- Вашето име бе огласено като едно от най-подходящите за поста на главен прокурор. Ще участвате ли в надпреварата, г-жо Тонева?
- Изключително съм трогната от отношението на колегите ми. Изпитвам огромно удовлетворение от това, че моите последни, близо четири години в ...
- Вашето име бе огласено като едно от най-подходящите за поста на главен прокурор. Ще участвате ли в надпреварата, г-жо Тонева?
- Изключително съм трогната от отношението на колегите ми. Изпитвам огромно удовлетворение от това, че моите последни, близо четири години в прокуратурата не са минали напразно. Надявам се, че на всички колеги е било комфортно да работят с мен, така както съм се чувствала и аз в съвместната ни работа. Струва ми се обаче, че на този етап не е редно аз да предопределям бъдещия избор на нов главен прокурор. Убедена съм, че новият Висш съдебен съвет (ВСС) ще въведе открити и публични правила, по които ще бъдат избрани хората на най-високите постове в съдебната система.
- Как оценявате новия ВСС?
- За цялата съдебна система новият ВСС е една нова надежда. Аз съм изключително удовлетворена от процедурата, по която протече изборът и в съдебната, и в парламентарната квота. Съдиите, прокурорите и следователите проведоха своите събрания в професионален и колегиален тон. Дори най-спорното събрание, това на съдиите, показа готовност на колегите да работят за един ясно и открито избран орган, който да ги представлява достойно.
- Били сте съдия, били сте прокурор. Каква е разликата?
- Разликата е доста съществена. Няма да забравя с какво изумление ме гледаха вашите колеги, когато разбраха, че съм кандидат за заместник на главния прокурор. Питаха ме: „След 18 г. съдийски стаж това не е ли крачка назад?"
Всъщност няма нищо по-добро от това да трупаш колкото е възможно повече разностранен опит. Преди да стана съдия, бях прокурор. Когато започнах работа в съда, си дадох сметка колко е важно да познаваш работата на хората, които са се трудили, преди да влезе делото при теб в съдебната фаза. Сега си давам сметка, че мога да бъда полезна на разследващите и прокурорите по отношение на доказателства, които се приемат от съда като годни. Знам как трябва да се структурира тезата в обвинителния акт, за да бъде възприета от съда. Един уважаван от мен колега казва: „Най-доброто нещо е така да изработиш делото, че като напишеш обвинителния акт, съдията да е в състояние директно да го възприеме в съдебния си акт." Т.е. да няма увлечения в обвинителен уклон. В прокурорската работа не е най-важно да поискаш максимално тежко наказание, а да не оставиш съмнение в своята обективност и аргументираност.
- Все едно повтаряте премиера Бойко Борисов, който заяви, че бъдещият главен прокурор е добре да е съдия, за да казва на подчинените си как да подготвят доказателствата.
- Мисля, че премиерът беше изключително прав с тази своя теза. Наистина богатият съдийски опит винаги е полезен. Но това е само едната страна на нещата. Неслучайно подчертах, че работата в прокуратурата и съда съществено се различава. А управлението на институцията прокуратура е нещо съвършено различно. Така че главният прокурор трябва да съчетава много и различни качества, включително и не само на магистрат.
- Наскоро и.д. шеф на БОРКОР г-жа Елеонора Николова обяви, че прокуратурата е бездействала, като не е сезирала Върховния касационен съд за тълкувателно становище по остарелия Наказателен кодекс (НК). И то в онази част, която оставя без наказателна отговорност длъжностните лица в частния сектор. Какво ще отговорите на този упрек?
- Аз много уважавам г-жа Николова, но бях силно изненадана от твърдението й. Първо, не смятам, че прокуратурата е виновна за остарелия НК. Всички знаем кой създава законите в нашата държава. И второ, не е вярно, че Върховната касационна прокуратура не се е обръщала за тълкувателно становище към ВКС.
Тезата за неотговорността на длъжностните лица от частния сектор не е на прокурорите от ВКП, а въпрос на трайна съдебна практика по конкретни дела например по тези срещу длъжностни лица от банковия сектор, срещу лекари от здравните заведения със статут на търговски дружества и др. Основанието за така установената съдебна практика произтича от систематичното място на престъпленията по служба в Наказателния и кодекс - те се намират в главата „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции". Тоест самата глава от особената част на НК посочва, че длъжностните лица, отговорни за престъпления по служба, са само онези, които са в държавни органи, обществени организации. А под лица, изпълняващи публични функции, изрично се предвиждат нотариусите и частните съдебни изпълнители, на които държавата е делегирала своя компетентност.
- Носят ли например лекарите отговорност за подкуп?
- Точно този въпрос стана причина главният прокурор да поиска от ВКС да издаде тълкувателно решение. Въпросът бе дали лекарите са длъжностни лица по смисъла на НК и съответно носят ли наказателна отговорност за престъпления по Глава осма от особената част на НК, в която е описан и подкупът. ВКС отговори, че лекарите и останалите длъжностни лица извън държавния и общинския сектор не носят наказателна отговорност по тези състави на престъпления. Те могат да отговарят за престъпленията, засягащи обществените отношения, свързани с гражданския оборот и стопанския сектор. Затова искам да разсея съмненията за липсата на активност от страна на Върховната касационна прокуратура по този въпрос. И да напомня, че проблемът има над 20-годишна давност и може да бъде решен само с промяна в закона.
- В едно свое изявление казахте, че новият главен прокурор трябва да бъде „разумен, почтен и много отговорен към властта, с която го облича постът, за да не се връщаме там, откъдето успяхме да излезем". Това оценка ли е за 7-годишния мандат на Борис Велчев?
- Абсолютно. Смятам, че тези 7 години бяха изключително ценни за прокуратурата. И много сложни. Аз съм убедена, че ще се намерят хора, които да кажат, че цялата политика на прокуратурата през тези години е могла да бъде по-агресивна. Бих отговорила, че който не е бил в тази прокуратура преди Борис Велчев, не може да оцени защо е било нужно толкова дипломатично, толерантно и внимателно да се работи с колегите. В края на мандата на Велчев прокурорите започнаха да се чувстват спокойни, равнопоставени, да имат собствена позиция, да я изразяват публично, без страх от последици. Това пролича особено силно на делегатското събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет, когато прокурорите не се страхуваха да си зададат въпросите. И то без да се притесняват, че ако техните началници не бъдат избрани във ВСС, ще им се налага да работят отново с тях. Много ценен беше мандатът на Борис Велчев. Надявам се следващият главен прокурор да продължи в същия дух, защото всяка крачка назад би била с много тежки последици за прокуратурата.