І. ОСНОВНИ КОНСТИТУЦИОННИ НАЧАЛА И ОБЩИ ЗАКОНОВИ ПОЛОЖЕНИЯ

“Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната”. (чл. 4, ал. 1 от Конституцията);

“Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”. (чл. 4, ал. 2 от Конституцията );

“Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му”. (чл. 5, ал. 3 от  Конституцията).

“Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”. (чл. 6, ал. 2 от Конституцията).

“Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”. (чл. 8 от Конституцията). Прокуратурата е част от съдебната власт.

„Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона”.(чл.117 от Конституцията)

 „Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

- ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

- може да извършва разследване;

- привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

- упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

- в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела”. (чл. 127 от Конституцията)

 “Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет” (чл. 129, ал. 1 от Конституцията).

„Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон”. (чл. 128 от Конституцията)

 Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, както и председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, се освобождават от длъжност само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (чл.129, ал.1-3 от Конституцията)

„Висшият съдебен съвет:

- назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

- налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;

- организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите”. (чл.130, ал.6, т.1-3 от Конституцията)

При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. (чл.132, ал.1 от Конституцията)

„Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.” (чл.11 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)

“Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. Когато узнаят, че е извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението”. (чл. 205, ал.1 и 2 НПК).

“Висшият съдебен съвет определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, както и броя на съдебните служители - по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт; взема решение за временно отстраняване от длъжност на прокурор в определените от закона случаи, по искане на главния прокурор; налага дисциплинарни наказания” (чл. 30, ал. 1, т.3, чл. 230 и чл. 311, т.2 от Закона за съдебната власт).

“Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи” (чл. 136, ал. 5 от Закона за съдебната власт).

“Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.” (чл. 145, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт).

 
ІІ. СТАТУТ, ФУНКЦИИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАТУТ

 1. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране (чл.129, ал.2 от Конституцията).

2. Кандидатури за избор на главен прокурор могат да бъдат предлагани от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет както и от министъра на правосъдието (чл.173, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

3. Главният прокурор по право е член на Висшия съдебен съвет (чл.130, ал.1 от Конституцията).

4. При осъществяване на своите правомощия главният прокурор се подпомага от администрация (чл.340 ЗСВ)

 1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл.126, ал.2 от Конституцията).

2. Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (чл.138, т. 1 и чл. 139, ал. 1 ЗСВ).

3. Главния прокурор ръководи Националната следствена служба пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването (чл. 150, ал.1 ЗСВ).

4. Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата (чл.138, т. 4 ЗСВ).

5. Главният прокурор организира и разпределя работата на своите заместници (чл.139, ал. 1 ЗСВ).

6. Главния прокурор съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор. (чл. 139, ал.5 ЗСВ)

 
ПРАВОМОЩИЯ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР В ОТДЕЛНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

 КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 от Конституцията).

2. Главният прокурор може да сезира Конституционния съд (чл.150, ал.1 от Конституцията).

3 Главният прокурор е член по право на Висшия съдебен съвет (чл. 130, ал.1 от Конституцията).

 ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (ЗСВ)

1. Главният прокурор ръководи Националната следствена служба пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването (чл. 150, ал.1 ЗСВ).

2. Главният прокурор може да възлага свои правомощия на заместниците си при Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, освен ако със закон не е предвидено друго (чл.139, ал.1 ЗСВ).

3. Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори (чл.142, ал.1 ЗСВ).

4. Главния прокурор на всеки 6 месеца изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.(чл. 142, ал.3 ЗСВ)

5. Главният прокурор може да прави искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд (чл.125 ЗСВ).

6. Главният прокурор или определен от него заместник може да участва в заседанията на Общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и да изразява становище (чл.129, ал.1, т. 1 и ал. 4 ЗСВ).

7. Главният прокурор прави предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към ВСС във връзка с осъществяване на правомощията по чл. 38, ал.1 ЗСВ (чл.38, ал.3, т.3 ЗСВ).

8. Главният прокурор прави искане до Висшия съдебен съвет за вземане на решение за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател в определените от закона случаи (чл.230, ал. 2   ЗСВ).

9. При изискване от страна на Висшия съдебен съвет, главният прокурор дава становище по въпроси решавани от Висшия съдебен съвет по чл.30, ал.1 от ЗСВ (чл.30, ал.2 ЗСВ).

10. Главният прокурор определя свои представители за участие в Междуведомствения съвет за методическо ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността (чл.383, ал.4 ЗСВ).

