Интервю с прокурор Г. Кювлиев, Държим под лупа перачите на пари

9 Юни 2004 г.

Държим под лупа перачите на пари

- Г-н Кювлиев, шефът на финансовото разузнаване Васил Киров обяви неотдавна, че еизпратил до прокуратурата 64 сигнала за пране на 50 милиона евро. Проверявате ли ги?

- Нека да уточня: До настоящия момент във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са ...

Държим под лупа перачите на пари

- Г-н Кювлиев, шефът на финансовото разузнаване ВасилКиров обяви неотдавна, че еизпратил до прокуратурата 64сигнала за пране на 50 милионаевро. Проверявате ли ги?

- Нека да уточня: До настоящия момент във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са постъпили общо 19 сигнала от Агенцията за финансово разузнаване. Твърдя това, защото направих справка по книгата във ВКП, в която се завеждат тези материали. Освен това поисках от всички окръжни прокуратури в страната да мисъобщят с факсове и писма дали не са получили те сигнали директно от агенцията. Пред мен е папката с техните от­говори: такива сигнали няма.

- Има съществена разликамежду цифрите 64 и 19. Не разбирам...Лъже ли шефът на финансовото разузнаване?

- Ооо... аз не мога да допусна, че отговорен държавен служител ще си позволи да е недобросъвестен при изнасяне на данни...и да преувеличи над 3 пъти свършеното от поверената му агенция. Различието в числата може би се дължи на методиката на отчет в прокуратурата. Ние отчитаме сигналите, които са по същество. Съобщава се примерно, че фирма Хикс е прехвърлила на фирма Игрек пари със съмнителен произход. Ако по-късно под нов номер дойде допълнителен сигнал за същото нещо, ние го присъединяваме към първия, защото по него вече върви предварителна проверка. Инак бихме могли да номерираме и 1001 сигнала... да ги оповестим и да излезе, че България е световен център за пране на пари... Но аз не желая да коментирам отчетността на други служби. Ангажирам се само с отчетността на ВКП.

- По вашите отчети за какви „препрани" суми става въпрос в сигналите от финансовото разузнаване до ВКП?

- Според мен е некоректно, когато се говори за сигнал, да се посочват суми. В крайна сметка от сигнала може да не излезе нищо... Или да се образува предварително производство не по член 253 от НК (за пране на пари), а по други членове - за други престъплениясрещу данъчната и финансовата система. Така че аз не бих си позволил да кажа: в прокуратурата са постъпили сигнали за еди колко си милиона. Това може да се каже, когато приключат проверките. Или когато има влязъл в сила акт на прокуратурата или съда.

- Кога ще бъде то?

Засега мога само да кажа, че няма сигнал от финансовото разузнаване, по който да не е образувана веднага преписка в ВКП, да не е възложена проверка на компетентната окръжна прокуратура и да не е започнала работа от икономическите структури на полицията, НСБОП и др. служби. Напоследък се подобри взаимодействието на прокуратурата с оперативните работници на МВР и със следствието. Прането на пари се разследва от националното следствие. Най-опитните и можещите са ангажирани в борбата с това престъпление.

-Колко дела за пране на парисе водят в момента у нас?

-40. Имам предвид само тези по член 253 - за пране на пари, (Според ча.253 „който извършва финансови операции илидругисделки със средства, за коитознае или предполага, чесапридобити с престъпление, се наназва с лишаване от свобода до 30 години", б.а.)

- А колко са присъдите?

- Няма осъдени лица по дела за пране на пари. Има внесени обвинителни актове, но не и осъдени. Уви. Впрочем, нека бъда съвсем точен: има 1 присъда от м.г. Но тя е оправдателна.

- Перачите ще бъдат окуражени от тази новина... Защо така успяват да избегнат възмездието?

- Главно защото е много трудно да се докаже, че съмнителните пари, които се прехвърлят по банков път, са придобити чрез престъпление (контрабанда, наркотрафик и пр.) Като не успеем да докажем какво престъпление е извършено, ние не можем да приложим член 253 и отиваме на по-леки: за валутни нарушения, укриване на данъци и др. Точно такава трудност стои и пред колегите от други страни в Европа. Типичен случай за пране на пари у нас е този: на нашата граница пристига чужденец и декларира, че внася голяма сума в долари или в евро. След това се явява в български банков клон, внася ги на сметка и после прави транзакция в чужбина. Когато отидат в чужда банка, тези пари са чисти, защото идват от банковата система на България. С платежни документи. При това по нашето право няма извършено престъпление до този момент. Ние трябва да докажем защо тези пари се внасят у нас и незабавно се прехвърлят в чужбина. Подозираме, че се перат пари. Но тия пари идват от вън: как да докажем, че там те са придобити примерно от наркоафери?

- Чула съм от магистрати, че текстът на член 253 битрябвало да се промени: да се счита, че пере пари всеки, който прави преводи по банков път или плаща вброй суми, без да може да докаже произхода им...

