Прокурори подхващат сиренето и салама - Вичо ВИЧЕВ, шеф на Софийската апелативна прокуратура

Прокурори подхващат сиренето и салама

Стига са пълнили мандраджиите на ветеринарите торбичките!

Вичо ВИЧЕВ, шеф на Софийската апелативна прокуратура пред Анна Заркова

 

- Докъде я докарахме, г-н Вичев - прокуратурата да проверява има ли в сиренето, което ядем, тебешир, а в кренвиршите-тоалетна хартия?

- Да, аз подписах указания до окръжните прокуратури и СГП да предприемат проверки в обектите, където се произвеждат храни от животински произход. Повод ми дадоха публикации, в които се изнасят данни за масово нарушение на технологичния процес, за използване на недопустими суровини и добавки в продуктите, които консумираме. Надзорът за законност, защитата на обществения интерес и правата на гражданите - то се знае - е основно задължение на прокуратурата. Член 145 от Закона за съдебната власт дава правомощия на прокурора при данни за престъпления или незаконосъобразни действия да извършва проверки и ревизии. Тези, за които питате, са от значение за здравето на нацията. Ето -неотдавна в съседна Гърция имаше епидемия на бруцелоза - страшна зараза на млякото! От такива беди не е застрахована никоя страна.

- Мандраджии и месари тръпнат в очакване. Тричленки щели да ги проверяват - прокурор, ветеринар и полицай.

- Проверките ще се извършват от служители на ветеринарномедицинските служби под надзора на прокурор. Надявам се да протекат цивилизовано и да не се стига до намеса на полиция.

- А как точно ще проверявате? Ще бъркате ли в казаните с млякото, ще опитвате ли кашкавала?

- Ще видим в цеховете как се приготвят продуктите, каква е хигиената. Ще проверим и по документи произхода и вида на веществата, които се влагат в сиренето, кашкавала, колбасите.

- Млекопреработвателните предприятия у нас са 245 на брой, месопреработвателните 440, хладилните бази - 116. Ако хукнат към тях прокурорите и полицаите, кой ще гони бандитите, а?

- Прокурорите (те са 1600 в цялата страна - бел. авт.) трудно ще „покрият" всички месопреработвателни и млекопреработвателни предприятия, тъй като имат и други задължения. Тази проверка ще е на избирателен принцип, но тя няма да бъде последната. Производителите на млечни и месни продукти трябва да са наясно, че занапред ще се правят редовно подобни проверки. Здравето на гражданите не е по-маловажно от сигурността им и борбата с престъпността.

- Но по принцип кой контролира безопасността на храните? Ако не греша, за това ние плащаме не на прокуратурата, а на ветеринарните служби.

- Регионалните ветеринарномедицински служби трябва да осъществяват контрол върху безопасността на храните. Струва ми се обаче, че към това задължение се подхожда формално. През какъв период от време и как точно се проверяват млекопреработвателите и месопреработвателите - това също ще се разбере при назначените от прокуратурата проверки.

- Защо не си го кажете направо: повечето проверяващи ветеринари оформят отчетите си в зависимост от това колко пити кашкавал ще им сложи мандраджията в торбичката.

- Да. Това е недопустимо явление и.с решителни действия трябва да се преодолее. Проверяващият трябва контролира стриктно производството на храните, а не да мисли с какво ще му напълнят торбичката.

- Способна ли е прокуратурата да прекрати тази практика, при която ветеринарите взимат рушвети от производителите и ги оставят да си правят, каквото си искат?

- Това си е престъпление, описано в Наказателния кодекс (НК), и прокуратурата е длъжна да вземе отношение всеки път, когато бъде сезирана за него. Може би някъде у нас има образувани такива дела, но аз сега не се сещам за някое от тях.

- Нито пък аз. Едва ли някой мандраджия ще ви се оплаче, че е купил органите на ДВСК.

