Чавдар Грошев, районен прокурор на гр. Пловдив, в интервю пред вестник "Марица": Прокуратурата не е панацея за всяка болка
Чавдар Грошев, районен прокурор на гр. Пловдив, в интервю пред вестник "Марица": Прокуратурата не е панацея за всяка болка

"Ще настоявам и винаги когато има предпоставки за това, да се образуват бързи производства - те приключват в рамките на 7 до 14 дни, след което при наличие на доказателства се внасят в съда. Така възмездието се получава в един много кратък срок и хората не биха имали основания да говорят, че делото е потънало някъде". Това казва в интервю пред вестник "Марица" Чавдар Грошев, който бе избран за районне прокурор на гр. Пловдив на 24 януари 2018 г. с пълно мнозинство от Прокурорската колегия на ВСС. /Цялото интервю четете по надолу/.

 Чавдар Грошев беше избран за административен ръководител на Районна прокуратура - Пловдив, на 24 януари т. г. Той има над 18 години юридически стаж. Започва работа в Пловдивската районна прокуратура през 2006 г., а от 2012-а е неин зам.-шеф. Преди да стане прокурор, е  бил следовател и адвокат.  

- Г-н Грошев, в  концепцията си за развитието на Районна прокуратура- Пловдив се обявихте за намаляването на броя на актовете, които после водят до дела срещу прокуратурата. Как на практика може да стане това, защото в последните години исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу прокуратурата зачестяват?   

- Необходимо е  да намалим основанията за завеждане на дела срещу прокуратурата, което може да стане по няколко начина. На първо място, законодателят вече предприе мерки в тази насока с измененията в НПК, в сила от 5 ноември м. г., които предвиждат да не се образуват дела срещу конкретни лица или срещу неизвестен извършител. Досъдебните производства вече се водят за извършено престъпление, а не срещу някого.

Когато се образува дело срещу конкретен извършител и после не бъдат събрани достатъчно доказателства, производството се прекратява и това дава основание на лицето, срещу което е било образувано наказателното производство, да търси отговорност по реда на ЗОДОВ.

Но законовите промени не са достатъчни - трябва и ние да сме по-внимателни, когато привличаме под наказателна отговорност конкретно лице и наистина да го правим само когато имаме категорични доказателства за извършено от същото престъпление. 

- Прокуратурата е институция с недобър имидж и в опит той да бъде изчистен, има ли у прокурорите изкушение да повдигнат обвинение на някого, колкото да отговорят на обществените очаквания, когато става дума за нашумели случаи? Пък после ще се мисли, в крайна сметка делата обичайно продължават години.

- Аз лично смятам, че всеки колега, който внесе дело в съда с обвинителен акт или с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, респективно със споразумение, има вътрешното убеждение, че обвиняемият е извършил даденото престъпление. За имиджа на прокуратурата ще кажа, че всъщност тя работи наистина усилено.

Действително не всички образувани дела се внасят в съда с обвинителен акт, предложение по реда на чл. 78а от НК или споразумение за решаване на делото, но това не означава, че не е имало достатъчно данни за тяхното образуване.

Не смятам, че трябва да се угажда на общественото мнение, защото това не би довело до добър резултат. Колкото до делата срещу институцията, възнамерявам да направим един анализ на случаите, в които прокуратурата е осъдена.

Трябва да обобщим какви са причините за такива решения на съда срещу Районна прокуратура - Пловдив, ще анализираме и делата, по които България е осъдена в Европейския съд по правата на човека, за да не допускаме системни грешки. Това ще е и крачка към повишаване на доверието на обществото към прокуратурата.  

- А как би могъл да бъде съкратен срокът, в който приключват досъдебните производства, защото хората често си казват: „Уж започнаха разследване, но то потъна в прокуратурата”? 

- Когато разследването продължи по-дълъг период от време, обикновено става дума за дело с фактическа и правна сложност. А и  хората трябва да знаят, че в нашия НПК има доста формални изисквания за спазване на правата както на пострадалите, така и на обвиняемите. 

И най-малкото нарушение на тези права води или до връщането на делото от съда, или до оправдателна присъда. Така че тази формалност, която сме задължени да спазваме, води в доста случаи до забавяне на делата. Но причината в никакъв случай не следва да се търси само в наблюдаващия прокурор. 

- Има ли политически натиск върху вашата работа? 

- Не бих казал. Върху мен никой не е оказвал натиск за каквото и да е дело. При нас, в Районна прокуратура - Пловдив, не сме били обект на натиск, не мога да кажа дали има подобни случаи в страната. 