- Ако това стане, сигурно ще има присъди по член 253... Но ще се посегне върху правата на бизнесмените. В много случаи бизнесменът не иска да се знае откъде са средствата му, ако и да са дошли по законен път.

Свободното движение на капитали не бива да бъде ограничавано за това, че ние имаме затруднения в разследванията... Впрочем с последния закон за изменения и допълнения в НК текстът за прането на пари се подобри. В него се предвиди новата хипотеза, че предходното престъпление, с което са придобити парите, може да бъде извършено не само в нашата страна, а и в чужбина. Това много улесни нашата работа.

- Но не промени броя на присъдите: нула.

- Но забележете: по сигналите на финансовото разузнаване за пране на пари има образувани дела, внесени обвинителни актове и осъдени лица за други престъпления: за валутни нарушения ( чл. 251) за избягване на данъчни задължения в големи размери (член 257). Държим под лупа перачите! Винаги търсим човека Хикс - който прехвърля огромна сума пари навън - откъде ги има. Най-лесното е да проверим дали той в България е платил данъци. И тук... се сблъскваме с друга голяма трудност.

- Коя е тя?

- Данъчната тайна. Член 12 от Данъчно-процесуалния кодекс слага бариера пред прокуратурата. Ние трябва да искаме от съда да бъде вдигната данъчната тайна, за да установим дали фирмата Игрек, чийто представител прехвърля пари, е имала легален бизнес, дали е натрупала определени средства, дали е платила данъци върху тях. Ако - примерно -фирмата е внесла бяла техника, има фактури за този внос и продажби в страната, нормално е да изнесе пари в чужбина, за да си уреди там плащанията...

- Но какъв ви е проблемът? Азне съм чула съдът да е отказалдостъп до данъчна тайна, когато той е нужен на прокуратурата за разследване.

- Така е. Само че първо: разследването се проточва във времето. И второ: когато се направи искане до съда за вдигане на данъчната тайна, то минава през ред служби и хора. И изтича информация. При това е обидна презумпцията на законодателя, че прокурорът ще злоупотреби с данните за някаква фирма, ще тръгне да ги разгласява и т.н.

- Очевидно законодателят нее кредитирал доверие на прокуратурата. Но пък се доверявана финансовото разузнаване.То има достъп до банковите иданъчни тайни. Защо ли?

- Нямам логично обяснение. Това е несполучливо законодателно решение. Надявам се да бъде преодоляно. В тази посока са положени усилия от ВКП и лично от главния прокурор. Ако вдигнат пред нас бариерата на данъчната тайна, ще се подобри бързината на работата ни по прането на пари.

А дали създаването на данъчна полиция ще подпомогнеразследванията срещу перачите?

-  Не е лошо да има орган, специализиран в разследването на данъчни престъпления. Но той не трябва да е в рамките на министерството на финансите. Нека е независим, нека е в МВР. Инак данъчните трябва да разследват... себе си. Освен това не мисля, че на органи извън съдебната система и МВР трябва да им се дават права да преследват, да подслушват, да вземат мерки за неотклонение... Това е опасно.

Кажете, г-н Кювлиев, докъде стигна прочутото дело срещу Петър Петров - шефът нафирма „Амигос", който бе обвинен за пране на 28 млн. През1999-2001 г. Неотдавна НСБОПатакува фирмите му в София...

-  Делото продължава да е на производство. Извършват се следствени действия. Но в него има международен елемент. Има съдебни поръчкикоито се бавят.

- Полицаи, запознати с деянията на Пепи Амигоса, се опасяват, че ако делото се проточи4-5 години, трудът им ще отиденахалост. Понеже митницитена всеки 5 години унищожаватдокументацията си по законаза държавния архив...

- Щом има повдигнато обвинение по това дело, значи има достатъчно данни за извършеното престъпление. Необходимата документация е иззета и няма опасност да изчезне. Друг въпрос е, че едно дело като се проточи, не върви на добър край. Най-добре за всяко дело е да приключи с минимална „ножица" между деянието и постановяването на присъдата. Това е общият стремеж. Но по стопанските дела има експертизи, съдебни поръчки, откриване на допълнителни документи, преквалификации на деянието.... Ако тия неща не се изчакат по съответния ред, адвокатите ще са победители в съдебната зала.

- Питам се ще влязат ли някога в съдебна зала прословутитекартофи на Самоковеца?

- За тях в софийската окръжна прокуратура има образувано предварително производство, по което се работи. И то успешно. Но няма да навлизам в обсега на следствената тайна...

- Какво ще отговорите наупрека, че докато беше живКосьо, никой не му разследваше картофите...

- Че е несправедлив. Още когато Самоковеца беше жив, вървеше производство срещу фирма, зад която е стоял той със съдружници. Разследванията срещу него за пране на пари тръгнаха доста преди смъртта му. Това е документирано. И аз не приемам упреците, че на умряло куче нож вадим.