- Логично е да не се оплаква никой, защото тази престъпна практика на „разбирателство" на производителите с органите на ДВСК е изгодна и за двете страни. Ето защо в последните 20 години спадна рязко качеството на храните. Виждаме, че ги няма много от тези качествени продукти, които преди години консумирахме. Очевидно е, че става дума за бързи пари и че в това печалбарство здравето на хората се излага на риск. Назрял е моментът това да се прекрати. Защо сега? Защото например обществото вече проявява нетърпимост. Българите пътуват в други държави и виждат какво се яде там. Недопустимо е ние да тъпчем на място върху проблема и да го одумваме само.

- Ако мандраджия ви се оплаче, че пълни от години гушата на ветеринарите, готови ли сте да реагирате веднага?

- Разбира се, ние имаме правомощия да извършим проверка, да образуваме досъдебно производство. Нещо повече - ние призоваваме, ако е изнудван някой производител на храни, да се оплаче незабавно в най-близката прокуратура.

- А как ще постъпите с производителите, които бъдат разкрити, че пращат в хранителните магазини боклуци? Тях кой член от НК ги лови?

- Член 350 от НК предвижда лишаване от свобода до 5 г. за „всеки, който изготвя храни или питиета за общо ползване и в тях попаднат опасни за здравето вещества". Това наказание се полага и за всички, които продават такива храни. Член 350 А пък предвижда 3 г. затвор за всеки, който незаконно произвежда или предлага на пазара храни или питиета и с това излага на опасност живота и здравето на гражданите.

- Защо почти не съм чувала досега по тези текстове да се водят дела?

- Защото не са много случаите, в които прокуратурата е сезирана за такива престъпления. У нас традиционно много граждани роптаят срещу лошите храни, но малцина подават сигнали в институциите.

- А къде да подават сигнали хората за съмнителни продукти?

- В Комисията за защита на потребителите. Може и в прокуратурата.

- Има идея да се създаде Агенция за контрол на храните. Как я намирате?

- Това е изключително добра идея. Ако тя се осъществи, няма да се налага прокуратурата да се сезира за лошите храни. В тази агенция ще се оплакват хората. Там ще се извършват анализи на лоши храни, за-несени от граждани.

- Темата за боклуците, които ядем, изгря след признанието на земеделския министър, че работата на производителите не е чиста. Те обаче твърдят, че министърът не е прав и думите му са им нанесли огромни загуби. Евтино сирене и кренвирши се разваляли по щандовете.

- Едно е сигурно: Не може и качественото и некачественото сирене да имат една цена.

- Но цената не се формира само от съставките на продукта, а и от договорите за пласмента му например.

- Трудно ми е да си представя, че цената на бутилка вино може да се свали до 2 лева дори ако нейният производител е сключил 100-годишен договор за пласмент с най-голямата на света търговска верига. Запитайте се колко струват гроздето, шишето, етикета, вложеният труд?

- Въпросът ми е друг. Може би му се пада на министър Валери Цветанов някаква наказателна отговорност за това, че е нанесъл загуби и на честни хора в бранша? Ето, спрели да се купуват кренвиршите и сиренето им...

- Не съм съгласен с такова виждане. Има си марки продукти, които се отличават с добро качество, гражданите ги знаят и си ги купуват, каквото и да каже земеделският министър. Мой приятел казва: „Купувам си колбаси от фирмата Хикс, защото в тях слагат месо." Когато на една кофичка кисело мляко пише „Българският вкус", хората го опитват и разбират сами има ли го, или не този вкус. Не са думите на г-н Цветанов, които могат да задържат някаква стока да залежи на щанда. Още повече, че той не е споменал конкретни марки.

- Нека да чуем как ще ни посъветва прокуратурата -да ядем ли сирене от 3,80 лв., или не? Министър Цветанов обяви, че в него има соя, лактати и други неща вместо мляко.

- Не можем да задължим гражданите да купуват само скъпото. Нито даже да им го препоръчаме. Защото има хора, които не могат да си го позволят.

- Вие лично какво сирене си купувате?

- Нека да не правя реклама на фирмата. Купувам сиренето, произведено от нея, защото ми харесва като вкус. И не е скъпо, около 5 лева струва.


виж още ...