Борис Велчев, главен прокурор: Спецслужба ще разследва полицейското насилие

31.01.2012

в. "Преса" Автор: Лилия Христовска

- Г-н Велчев, по повод обвиненията на вътрешния министър, че шефката на Съюза на съдиите толерира организираната престъпност, като е забавила мотивите за осъждането на наркобоса Васил Маникатов, трима председатели на ССБ поискаха да направите проверка на твърденията на Цветанов. Ще предприемете ли някакви действия?

 - Действително получих такова писмо. Още същия ден възложих проверка по онези въпроси от писмото, които са в компетентността на прокуратурата. Що се отнася до Васил Маникатов, проверката показа слабости в организацията на прокуратурата в подобни случаи, а именно - когато присъдата се постановява по отношение на лице, търпящо наказание „лишаване от свобода". Най-вероятно утре ще подпиша съответните методически указания, за да не се допускат повече подобни слабости.

А що се отнася до отношенията между институциите, то демокрацията не изключва и острота в диалога. Точно в този момент обаче, когато наистина трябва да търсим консенсус по посоката на съдебната реформа, нямаме нужда от напрежение и остър диалог. А иначе, когато окончателно изясним всички факти по поставените в писмото въпроси, ще уведомим подателите лично, а не чрез медиите. Винаги съм се изненадвал, когато писмата се публикуват в медиите. Поне отговорите ще се получат по правилата.

- Напоследък се активира темата за полицейското насилие, факт е, че Страсбург осъди България 29 пъти за това, а в мотивите на Европейския съд по правата на човека се съдържат укори, че у нас това насилие не се разследва. Как ще отговорите на това?

- За съжаление случаи на полицейско насилие е имало винаги, има ги и сега. Те получават повече медийно отразяване, отколкото фактът, че по всички тях веднага се образуват съответните проверки или досъдебни производства. Ние нямаме навика да даваме гласност на всичко, което правим, но това не означава, че бездействаме. Има немалко полицейски служители, дадени на съд. Но далеч не всяко нарушение, извършено от полицай, непременно е престъпление. В тези случаи следва да се очакват адекватни дисциплинарни наказания.

Полицейското насилие има своята специфика и изисква компетентни прокурори, които да ръководят разследванията. Това е една от причините в но­вата структура на ВКП, която до дни ще стане факт, да има специален сектор за противодействие на престъпленията, извършени от или срещу полицейски служители. Така допълнително ще гарантираме, че нито един случай няма да бъде подценен.

А иначе обвиненията, че прикриваме полицейското насилие, са постоянни. Те се повтарят без особена оригиналност от всички политически сили, когато това обслужва някаква тяхна политическа теза и тя е различна в зависимост от това дали управляват, или са в опозиция. Извън политическото говорене - никой в прокуратурата не подценява полицейското насилие, но и нямаме никакво намерение да провеждаме тези разследвания публично, само за да удовлетворим интереса на медиите и на отделни политици.

- В различни посоки нашумя темата за помилванията. Едни се гневят, че вицепрезидентът Марин е помилвал убийци, други - че нямало указ на президента, с който се възлага помилването, и т.н. Трябвало ли е Първанов да издаде втори указ след преизбирането му през 2007 г.?

- Има хора, които познават конституционното право по-добре от мен. Искам обаче съвсем ясно да кажа - всеки може да бъде помилван. Понякога помилването е единствената възможност да се въздаде справедливост при промени в законодателството, които намаляват наказанието. Законът не поставя никакви ограничения пред държавната милост. Малко съм удивен от реакцията в някои медии - прави се откритието, че били помилвани осъдени лица. Това е странно откритие - не знам кой друг, освен осъден може да бъде помилван. Акцентира се и върху броя на помилваните - не знам точно колко са те, но само миналата година са получили присъди над 50 000 души. Всеки може да си направи съответните изводи.

- Какво стана с папките, които заварихте преди шест години в прокуратурата, г-н Велчев?

- Има и доста олекнали папки. Наистина, при встъпване в длъжност заварих една доста дебела папка с искания за сваляне на имунитет на народни представители. Внесох ги всич­ките в Народното събрание. Никак не се гордея с това, но има осъдени народни представители. Още по-малко ми е приятно да напомням за осъдените магистрати, но и техният брой за съжаление се увеличава. Дано лошият пример на осъдените да доведе дотам, че да няма много нови такива папки. Метафорично казано, намаляха папките за голяма част от босовете на организираната престъпност. Някои от тях търпят наказание, други вече застанаха пред съда, трети са обвиняеми в досъдебни производства. Нечестно би било да не се види това. Но, разбира се, в прокуратурата папките никога не свършват и постигнатото ни­кога не е достатъчно.

