Александър Налбантов, шеф на Софийската районна прокуратура: В пет сгради сме. Това е ежедневен стрес!

31 Януари 2008 г.

Александър Налбантов, шеф на Софийската районна прокуратура: В пет сгради сме. Това е ежедневен стрес!

Александър Налбантов, шеф на Софийската районна прокуратура: В пет сгради сме. Това е ежедневен стрес!

Лилия ХРИСТОВСКА

- Г-н Налбантов, достатъчен ли е сградният фонд, в който се разполага Софийската районна прокуратура, най-голямата в страната?

- Не, не е достатъчен, той е изключително незадоволителен. В момента Софийската районна прокуратура (СРП) се помещава в пет различни сгради, много отдалечени една от друга. Основната сграда е на бул. „Драган Цанков" 6, другата е 11 -я етаж на ВИАС, следващата - на ул. „Раковски" 185, следващата - на ул. „Развигор" 1 и накрая - на ул. „Майор Векилски" 4, до затвора. Освен че прокурорите са на пет различни места, материално-битовите условия са в изключително незадоволително състояние. Изключението е ВИАС, където е правен ремонт през 2005 г. Освен това, прокурорските кабинети са крайно лошо обзаведени с мебели от 70-те и 80-те години. Прокурорите са в кабинети по трима-четирима.

- Това, че СРП е на пет места, създава ли професионални проблеми?

- Всекидневно. Делата пристигат централно от полицията или от следствието в основната сграда на Районната прокуратура (б. р. - до пазара „Римската стена" в столицата), защото тук има дневници, в които се отразява получаването и обработването им. След като се определят наблюдаващите прокурори, шофьори и куриери ежедневно носят делата в другите сгради, в които работят прокурорите.

Докладват им се и в същото време се вземат решените от тях материали. Това значи, че колкото и бързо да реагираме по един случай, поне ден-два минават в обработка на делото до получаването му от прокурора, а решаването му от прокурора и взимането обратно от него, отнема още минимум 1 ден.

-А когато по закон трябва да се вземе решение едва ли не на секундата?

- Да, съществува голям проблем с доклада на досъдебните производства, които по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) изискват незабавно произнасяне от прокурора. Например, когато в хода на едно разследване е извършено претърсване и изземване, в рамките на 24 часа от това действие на дознателя ние трябва да вкараме протокола за одобрение в съда. Ако в 20-21 ч. се прави едно претърсване, на следващия ден рано трябва да го разпределим на наблюдаващ прокурор. А сме длъжни да спазваме принципа за случайното разпределение на делата. Ако делото се падне на прокурор от сградата на „Майор Векилски", трябва незабавно да намерим кола с куриер и делото да му се занесе в рамките на половин час. Там той се произнася, а шофьорът чака и връща делото в сградата на Софийския районен съд.

И ако например има такива 5 или 6 случая дневно, а ние разполагаме само с три служебни автомобила, минаваме на косъм по отношение на часовете. Това се отнася и за исканията за задържане под стража, за вземане на мярка за неотклонение от 72 часа, за бързи и незабавни производства.

- Какво ще стане, ако пропуснете 24-часовия срок?

- Това значи, че съдът няма да одобри съответното процесуално-следствено действие, въпреки че е извършено правилно - защото не е вкарано в срок.

Досега не се е случвало, но ежедневно сме изправени на нокти.

- Какво означава в един кабинет да работят три-ма-четирима прокурори?

- По новия НПК функцията на прокурора е да ръководи изцяло досъдебното производство и най-малко преди повдигане на обвинение делото му се докладва, за да може той да прецени и да съгласува с дознателя дали повдига обвинение. Това значи, че на ден средно при един прокурор минават около пет-шест дознатели за съгласуване на обвинението. Случва се в стая от 15 квадрата да се съберат четирима колеги и при трима от тях да има дознатели, с които се обсъждат различни дела, показват се доказателствата, коментира се дали са налице основания за повдигане на обвинение. Невъзможно е човек да се концентрира.

По тази причина в СРП заградихме коридора, сложихме няколко масички, за да излезем горе-долу от това положение. За да може в кабинетите да се провеждат нормални разговори по делата. От няколко години има идеен проект за нова сграда която да е за Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура на ул. „Цар Борис". Но, като гледам темповете, сградата може да стане реалност през 2012 г. и нататък.

- Каква е преценката ви за натовареността с работа на дознателите, които идват при вас?

- На един дознател от Столичната  дирекция  на полицията (СДП) през 2007 г. са се падали по 158 досъдебни производства, а на един следовател от СтСлС - 63 дела (б. р. - стари следствия от минали години, заварени от новия НПК).

- На ръба на възможностите. Колко щата са заети в дознанието, имате ли представа?

- В Столичната дирекция на полицията по щат са 339 дознатели. Реално обаче са заети 256, де факто има не окомплектованост 24%. И при тази цифра през 2007 г. дознателите в Столичната дирекция на полицията са разследвали 40 538 досъдебни производства. През същата година районните прокурори са наблюдавали (новообразувани и стари) 56 344 дознания и следствия.

- Колко дела са разследвали следователите през 2007 г.?

- От 56 344 досъдебни производства, наблюдавани от СРП, 51 263 са разследвани от дознатели, 5009 - от следователи. А 72 дела - от прокурор.

Дознателите от Столичната дирекция на полицията са изключително натоварени. Във всеки момент един дознател има на бюрото си около 60 дела с указание на прокурор. По кое по-напред да работи? Ако работи по всичките, то самите действия - разпити и т. н., няма да бъдат качествени, а формално отметнати, за да не му се водят просрочени дела.

- Интересно, какви са заплатите на следователите, сравнени с тези на затрупаните с преписки-дознатели?

- Дознателите получават двойно по-малко от следователите. В интерес на истината мога да кажа, че за 2007 г. има случаи на напускане на дознатели и желание да станат оперативни работници. Смущаващо.

- Ще спрете ли лавинообразното прекратяване на дела поради изтичане на абсолютната им давност, г-н Налбантов?

- Тези дела са два вида -едните са срещу неизвестен извършител, а вторите - срещу известен извършител. От началото на 2007 г. оптимизирахме работата по дела срещу известен извършител. Тези, чиято давност изтича в следващите 18 месеца, взимаме на специален надзор.

- Има ли решение и за делата срещу неизвестни извършители?

- Като спрем едно производство срещу неизвестен извършител, де факто казваме: Не знаем кой е извършил деянието. Затова изпращаме делото на разседлаващия орган и възлагаме на МВР издирване.

Тези дела си стоят в РПУ-тата. Оперативните работници, на територията на които са извършвани престъпленията, не са издирвали извършителите. Просто дознанията са потъвали. А издирването е задължение на МВР.