гости са проникнали с насилие?
- В Наказателния кодекс има институт на неизбежната отбрана, според който всеки конкретен случай има и конкретен отговор. Ако един крадец влезе в една къща, за да открадне хляб и салам, и тръгне да бяга, а собственикът го застреля в гръб, не може да се говори за каквато и да било отбрана. Ако обаче крадецът нападне домакина с ножа, с който реже хляба, тогава домакинът е в правото си да се отбранява с всички средства, дори и да причини смърт. Всеки казус е различен сам по себе си и съдът го решава.
- Имате ли своя фаворит за главен прокурор на предстоящия избор?
- Висшият съдебен съвет е този, който ще избере главен прокурор, аз не участвам в неговата работа.
- Ако никой от тримата кандидати (Галина Тонева, Борислав Сарафов и Сотир Цацаров) не успее да събере нужните 17 гласа и процедурата трябва да се поднови, бихте ли участвали в нов избор за главен прокурор?
- Нека да изчакаме гласуването в четвъртък.