11.Главния прокурор свиква с писмена покана събранието за избор на делегати до два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. (чл. 22, ал.1 ЗСВ).

12. Главния прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура може да участва в заседанията на пленума на Върховния касационен съд, както и да изразяват становище (чл. 113. ал 1 и 3 ЗСВ).

13. Главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура може да участва в заседанията на пленума на Върховния административен съд, както и да изразяват становище (чл. 121, ал 1 и 3 ЗСВ).

14. Главния прокурор назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор (чл.138, т.3 ЗСВ).

15. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. (чл. 139, ал. 2 ЗСВ).

16. Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори (чл. 142, ал.1 ЗСВ).

17. Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи. (чл. 141, ал.1  ЗСВ).

18. Главният прокурор на всеки 6 месеца изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките (чл. 142, ал.3 ЗСВ).

19. Главният прокурор при служебна необходимост може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.(чл.147, т.3 ЗСВ).

20. Главния прокурор назнача завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба (чл. 153, ал.1 ЗСВ ).

21. Главния прокурор участва в състава на комисия с компетентност да утвърждават списъците по чл. 398, ал. 2 от ЗСВ (чл. 401, ал.2 ЗСВ).

22. Главния прокурор прави предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет (чл. 304, ал.1 ЗСВ)

1. Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл.46, ал. 4 НПК).

2. С разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед на по-пълното разследване на престъплението (чл.195, ал.4  НПК).

3. В изключителни случаи главният прокурор или оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура, могат да продължат срока на разследване по чл.234, ал.3, изр. 2-ро НПК.

4. Главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на чл. 234 ал. 2 и 3 НПК. (чл. 234, ал.5 НПК)

5. Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чийто граждани са, и приемането на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице (чл.453, ал.1 НПК).

6. Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава (чл.455 НПК).

7. Главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лице, осъдено от български съд и намиращо се  на територията на държавата, чийто гражданин е, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда (чл.456 НПК).

8. Главния прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й след като осъдения пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия (чл.457, ал.1 НПК).

9. Главния прокурор прави предложение пред Софийския градски съд за изпълнение на решение на чуждестранен съд за отмяна или изменение на присъдата, постановена от съда на друга държава, след трансфера на осъденото лице (чл.458, ал.1 НПК).

10. Решението за отменяване на  присъдата, постановено от съда на друга държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор (чл.458, ал.2 НПК).

11. Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България. (чл.458, ал.3 НПК).

12. При амнистия в държавата, в която е постановена приетата за изпълнение присъда, изпълнението на наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор (чл.460, ал.2 НПК).

13.Главният прокурор уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието, ако в Република България е последвала амнистия  (чл.460, ал.3 НПК).

14. Главният прокурор може да прави предложение пред Върховния касационен съд за възобновяване на наказателно дело при условията на (чл.422, ал.1, т.4 - 6 от НПК), когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото и когато по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по (чл.348, ал.1, т.1-3  НПК), допусната е екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело за престъплението , за което екстрадицията е допусната  (чл.422, ал.1, пр. 2-ро НПК).

15 Искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК главният прокурор е длъжен да направи в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция. (чл. 421, ал.2 НПК)

 ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА  ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ

1. Искане за екстрадиция на лице, извършило престъпление, подсъдно на българския съд, се прави от главния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда (чл. 23, т.1 ЗЕЕЗА)

 АДМИНИСТРАТИВНО ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (АПК)

1. Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест по чл. 210, ал. 3 АПК чрез съда постановил решението в срока по чл. 211, ал.2 АПК).

2. Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура могат да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове на основанията и в срока, определени за страните (чл. 238, ал. 2).

 ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДОПК)

1. По писмено искане на главния прокурор и на други компетентни органи се предоставят данни, представляващи данъчна и осигурителна информация - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия (чл. 74, ал.1, т.3 ДОПК )

 ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА (ЗА)

1.Главният прокурор или негов заместник участвува в открито заседание на Върховния касационен съд в състав под председателството на председателя на съда за разглеждане на жалба, с която се оспорва законосъобразността на избора на член на Висшия адвокатски съвет (чл.116, ал.2 ЗА).

 ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО (ЗБГ)

1.Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор до министъра на правосъдието (чл.31, ал.1, чл. 32 ЗБГ).