- Реални ли са упреците за мудно правосъдие в сравнение с други страни от Европейския съюз?

- Оценките на ЕК в годишните доклади могат и да ни се струват несправедливи понякога, но като цяло съдържат верни и обосновани констатации. Как мога да оспоря констатацията, че липсва методика за финансови разследвания? Тази констатация е напълно вярна и е моя отговорността, че сме подценявали този проблем. Нима мога да не се съглася, че при разследванията по така наречените „престъпления против еврофондовете" не търсим широката картина на престъпната дейност и възможното участие на длъжностни лица от администрацията? За съжаление бавно създаваме такива практики. Иначе не знам дали в сравнителен план нашето правосъдие е по-бавно от европейското. Не бива механично да се сравняват процедури в държави с различно право, правни традиции и правомощия на съответните органи. Не бива да забравяме, че бързото правосъдие и справедливото правосъдие често пъти не са синоними. В едно демократично общество отстояването на правата на човека си има цена и тя е в гаранциите, които гражданите имат в наказателния процес. Бърз процес без зачита­не на човешките права е типичен за фашистките държави.

- Какво планирате през последната година от мандата си на главен прокурор?

- Нито работата на държавното обвинение е започнала преди шест години, нито ще завърши догодина. Има, разбира се, стратегически направления, по които се надявам работата да продължи. Трябва да се укрепят специализираните прокуратури за противодействие на организираната престъпност, да се задълбочи сътрудничеството с ОЛАФ за по-добра защита на финансовите интереси на ЕС, да се създадат смесени екипи за противодействие на корупцията и на тежката финансова престъпност, както и да се натовари с работа следствието до оптимален предел. Разбира се, има и неща, които подлежат на планиране.

- Кои са те?

- Именно тази година ще бъде въведена методика за провеждане на всеобхватни финансови разследвания, за което основателно ни критикува Европейската комисия (ЕК). Ще бъде променен профилът на специалните екипи за разследване, което се наложи от създаването на специализираните прокуратури. Изобщо ще продължа да поемам отговорност за всичко, което е работа на прокуратурата. Но ще настоявам, че за противодействието на огромната част от закононарушенията отговарят други органи, които също трябва да носят отговорност.

- Вие бяхте един от привържениците за създаване на специализирания наказателен съд. Е, той вече заработи, макар че от неговата компетентност отпадат знакови дела, заради които бе сътворен, като „Наглите", „Октопод" и т.н. Очаквате ли реална ефективност?

- Специализираните съдилища и прокуратури са пред огромно изпитание. Те трябва да докажат, че могат да се справят с изключително сложна задача. Искрено се надявам, че ще успеят да го направят. Нека да дадем малко време и на съдиите, и на прокурорите, и на разследващите полицаи, и на оперативните работници, определени от МВР да осигуряват работата на спецпрокуратурите, да докажат, че могат да се справят. Дано колегите имат силите да издържат на обществения натиск, защото истинските резултати ще дойдат не в първия месец или дори през първата година, а когато се създаде трайна практика.

- За какво говори назначението на съдия Деница Петкова за зам.-министър на правосъдието на фона на осъдителното решение на Съда в Страсбург по дело срещу журналист, в което тя е била съдия докладчик?

- Не познавам г-жа Петкова и не съм неин адвокат. Това, което съвършено не мога да приема, е позицията, че ако един магистрат е допуснал една грешка в практиката си, това трябва да сложи край на цялата му професионална биография и да заличи години работа, в които е дал справедливост по стотици или дори хиляди дела. Право на такава позиция имат само безгрешни хора, каквито не познавам. Чудя се и на още нещо - дали медийната реакция щеше да бъде същата, ако въпросната мнима или действителна грешка беше допусната не по отношение на журналист, а на обикновен гражданин. На моменти в медиите ми липсва простичката старомодна обективност, заради която навремето четенето на вестници беше удоволствие. Не мисля, че истеричната агресия към един съдия за едно-единствено нейно съдебно решение е добър атестат за обществена зрялост.

- Гледахте ли миналата вечер интервюто на бившия главен прокурор Никола Филчев по Нова телевизия?

-Да.

- Как ще коментирате изявлението му, че прокурорите са му се подигравали в съдебната зала, като са го питали бил ли е главен прокурор?

- Шест години не съм коментирал г-н Филчев. Нямам никаква причина да променя това.