- Г-н главен прокурор, как изглежда най-високият коридор на съдебната власт?
- Разбирам въпроса като „Какво е да си главен прокурор?". Истината е, че е трудно. През годините съм виждал много хора, които твърдят, че биха се справили блестящо с отговорностите ми ...
- Г-н главен прокурор, как изглежда най-високият коридор на съдебната власт?
- Разбирам въпроса като „Какво е да си главен прокурор?". Истината е, че е трудно. През годините съм виждал много хора, които твърдят, че биха се справили блестящо с отговорностите ми. Общото между всички тях е, че никога не са носили подобни отговорности. Отстрани сигурно изглежда като проста работа - спират те на тротоара и ти обявяваш кой ще бъде обвинен и разследван. Всъщност е доста различно. Вземаш решения, които се основават единствено на доверието, което изпитваш към онова, което колегите ти докладват. Опитваш се да контролираш работата по трудни дела. Следиш практиката, за да търсиш нови системни подходи. Поддържаш сложен баланс на взаимоотношения с основните държавни институции. Стараеш се да пазиш прокуратурата от това да бъде забърквана в скандали. Имаш редица отговорности и в международен план. Вероятно поради това и Конституцията забранява втори мандат за главния прокурор. Не мисля, че на подобно напрежение може да се издържи още седем години.
- Имах предвид съвсем буквално как изглежда най-високият коридор?
- Толкова съм деформирал мисленето си и вече търся дълбок смисъл и подтекст във всеки въпрос. Ще кажа, че има нещо метафорично в начина, по който изглежда коридорът на главния прокурор. Той е в ремонт. За да изпреваря следващия въпрос, ще отбележа, че в кабинета ми почти нищо не е променяно, в последните 15-ина години. Той е един голям кабинет, натоварен с много енергия, където по правило се водят тежки разговори.
- Каква е представата на хората за главния прокурор?
- Трудно ми е да преценя, но със сигурност мнозинството от хората нямат точна представа с какво се занимава той. Създадено е впечатлението, че главният прокурор прави всичко, носи отговорност за всяко дело, лично образува дела и задържа граждани. Модерно е да се пише „лично до главния прокурор" и навремето политиците обичаха да се редят на опашка и да внасят сигнали в кабинета ми. Едва ли някой от тях е допускал, че лично ще разгледам внесените сигнали, но им се струваше, че това някак придава тежест на донесените папки. В началото наивно съветвах сигналите да се внасят направо в компетентните прокуратури, защото и без това ги препращам там. По-късно разбрах, че в редица случаи сигнал се подава не за да се извърши истинско разследване по него, а за да се вдигне медиен шум. За чест на българската политическа класа трябва да кажа, че сценка със сигналите „лично до главния прокурор" намаляха. А сега на въпроса - при тази представа за главния прокурор като човек, който лично се бори с престъпността, няма как да задоволиш очакванията на хората. Много от тях и сега си мислят, че престъпност има, защото главният прокурор не иска да задържи и обвини бандитите. Просто не иска и толкова.
- Кога беше последният път, когато казахте: „Аз съм главният прокурор, кой по дяволите си ти?".
- Не ми се е налагало, за което вероятно трябва да благодаря на г-н Филчев. Той съумя да изгради един малко страховит ореол около фигурата на главния прокурор. Където и да отида, бързо ме разпознават и никога не ми се налага да напомням кой съм. Изобщо у нас на един главен прокурор никога не му се налага да доказва, че е голям началник. Това се знае и като правило всички се съобразяват с него.
- Какво означава грешно разбирано чувство за справедливост?
- Не знам дали имаме обща представа за справедливост. Сигурно ще се съгласите, че когато държавата бездейства и не закача някаква престъпна група, това поражда усещане за несправедливост и гражданите основателно ни подозират. Когато задържим и обвиним членовете на тази група, се появяват 3 широко обсъждани обяснения. Първото е, че задържаните вече са „престанали да плащат на когото трябва". Второто е, че държавата всъщност по този начин иска да разчисти пътя за друга престъпна групировка. Накрая ще срещнете и „анализи", че всъщност делото е изкуствено и е само средство задържаните да бъдат по-късно освободени, като по този начин ги „изперем". Най-малко се говори за това, че този път някой най-сетне си е свършил работата. Такова обяснение е скучно. Вероятно сте забелязали и невероятното злорадство от всеки мним или действителен провал на полицията и прокуратурата. Ето, оправдава човека X! Колко хубаво! Това е прекрасен повод отново да оплюем държавата, с някакво странно наслаждение да обясним, че всички са корумпирани, некадърни, изпълнители на политически поръчки... Ако X влезе в затвора, за това коментарите са значително по-пестеливи. Голяма работа - дадоха му няколко години и скоро пак ще е на свобода. Не знам как точно се създава усещане за справедливост в подобна среда. А иначе на въпроса - грешното усещане за справедливост е, когато искаме справедливост (разбирай репресия) само за другия. Правилата трябва да се спазват от другите и когато те ги нарушат, е необходимо не просто тежко, а направо жестоко наказание. Когато някой поиска това от нас, то е полицейско насилие и прокурорски рекет.