 ЗАКОНА ЗА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НЕОБСЛУЖВАНИ КРЕДИТИ

1. В шестмесечен срок от публикацията на специалния бюлетин публикуван от Българската народна банка с информация относно необслужваните кредити, главният прокурор представя пред Висшия съдебен съвет информация за резултатите от проверките относно образуваните предварителни производства; прекратените преписки и основанията за това и случаите, за които не е образувано предварително производство и основанията за това, направени по публикуваните случаи (чл.4 ЗИОНК)

 ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД (ЗКС)

1.Имунитетът на съдиите от Конституционния съд се снема за възбуждане на наказателно преследване при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд от главния прокурор (чл.9, ал.2 ЗКС).

 ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ (ЗНА)

1. В пределите на компетентността предоставена му от Конституцията главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен (чл.16, ал.2 ЗА).

 ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА

1. По предложение на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон (чл.5, ал.1).

2. Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внася предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка (чл.5, ал.6).

3. Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс (чл.5, ал.8).

 ЗАКОН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА (ЗБТХ)

1. Главният прокурор определя свой заместник за участие в състава на Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет за осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и формиране на националната политика в тази област (чл.4, ал.3 ЗБТХ).

 ЗАКОН ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ (ЗБППМН)

1. Заместник на главния прокурор и заместник на директора на Националната следствена служба участват в състава на Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет на Република България (чл. 4, ал.1 ЗБППМН).

 ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ЗРТ)

1.Главният прокурор има право на обръщение по Българското национално радио и Българската национална телевизия (чл.52, ал.1 ЗРТ).

 ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ (ЗКИ)

1. При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от банките да предоставят сведенията по ал. 2 (банкова тайна). Отправените искания към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор и в БНБ. (чл. 62, ал.10 ЗКИ)

ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ (ЗПФИ)

1. При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от инвестиционните посредници да предоставят сведенията по чл. 35, ал. 2 ЗПФИ.

ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ЗОВСРБ)

1.По предложение на председателя на Върховния касационен съд и на главния прокурор на Република България, съгласувано с министъра на отбраната се утвърждават от Висшия съдебен съвет униформата и отличителните знаци на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури. (чл. 262, ал.6 ЗОВСРБ).

 ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (ЗПФКПП)

1. В състава на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към министъра на правосъдието участва и прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор (чл.20, ал.1 и 2 ЗПФКПП).

 ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ (ЗПИЛЗВДД)

1. Главният прокурор декларира своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина (чл.2, ал.1, т.6 ЗПИЛЗВДД).

 ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ (ЗПРКИ)

1. Главният прокурор е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на този закон (чл. 3, т.5 ЗПРКИ).

КОДЕКС НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ (КТМ)

1. Главния прокурор на Република България и министъра на транспорта утвърждават инструкция за провеждане на дознание на българските кораби (чл. 90, ал.1 КТМ).

ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (ЗМВР)

1. Съгласувано с главния прокурор министъра на вътрешните работи издадена наредба, с която се уреждат организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица (чл. 81, ал.1 ЗМВР).

 ЗАКОН ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ (ЗОПДИППД)

1.Осъществяването на взаимодействието между органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата и извършването на съвместни действия за постигане целите на закона се определя със съвместна инструкция на комисията, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и директора на Националната следствена служба. (чл.16, ал.2 и 3 ЗОПДИППД).

ІІІ. ПРОКУРАТУРАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.

Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. (чл.136 от Закона за съдебната власт)

 ІV. СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ

 Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел. (чл.148 от Закона за съдебната власт)

Националната следствена служба се състои от следователи. В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. (чл.149 от Закона за съдебната власт)

Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. (чл.150 от Закона за съдебната власт)

Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се състоят от следователи. (чл.151, ал.1 от Закона за съдебната власт)

Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на окръжната прокуратура. (чл. 152 от Закона за съдебната власт)

Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.

Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура. (чл. 153, ал.1 и ал.2 от Закона за съдебната власт)

Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. (чл.154 от Закона за съдебната власт)

V. СТАТУТ НА ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОКУРАТУРАТА

 Прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет. (чл.160 от Закона за съдебната власт)

За прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:

- има висше образование по специалността "Право";

- е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;

- притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите;

- не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

- не страда от психическо заболяване. (чл.162 от Закона за съдебната власт)

Прокурорските и следователските длъжности са:

- прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

- прокурор в апелативна прокуратура;

- прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;

- прокурор в районна прокуратура;

- младши прокурор. (чл.163 от Закона за съдебната власт)

За прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж.

За прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.

За прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.

За прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж. (чл.164 от Закона за съдебната власт)

Прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:

- навършване на 65-годишна възраст;

- подаване на оставка;

- влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

- трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

- наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;

- решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

- несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от Закона за съдебната власт;

- възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност. (чл.165 от Закона за съдебната власт)

Прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие.

