Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България - Нова телевизия, „Здравей, България”, 23.03.2017 г.
Водеща: Интервюто, което Сотир Цацаров даде за нашия репортер, Ина Гълъбова. Интервю, свързано и с петимата турски граждани, които бяха изгонени от България или пък имат забрана да влизат у нас. Въпросът колко още са под наблюдение от службите ни. Знаете, официално и България призна, да, има намеса на Турция във вътрешните работи на България в контекста на изборите. Например, агитация за една от партиите, която участва в тези избори – партията на Лютви Местан ДОСТ.
Репортер: Защо според Вас, девет години по-късно, турската държава решава да търси правата си за нещо, което очевидно е свързано с бракониерство на българска територия?
Сотир Цацаров: Инцидентът е, или част от него, се е развил на борда на турски плавателен съд, който е извършвал бракониерски улов. Българските гранични полицаи са действали правомерно. Между Турция и България не действа механизмът на Европейската заповед за арест. Казано по друг начин, това искане за екстрадиция безусловно е обречено на неуспех. България не предава свои граждани.
Репортер: Смятате ли, понеже така започнахме разговора, че в момента Турция проявява, по някакъв начин, реципрочни действия на предприетите от българската държава стъпки? Имам предвид последната седмица.
Сотир Цацаров: Не мисля, че в насрочването на процеса в Турция трябва да търсим някаква ответна реакция, но трябва да сме достатъчно ясни. Всеки е заинтересован да има добри отношения със съседите си. Но между и най-добрите съседи има една ограда, а в конкретния случай и няколко гранични пирамиди. Всеки трябва да гледа на съседа си като на съсед и приятел, но и съседът му трябва да гледа по същия начин. Всяка държава трябва да пази своята териториална цялост. И всяка друга държава следва да уважава националните интереси и териториалната цялост на своя съсед.
Репортер: Информацията на ДАНС от вчерашния ден е, че нови двама турски граждани имат забрана. Единият е експулсиран, а другият има забрана да влиза на територията на България.
Сотир Цацаров: Това са така наречените принудителни административни мерки. Запознат съм със случаите. Налице е координация с ръководството на ДАНС, но за съжаление цялата информация е, казвам го за съжаление, защото остава усещането, че едва ли не има скрита, тя е класифицирана. Смятам, че тези действия са изцяло в защита на националния български интерес. Те не са враждебен акт срещу друга страна. Очевидно, след като в последната седмица се е наложило да бъдат изгонени петима турски граждани, по някакъв начин със своето поведение те са провокирали това. Това е реакция, защото някой с поведението си е минал определени граници. И над тези граници държавата не може да има търпимост. Ако има търпимост, това означава, че тя си затваря очите пред, как да кажа, пропаганда, посегателство срещу собствената й териториална цялост.
Репортер: Трябва ли да очакваме ответна реакция от страна на Турция?
Сотир Цацаров: Не ме карайте да правя външно-политически коментари. Но пък това е достатъчно ясен знак, че българските институции ще защитят българския национален интерес.
Репортер: Може би, че тези неща, малко сме изпуснали срока? Не се случват от вчера и днес?
Сотир Цацаров: По-скоро ставащото сега е сигнал и повод за едно мислене за няколко стъпки, които отдавна чакат да бъдат направени. Те може би са свързани и със Закона за вероизповеданията. Те може би са свързани и с Изборния кодекс, и всичко друго. Ние се чудим още 4 години или 2, или колкото искате, дали моментът е назрял. Той моментът ще презрее и ще залее тези, които се чудят дали е назрял. Аз съм го казвал и друг път – за мен Законът за вероизповеданията се нуждае от разумна, но радикална промяна.
Репортер: В каква посока?
Сотир Цацаров: Държавен, да го нарека така, контрол по отношение на верското образование. Държавата трябва по някакъв начин да има своето участие в образованието и възможностите да проповядват на лицата, които проповядват в определени храмове. Иначе даваме територия на екстремизъм. В много случаи религия се проповядва от хора, които имат съответни документи за проповедници, завършили курсове, школи в страни с друго изповедание.
Репортер: Кажете в Саудитска Арабия.
Сотир Цацаров: Вие го казахте. Защото това ражда радикалния ислям, дайте да не се лъжем. Нима има нещо лошо тези хора да получават своето образование в България?
Репортер: Видяхме Патриотите се опитаха да направят нещо на границата. Имате ли притеснение, че в деня на изборите може да се направи опит за подобна блокада? Което може да доведе до ескалация на напрежението.
Сотир Цацаров: Не ме вкарвайте в политически коментари. Важно е да се знае, че и МВР, и прокуратурата ще действат така, както изисква законът. Законът изисква спазване на обществения ред.
Репортер: В прокуратурата има ли сигнали за предизборни нарушения, които разглеждате?
Сотир Цацаров: Да. Не става дума само за сигнали, които са адресирани към една политическа партия или касаят нарушения само за една политическа партия.
Репортер: Един финален въпрос, свързан с една разследване на колегата Марин Николов за бившия шеф на горското стопанство.
Сотир Цацаров: Запознат съм, изгледах всичко. Даже закъснях за работа, защото гледах всичко в сутрешния блок.
Репортер: Запознайте се с Милчо, на негово име поповското горско стопанство е продавало дървесина на ниски цени без търг. Според сигналите схемата изглежда така: През 2016 година Григор Гогов, досега шеф на горското, е продавал без търг дървесина на фирмата на Милчо, който иначе е обикновен /…/на частните бази за дърва на сина на Гогов в Попово. Всъщност продадената от бащата дървесина, чрез фирмата на Милчо влиза в бази на сина.
Репортер: Проверка от прокуратурата?
Сотир Цацаров: Да, започната е. Разбира се, аз искам да видя на първо място дали такива сигнали е имало в местната прокуратура и какво е направила тя.
Репортер: В Попово.
Сотир Цацаров: В Попово, точно така. Но вън от всичко, поздравления за колегата ви, защото материалът беше много добър. А ако това, което е отразено в него е вярно, то е много сериозен повод за действия от нас и размисъл от тези, от които зависят съответните назначения в изпълнителната власт.