- В изслушването си пред ВСС сте развили идеята дела да се възлагат на следователи. Защо? 

- Това е един от моите приоритети, защото смятам, че така можем да приключим дела, които са се забавили във времето. Ако следователи поемат част от новите случаи с фактическа и правна сложност, а те са висококвалифицирани юристи, разследващите полицаи ще бъдат разтоварени, което би довело до повишаване качеството на работата им и по-бързо приключване на делата, които са на производство.

Следователите не са особено натоварени, а в полицията има около 120 разследващи, които трябва да приключат около 10 000 дела. Тази огромна натовареност понякога води до необосновано искане да се удължи срокът на разследването и така делата се бавят. 

Ще настоявам и винаги когато има предпоставки за това, да се образуват бързи производства - те приключват в рамките на 7 до 14 дни, след което при наличие на доказателства се внасят в съда. Така възмездието се получава в един много кратък срок и хората не биха имали основания да говорят, че делото е потънало някъде. 

- Как работи прокуратурата с МВР? Задавам този въпрос заради дълбокото си убеждение, че всички проблеми в правосъдието започват с работата на това ведомство.  

- Нашата работа действително до известна степен е функция от работата на МВР. Имаме добро взаимодействие, но ще се опитам да го оптимизираме още. Но в МВР има голямо текучество на кадри и това е проблем. Разследващ полицай започва работа по едно дело, напуска системата или по някаква причина го прехвърлят да работи  на друго място и делото отива при друг полицай.

Това създава известни затруднения както за разследващия полицай, който поема делото от своя колега, така и за наблюдаващия прокурор  - дават се указания отначало и т. н. Тук искам да кажа нещо много важно, което хората или не знаят, или поне не са напълно наясно. Те би трябвало да са информирани, че могат да подават сигнали не само в прокуратурата и в полицията, а и в много контролни органи.

Имам предвид институции като Отдела за закрила на детето, РДНСК, Басейнова дирекция и т. н. Те притежават огромен ресурс и експертизата, която е нужна, за да решат даден случай. Когато сигналът бъде подаден до полицията,  а не до съответния орган, пак се стига до него, но се губи време, а понякога това е важно. 

- Впрочем прокуратурата е в странна ситуация - хората хем недоволстват от нея, хем се плашат с прокурор за щяло и нещяло. Как се излиза от това? 

- Действително в прокуратурата се подават всякакви жалби и сигнали. Обществото счита, че тя е панацея за всяка негова болка. Ние отговаряме на всеки един сигнал, всяка жалба се разпределя на наблюдаващ прокурор, който се произнася с акт. Затова апелирам гражданите да се обръщат към контролните органи, защото не са малко случаите, в които деянието покрива признаците само на административно нарушение и ако контролните органи открият данни за извършено престъпление, имат задължение да ни уведомят.  

Има и случаи, в които прокуратурата бива използвана за събиране на данни, които впоследствие да послужат на автора на сигнала да заведе гражданско дело в съда. Особено при търговски и брачни дела.

Подават сигнал в прокуратурата, за да може ние да се произнесем, и после използват това в съда. А нашата работа е по наказателните дела, не по гражданските. Всичко това води до прекомерна натовареност с несвойствени казуси, които прокуратурата не е компетентна да разреши. 

- Как може да бъде подобрена комуникацията ви с обществото през медиите, на което също залагате в своята концепция? 

- Обществото в повечето случаи не е наясно с характера и обема на продукта, който прокуратурата реализира. От подаването на жалбата до крайния прокурорски акт се извършва огромен обем работа, извършват се множество процесуално-следствени действия и се ангажира огромен държавен ресурс. Затова е важно обществото да знае, че прокуратурата работи и постига добри резултати.  

Има много тежки дела - икономически и криминални. В момента имаме и дело, по което са разпитани около 2500 свидетели. Искам да заявя нещо и за медиите - понякога в тях излиза преиначена информация, която пречи на разследването. Журналистите често насаждат у обществото определени очаквания за резултата от конкретно дело и ако не се потвърдят тези очаквания, обвинението се хвърля върху прокуратурата. А ние гледаме доказателствата.

Произнасянето на прокурора със съответен процесуален акт се основава само и единствено на оценката и проверката на събраната доказателствена съвкупност. Затова призовавам медиите да работят с прецизна информация от проверен източник, с цел свеждане до минимум на усещането за дефицит на справедливост в обществото. /Марица.бг


виж още ...