Вичо Вичов, шеф на Софийската апелативна прокуратура: Прокуратурата не питаше защо МВР не издирва бандитите бандитите

ВИЧО Вичов, шеф на Софийската апелативна прокуратура:

Прокуратурата не питаше защо МВР не издирва бандитите бандитите

 

В сянката на актуалните МВР скандали останаха професионалните отчети на органите на съдебната власт за 2007 г. Дейността си отчете и Софийската апелативна прокуратура, в чийто район са 8 окръжни прокуратури, включително две от най-големите в страната - Софийската градска прокуратура (СГП) и Софийската районна прокуратура (СРП).

През 2007 г. прокурорите от Софийския апелативен район са решили 121 222 досъдебни производства. От тях обаче 69 257 са прекратени, като 57310 поради изтекла давност, казва г-н Вичев. През м. г. прокурорите от апелативния район са внесли 10481 обвинителни акта срещу 13 060 обвиняеми лица.

На въпрос коя прокуратура би отличил Вичев отговаря: „Впечатлен съм от добрата и законосъобразна работа на прокурорите от Благоевградския регион." Не пропуска добрата оценка и за софийските обвинители.

Лилия ХРИСТОВСКА

 

- Г-н Вичев, от отчета ви за 2007 г. личи, че прокурорите от Софийския апелативен район са отхвърлили доста работа. Но почти половината от производствата са прекратени поради изтекла давност. Как ще коментирате незатихващата амнистия?

- С днешна дата прокуратурата полага изключителни усилия да спаси спрените през годините дела. Създадена е организация, както в София, така и по окръзите за тяхната проверка, а резултатите периодично се докладват на наблюдаващите прокурори. Целта е да бъдат спасени, преди да изтече давността. М. г. проведохме съвещание с ръководството на столична дирекция на полицията, с градския и районния прокурор - мерките вече се изпълняват.

- На какво се дължи този кошмар - на нормотворчески хаос или на липсващ контрол през годините?

- Може да ви учуди отговорът, но спрените дела не са проблем на прокуратурата.

Изразявам мнение, без да ангажирам институцията, която представлявам. Нашият проблем е качеството на прокурорските актове, спазването на сроковете, внасянето на добри обвинителни актове, които да достигат до осъдителни присъди. Спрените дела са натрупвани заради недобра организация на издирването.

Срещу неизвестен извършител делата се спираха и изпращаха за оперативно издирвателни мероприятия в МВР. В моята практика има възобновяване на много дела поради разкриване на извършителя от МВР. В голямата си част обаче, особено по делата, които засягат битовата престъпност, рядко се е стигало до възобновяване, защото не е бил откриван извършителят.

- Кой носи отговорността за това - прокуратурата ли или МВР?

- Издирването не е работа на прокуратурата. За всяко спряно дело е трябвало да има план за оперативно-издирвателните мероприятия. През годините прокуратурата не е имала традицията да пита в МВР какво става с извършителите по тези и тези престъпления, фактически тези пълномощия получихме преди две години с новия НПК.

Сега можем да се интересуваме от резултатите по издирването, да изискваме справки и доклади по спрените дела.

- Предвижда се промяна в Наказателно-процесуалния кодекс. Каква е вашата оценка на прокурор с дълъг професионален опит - трябва ли следователите да получат повече дела за разследване?

- Да, това ще е сериозна стъпка към подобряване на работата на държавното обвинение. Държавата не може да си позволи да не използва ресурса на следователите. Те са отлично подготвени юристи, доказали се през годините. Освен това в момента дознателите са изключително натоварени, дават дежурства като оперативни работници. Проблем е и недостатъчната квалификация, дори недобри битови условия за работа и т. н. Прехвърлянето на един малък процент от дела ще бъде глътка въздух за дознанието.

- Огромният процент от дела за разследване остава в МВР. Много се говори за реформа във ведомството, но никой не споменава липсващата разследваща полиция, заради която бяха ликвидирани следователите. Ще има ли според вас екипен принцип на разследване?

- Трябва да се отчитат и спецификите в България. Ако щете, и традицията, наложила се с десетилетия. Очевидно по-постепенно ще навлязат европейските маниери за разследването. Те са бъдещето.

- Има ли вече законодателна сигурност прокурорът?

- Нормативната база е добра, изчезна и административният натиск за решаване на дела. Атмосферата е коренно различна отпреди. Прокурорите могат свободно да изразяват становища, както по преписките, които решават, така и в съдебна зала -всеки си носи отговорността. И се произнасят съобразно събраните доказателства, а не по указания отгоре.

- Непрекъсната замяна на прокурори в съдебна зала, независимо дали са наблюдавали лично делата и писали обвинителните актове по тях, не се ли отразява на качеството на обвинителната дейност?

- Всекидневно се сблъскваме с този проблем, но за съжаление идеален модел няма. Проблемът най-ясно е изразен в Софийската районна прокуратура, където колегите работят на високи обороти и нещата са спешни. Стремим се един прокурор да участва от образуването на делото до прочитането на присъдата. Но не винаги това е възможно. Има текучество на колеги, които преминават от една прокуратура в друга. Има и командировани. Като прибавим отпуските и болничните, по които отсъствията са продължителни, неизбежно се налага да включваме други прокурори по „чужди" обвинителни актове.

Това създава проблеми - понякога колегата е на друго мнение по съответния обвинителен акт.

Но не можем да си позволим да задържаме една преписка или дело само за това, че колегата отсъства. Засега това са препятствия, които изглеждат непреодолими.


виж още ...