Галина Тонева, зам. главен прокурор: Предлагаме провокацията към подкуп да е СРС

Министър или ръководител на държавна агенция не нарушава служебните си задължения случайно

Интервюто взе Ана Михова

- Г-жо Тонева, социологическо проучване сред прокурорите, оповестено през миналата седмица, показа, че според повече от 60% от прокурорите, недобрата законодателна база е най-съществената пречка в борбата с корупцията. Какво трябва да се промени в тази посока?

- Когато говорим за корупция, ние си я представяме в чист вид като „подкуп”. Наясно сме обаче, че престъпленията, извършени от хора на възлови постове във висшата държавна администрация, макар и да се квалифицират като престъпления по служба или присвоявания, в своята природа са корупционни. Всички си даваме сметка, че министър или ръководител на държавна агенция не нарушава служебните задължения случайно. В голяма част от случаите, които в момента са актуални, се установява, че целта е лично облагодетелстване. Когато говорим обаче за класическия случай на корупция - „подкуп”, следва да си даваме сметка, че след като лицето, което дава подкуп, също носи наказателна отговорност, то рядко има интерес да сътрудничи за разкриване на престъплението. Именно в тази връзка се лансира идеята за освобождаване от наказателна отговорност на този, от когото е искан подкуп, за да бъде стимулиран да сигнализира и сътрудничи на органите на разследването. Трябва да се търсят и други механизми, чрез които доказването на тази престъпна дейност да се улеснява – например ние предлагаме на обсъждане възможността като вид специално разузнавателно средство да се предвиди провокацията към подкуп.

- Да очакваме ли в следващите дни нови обвинения срещу бивши и настоящи министри, шефове на агенции и т.н.?

- Конкретни имена не мога да посоча, нито да дам график. Като обвиняеми ще бъдат привлечени всички онези, за които се съберат достатъчно доказателства, че са извършили престъпления. Може да са бивши или настоящи министри, може и да са от другите етажи на властта. Голяма част от тези производства датират от доста време, някои от тях от близо година. Например разследването на „заменките” на гори върви от лятото на миналата година. Това е дълъг процес, който не може да приключи бързо, защото трябва да се изготвят големи и сложни експертизи.

- Ще ползвате ли информация от премиера Бойко Борисов, получена миналата сряда при разговорите му с чиновниците от 13-те министерства, сключили неизгодните договори?

- Право на министър-председателя е да провери институциите, които са под негово ръководство и да събере за себе си информация, за да направи преценка, която за него би била полезна по какъв начин да промени начина на управление в самите министерства. Информацията, която той би ни предоставил, според мен не може да се ползва пряко като доказателство, защото не е събрана по реда, предвиден в НПК. Но може да служи като индикация в каква посока да бъдат търсени доказателства. Тези хора могат да бъдат разпитвани последствие като свидетели, може да ни насочи към документация, която би била относима към отделните производства, за да бъде иззета и приобщена към делата, които може да се разроят от общата проверка.

- Има ли натиск от страна на МВР върху прокуратурата?

- Не бих казала, че има натиск. По-скоро има много силно активизиране в дейността на МВР, което не може да не рефлектира върху работата на прокуратурата. Когато има акции на полицията и те водят до резултат, прокуратурата не може да стои настрана, защото е част от органите на досъдебното производство.

- От години се наблюдава един феномен - шумни акции по задържането на някого, след известно време освобождаване от ареста и проточване на делото за неопределен период.

- При разследването на организираната престъпност трябва да има особени правила, защото един е механизмът да докажеш, че едно лице е организатор на голяма престъпна група, която се занимава с изнудвания, убийства, трафик на хора, наркотици, и съвсем друго, когато става дума за големи икономически или корупционни престъпления. При разследването на организирана престъпна група е оправдано, когато акцията започне със задържане. За всеки е ясно, че докато лидерът й е на свобода, малко от нейните участници биха имали смелостта да говорят. При тази хипотеза е оправдано да се дадат малко по-големи възможности на разследващите органи и на полицията да предприемат по-репресивни мерки в началото. При останалите престъпления, включително и корупционните, нещата трябва да се изработват по друг начин. При тях трябва да се събере достатъчно голям по обем доказателствен материал, който да ни създава сериозното убеждение, че определено лице – министър, депутат, ръководител на голяма фирма с държавно участие, са извършили това, за което ние ще ги обвиним. Тогава нещата се подреждат много по-лесно, по-безболезнено без шумни акции, без големи предварителни очаквания, които могат и да не се сбъднат. Типичен пример е делото срещу бившия социален министър Емилия Масларова. В случая имаше огромен труд на колегите от МВР, ДАНС и прокуратурата, който продължи повече от 7-8 месеца. До привличане на обвиняеми се стигна, след като имаше събрани достатъчно доказателства. Така е и при случая с бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев. Тези две сделки излязоха в хода на едно друго по-голямо разследване, което обхваща дейността на МЗ и на НЗОК, което е повече от 8 месеца.