В срока на предизвестието прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.

Прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от същия закон, до приключване на производството. (чл.166 от Закона за съдебната власт)

За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава съдия, прокурор или следовател. (чл.169 от Закона за съдебната власт)

Прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:

- е народен представител, кмет или общински съветник;

- заема длъжност в държавни или общински органи, както и в институции на Европейския съюз;

- упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи;

- получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или органите на изпълнителната власт, участие в състави на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката, за членове на Европейския парламент от Република България и за местни органи, както и за упражняване на авторски права и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз;

- упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;

- членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;

е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.

(чл.195, ал.1 от Закона за съдебната власт)

Прокурор или следовател става несменяем след навършване на стажа, определен в чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, и при получена положителна комплексна оценка от атестирането. В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия или младши прокурор. (чл.209 от Закона за съдебната власт)

При осъществяване на съдебната власт прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. ( Чл.132 Конституцията)

В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. Извън тези случаи, когато срещу прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

Когато по отношение прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката (чл. 230 ЗСВ).

При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до 6 месеца. (чл.232 ЗСВ)

Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и ако отговаря на изискванията на чл. 164 ЗСВ. ( чл. 234 ЗСВ)

Възходящите рангове за прокурор и следовател са:

- прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;

- прокурор в апелативна прокуратура;

- прокурор във ВКП и ВАП и следовател в Националната следствена служба.

Прокурорите в градската прокуратура в град София са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура (чл. 233 ЗСВ).

АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОКУРАТУРАТА

 Административни ръководители на Прокуратурата са:

- главният прокурор и директорът на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;

Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник. Заместникът на административния ръководител се назначава за срок от 5 години с право на повторно назначаване. Мандатът започва от деня на встъпването му в длъжност. Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство. (чл. 167 и 168 ЗСВ).

За административен ръководител, с изключение на главния прокурор, и за негов заместник се назначава съдия, прокурор или следовател. (чл. 169 ЗСВ).

За административен ръководител на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и положителна оценка от последната атестация.

За административен ръководител на окръжна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 4 ЗСВ и има положителна оценка от последната атестация.

За административен ръководител на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативна прокуратура и на Националната следствена служба се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 5 ЗСВ. (чл.170, ал.3 ЗСВ).

Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с мнозинство повече от половината от членовете си. Решението се мотивира. Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове. (чл.171 ЗСВ).

Административен ръководител или негов заместник се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията (чл. 175 ал. 1 и 2 ЗСВ).

Административни длъжности са завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба и завеждащ окръжен следствен отдел в окръжната прокуратура. Завеждащите отдели в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури се назначават от съответния административен ръководител. (чл. 172 ЗСВ)

 
VІ. ПООЩРЕНИЯ

Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт. (чл.302 ЗСВ)

Висшият съдебен съвет може да поощрява прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. Отличията са:

- служебна благодарност и грамота;

- личен почетен знак: първа степен - златен; втора степен - сребърен;

- предсрочно повишаване в ранг.

Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е парична или предметна.

Отличието може да бъде съчетано с награда. (чл.303 ЗСВ)
 

VІІ. ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

 На прокурор или следовател, се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.

Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.

Дисциплинарните нарушения са:

- системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;

- действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;

- нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите;

- действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт;

- неизпълнение на други служебни задължения.

Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административно-наказателната отговорност, ако такава се предвижда. (чл.307 ЗСВ)

Дисциплинарните наказания за прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:

- забележка;

- порицание;

- намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;

- понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;

- освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;

- дисциплинарно освобождаване от длъжност.

За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание. (чл.308 ЗСВ)

Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор или следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет. (чл.324 ЗСВ)

 VІІІ. СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ, ОТПУСКИ

 Прокурорът и следователят имат право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж. Общият размер на отпуска не може да надвишава 60 календарни дни. (чл.330 ЗСВ)

На прокурор или следовател може да се разреши неплатен отпуск. Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж. (чл.331 ЗСВ)

По преценка на административния ръководител прокурор или следовател не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени. (чл.337 ЗСВ)

 
ІХ. ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

 1. Общи правомощия.

Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и следствените служби - в рамките на отделите. (Чл.9 от Закона за съдебната власт)

При постановяване на своите актове прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства. (чл.3 от Закона за съдебната власт)

При осъществяване на дейността си прокурорите и следователите са политически неутрални. (чл.6 от Закона за съдебната власт)

Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане. Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса. (чл. 12 от Закона за съдебната власт)

Когато преценят, че закон противоречи на Конституцията на Република България прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор. (чл. 15 от Закона за съдебната власт)

Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор. (чл. 144, ал.1 от Закона за съдебната власт )

Разследването се провежда от следователи по дела:

- за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

- за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност";

- за престъпления, извършени в чужбина. (чл.194, ал.1 от НПК)

Разследването по материали, получени от Държавна агенция "Национална сигурност", се провежда от прокурор. Прокурорът може да възложи разследването или отделни действия по разследването и на следовател. (чл.194а от НПК)

Органи на военното досъдебно производство са военният прокурор и военните разследващи органи. Военни разследващи органи са военните следователи и военните разследващи полицаи. (чл.399 от НПК)

Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления:

-  посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс;

-  извършени от офицери. (чл. 405, ал. 1 от НПК)

Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват

ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури (чл. 142, ал. 2 ЗСВ).

Апелативните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и военноокръжни прокуратури. (чл. 141, ал. 2 ЗСВ).

Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. По-горестоящия по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи. Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори. (чл. 143 ЗСВ).

Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство - от съда. (чл.474, ал.7 НПК)

При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;

2. лично да извършва проверки;

3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;

4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;

5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;

6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение. Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.

В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.

Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган. (чл.145 ЗСВ)

При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

2. разговаря насаме със задържаните или настанените;

3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития. (чл. 146 ЗСВ).

Прокурорите и следователите са длъжни:

- да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;

- да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;

- при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;

- да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител. (чл.210 ЗСВ)

Прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. (чл.211, ал.2 ЗСВ)

Прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. (чл.212 ЗСВ)

Прокурор и следовател няма право да дава правни консултации. (чл.213 ЗСВ)

Прокурор и следовател не може да се призовава на учебно-мобилизационно мероприятие или военно учение. (чл.214 ЗСВ)

Прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. (чл.228, ал.1 ЗСВ)

 2. Правомощия на прокурора в досъдебното производство.

Прокурорът образува досъдебното производство, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи прокурорът образува досъдебно производство и по тъжба на пострадалия.

Разследването по материали, получени от Държавна агенция "Национална сигурност", се провежда от прокурор. Прокурорът може да възложи разследването или отделни действия по разследването и на следовател. (Чл. 194а НПК)

Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора.

Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.

Разследващият орган, извършил неотложното действие, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. (чл.212 НПК)

Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. (чл.213, ал.1 НПК)

В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления. Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. (чл.199 НПК)

Прокурорът осъществява ръководство и надзор върху разследването със следните правомощия:

- контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;

- дава указания по разследването;

- участва при извършването или извършва действия по разследването;

- отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

- изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;

- възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

- отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.

Наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок. (чл.196 НПК)

Писмените указания на прокурора до разследващите органи са задължителни и не подлежат на възражение. (чл.197 НПК)

Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. (чл.198, ал.1 НПК)

Действия на прокурора след завършване на разследването (чл.242 НПК):

1) Внася делото в съответния първоинстанционен съд с прокурорски акт:

-обвинителен акт;

- предложение за споразумение;

- предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

2) Спира наказателното производство;

3) Прекратява наказателното производство;

4) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.

5) При незабавното и бързото производство, когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред. (чл.357, ал.2 и чл.363, ал.2 НПК)

Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е отстранимо. (чл. 246, ал. 1 НПК).

По предложение на прокурора или защитника,прокурорът може да изготви и внесе в съда споразумение за решаване на делото, когато: обвинението не е за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс; причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени или обезпечени, обвиняемият е съгласен със споразумението, съдържащо реквизитите на чл. 381, ал.5 от НПК и декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред (чл.381 НПК).

Прокурорът изготвя мотивирано постановление и внася делото в съда с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, когато установи, че са налице основанията на чл. 78а от НК (обвиняемият е пълнолетно лице; за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по същия ред; причиненото увреждане не е тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.) - чл. 375 НПК.

Прокурорът прекратява наказателното производство:

- в случаите на чл. 24, ал. 1 НПК;

- когато намери, че не е доказано участието на обвиняемия в престъплението (чл. 243, чл. 357, ал.1 т.1 и чл.363, ал. 1, т.1 НПК).

Прокурорът спира наказателното производство:

- в случаите на чл. 25 и чл. 26 НПК;

- когато извършителят на престъплението не е разкрит;

- при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция (чл. 244, чл.357, ал.1, т.2 и чл. 363, ал.1, т. 2 НПК).