- Случвало ли ви се е някога да сте убеден, че най-добрият начин за решаването на нещо е незаконен?
- Не. Знам, че подобен отговор изглежда като лозунг, но наистина не съм бил. Често пъти законът като обща мяра не може да уреди добре отделни конкретни случаи. Въпреки това само законът може да осигури онова, което е в основата на съвременната цивилизация - правата на хората. Същност основното предизвикателство пред правовата държава е в качеството на законите. Те могат да бъдат умно написани и умно прилагани. Впрочем и спазвани, за което най-рядко се сещаме.
- Харесвате ли Дикенс?
- Ако този въпрос няма някаква уловка или друг смисъл, без да претендирам, че съм тънък познавач на Дикенс - да, по-скоро го харесвам.
- В такъв случай бихте ли си купили на черно „Големите надежди", ако законът забранява разпространението им?
- Едно време имаше подобни книги, които бяха забранени, и единственият начин да си набавиш такава беше да си я купиш незаконно. А повечето книги, които бяха забранени от режима, наистина си струваха да рискуваш. При тези обстоятелства - да, бих нарушил закона, купувайки си книга. Слава Богу, че това отдавна не се налага.
- Намирате ли някакъв чар в беззаконието?
- Времето на Робин Худ безвъзвратно отмина. Спомнете си циничните приказки за това, че в едно или две по-малки градчета, където свободно се разпореждаха знакови фигури, нямало престъпност и те осигурявали по-добър ред от държавата. Умилението от подобен „ред" ми се струва непонятно. Няма нищо романтично в съвременните бандити. И колкото и да звучи парадоксално, намирам особен чар в добре написания и мъдро приложен закон.
- В тази връзка трябва ли да се търси отговорност от Робин Худ за това, че е „бомбил" богатите, за да дава на бедните?
- Дълбокото ми убеждение е, че трябва да се търси отговорност от всеки, който „бомби" когото и да е. В случая с Робин Худ също, защото това, което е симпатично в действията на Робин Худ в Средновековието, едва ли е симпатично в наши дни. Точно защото всеки има различни критерии за беден, богат и за това колко и от кого да вземеш и колко и на кого да дадеш, се налага създаването на общ критерий. Тоест - закон. И неговото спазване.
- Кой е вашият герой?
- Напоследък осъзнах, че всичките ми герои са от епохата на късното Възраждане. Обичам да чета за живота и идеите на хората от последния романтичен период от историята ни. Дори тези дни си мислех дали е възможно да бъде направен филм за последните години на големите войводи. Вярвам, ще бъде интересно да се види как са приели. Освобождението хора като Панайот Хитов, Филип Тотю, дядо Ильо войвода. Не съм голям оптимист, а и Хайтов вече не е между нас, за да напише сценария, но бих се радвал един ден и това да се случи.
- Имате ли си любима конспиративна теория?
- Имам. Всичко, разбира се, започва още преди Десети ноември 1989 г. Тогава се създава една страховита организация, чиито симпатизанти и сега са във всички сфери на живота и упорито участват в управлението му, като неуморно и тайно провеждат основните принципи на своята организация. Това е Центърът за художествена самодейност. А ако ме питате сериозно - конспиративните теории само ни отклоняват от основния причинител на проблемите - обикновената човешка глупост.
- Какъв трябва да бъде човекът след вас?
- С една дума - трябва да е прокурор от кариерата. Имах нужда от дълго време в началото на мандата си не само за да изуча вътрешните, често пъти неписани правила в прокуратурата, но и да опозная хората. Ако не знаеш възможностите на хората около тебе, не можеш да разпределяш правилно отговорностите. Бих искал да е умерен човек - властта в прокуратурата е огромна и трябва да бъде упражнявана грижливо. Бързите решения са ефектни, но често пъти неправилни. А ако зависи от мен, бих му „завещал" две неща, които неотклонно съм спазвал. Никога не съм се оправдавал за провалите с никоя институция, колкото и да е било изкусително да хвърля вината било на полицията, било на съда. И второ-никога не си позволих публичен коментар, който да унизи достойнството на която и да е институция или човек.
- Какво ще направите в първия ден, когато вече няма да сте главен прокурор?
- Във всеки случай няма да чета вестници. Предстои ми дълго време да чета ужасни неща за себе си и не виждам никакъв смисъл да започвам от първия ден. Просто ще си почина няколко дни и ще се върна в университета. Най-трудно ще свикна с мисълта, че не е необходимо постоянно да съм в течение на всички новини в държавата.
- Къде отивате най-напред, когато влезете в мола?
- Влизал съм веднъж в мол. Засега ми стига. А ако ме питате за магазини, раздвоявам се между книжарници и магазини за хранителни стоки. Но ако все пак избера книжарница, ще се радвам, че ще мога да си купя „Големите надежди", без да се притеснявам, че върша нещо нередно.
- За чий автограф бихте се наредили на опашка?
- Със сигурност бих се наредил за автографи от Илф и Петров върху „Златният телец". Казвам това и си мисля - колко ли от нашите читатели в този момент се питат: „А кой, по дяволите, е този Илф?"