- Как ще коментирате притесненията на адвокатите за текстовете в НПК, които ще дадат възможност само въз основа на СРС и анонимен свидетел да се произнася присъда?

- Смятам, че тази мярка не трябва да се разпростира върху всички дела. Този тип по-репресивно наказателно законодателство трябва да се отнася за по-ограничен кръг престъпления, само по делата за организираната престъпност. При тях всички сме съгласни, че доказването е много по-трудно. Трябва да отчитаме и факта, че класическият таен свидетел е таен само за подсъдимия и неговия защитник. Той не е таен за съда, който го разпитва, знае неговата самоличност, предоставя възможност на страните да задават въпроси. Така че съдът има възможност да изгради своето вътрешно убеждение на базата на редовни доказателства. Мен по-скоро ме притеснява хипотезата, при която този анонимен свидетел може да бъде агент под прикритие и неговата самоличност да не се разкрие дори и за съда по преценка на неговия ръководител с оглед възникнала опасност за здравето и живота на агента, неговите близки и т.н. Ако анонимният таен свидетел е такъв, че дори и пред съда не може да му се разкрие самоличността, тогава нещата стават доста опасни. Не е твърде ясно какво ще се прави при такава ситуация.

- Но, ако се изправите пред ситуацията, при която внедрен в престъпна група агент под прикритие, трябва да свидетелства, какво ще правите?

- Аз лично не бих постановила присъда въз основа на такива доказателства. И като прокурор не бих се задоволила да изграждам обвинителната си теза само на доказателство, което ще е преразказ на неговия разказ.

- Въвеждането на резервния защитник, който ще се назначава от прокуратурата и съда по т.нар. дела с огромен обществен интерес, ще доведе ли до ускоряване на процесите, заради които са и най-големите критики в докладите на ЕК?

- Определено не смятам, че това беше правилният начин, по който да се преодолее проблема с отлагането на делата. От моя немалък опит в правораздаването - 20 години, от които 18 като съдия, смея да твърдя, че неявяването на защитника не е масова практика. Характерно е за едни и същи хора. Не искам да им назовавам имената, нито да давам оценка на поведението им. Може да се дължи и на натиск от страна на техните клиенти. Според мен механизмът за преодоляване на проблема трябваше да се търси в Закона за адвокатурата. Там може да се предвидят икономически санкции или дори заличаване от списъка на адвокатите. Всяка гилдия трябва сама да се самодисциплинира, а не за сметка на обвиняемите и подсъдимите. Всички знаем какви са изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека, каква е практиката на Европейския съд в Страсбург и рискуваме да бъдем атакувани.

- Какво може да се случи?

- Осъждане по дела в Страсбург. Лошото е, че в случая осъждането ще бъде не толкова заради недобросъвестно поведение на някой от участниците в процеса, колкото заради лошото законодателство на държавата, а това вече се наказва по-тежко от съда в Страсбург.

- В смисъл по-големи са паричните санкции ли?

- По-безкомпромисно е решението. Не се обсъжда дали вина има някой от представителите на държавната машина, а се акцентира върху това, че самата държава чрез законодателството си нарушава правата на човека. Вторият момент, който ме притеснява, е, че държавата трябва да му заплаща възнагражденията. От страх да не се провалят делата, да не се отлагат заседанията всеки един прокурор или съдия ще започне да се презастрахова и да назначава такъв защитник, без да се наложи той да участва. Така държавата ще плаща възнаграждения на хора, които няма да свършат никаква работа за нуждите на процеса.