Постановленията на прокурора за спиране и прекратяване на наказателното производство могат да се обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (чл.243, ал.3 и 244, ал.5, чл. 361 и чл. 367 НПК).

3. Правомощия на прокурора в съдебното производство.

Прокурорът участва в съдебната фаза на процеса като държавен обвинител.

Първоинстанционно производство:

Производството пред първата инстанция се образува:

-  по обвинителен акт и

-  по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда. (чл. 247 НПК).

Съдът образува наказателно производство и по внесено предложение от прокурора за споразумение и за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 375 и чл. 381 НПК).

Участието на прокурора в съдебно заседание по дела от общ характер е задължително:

- съдебното следствие започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер (чл.276, ал.1 НПК);

- прокурорът на съдебното следствие поставя въпроси на подсъдимия, свидетелите, вещите лица, има право на реплика, прави необходимите процесуални искания за разкриване на обективната истина и за доказване на обвинението по несъмнен начин;

- прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление (чл.287, ал.1 НПК);

- прокурорът може да направи заявление пред съда, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда (чл.293 НПК);

- след приключване на съдебното следствие прокурорът произнася реч пред съда, като се позовава на доказателствата, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в НПК (чл. 291, ал.2 НПК);

- прокурорът прави конкретно искане, по кой закон да се наложи наказанието, какво да бъде наказанието по вид и размер, налице ли са основания за прилагане на норма от общата част за увеличаване или намаляване на наказанието, за отнемане на вещите, послужили за извършване на престъплението, относно веществените доказателства и разноските по делото.

Въззивно производство:

Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. (чл.318 НПК)

Прокурорът изготвя и подава протеста съгласно изискванията на чл. 319, чл.320 ал.1 и 2, чл. 360 и чл. 366 от НПК.

Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания (чл. 318, ал.2 НПК).

Протестът може да бъде оттеглен от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция (чл.324, ал.1 НПК).

Прокурорът изготвя протест срещу определенията и разпорежданията на съда, с които се прекратява наказателното преследване (чл.341, ал.1 НПК).

Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. (чл.341, ал.3 НПК).

Касационно производство:

Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни (чл. 349, ал.1 НПК).

Прокурорът може да подава касационен протест, както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия (чл. 349, ал. 2 НПК).

Протестът се подава съобразно изискванията на чл. 350 и чл. 351 НПК.

Прокурорът може да оттегли протеста до даване ход на делото в съдебно заседание (чл. 352 ал.1 НПК).

4. Правомощия на прокурора при възобновяване на наказателните дела

Актовете, които подлежат на възобновяване са влезли в сила присъди и решения, както и определенията и разпорежданията на съда изброени в чл.419 НПК.

Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд. (чл.424, ал.1 НПК)

Искане за възобновяване на наказателно дело може да направят главният прокурор, окръжният и съответно военният прокурор. (чл.420 НПК)

Основания за възобновяване на наказателното дело са налице, когато:

1) някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински;

2) съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или разследващ полицай е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;

3) чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото;

4) с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;

5) по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК;

6) е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната. (чл.422, ал.1 НПК)

Главният прокурор е длъжен да направи искане за възобновяване по горепосочените т.4 - в едномесечен срок от узнаване на решението, а по т.6 – в едномесечен срок от узнаване на допуснатата екстрадиция.

Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго. (чл.420, ал.3 НПК)

5. Правомощия на прокурора при привеждане в изпълнение на наказания по влезли в сила присъди

Прокуратурата привежда в изпълнение влезлите в сила присъди, решения и определения на съда, с които се налага наказание доживотен затвор, лишаване от свобода, лишаване от права, пробация и обществено порицание.

Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт, НПК и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Правомощия по Закона за съдебната власт (ЗСВ):

При упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

- посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;

- разговаря насаме със задържаните или настанените;

- разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;

- нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

За отстраняване и предотвратяване на нарушения в местата за задържане прокурорът:

- освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

- дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

- спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отменяването им по съответния ред (чл. 146 ЗСВ).

Правомощия по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. (ЗИНЗС)

Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт.

Прокурорът има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й.

Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора при осъществяване на дейността във връзка с изпълнение на наказанията, да му предоставят необходимите материали и да дават исканите сведения и обяснения.

Администрацията на местата за лишаване от свобода е длъжна да:

- осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица;

- изпълнява нарежданията му относно спазването на установените правила за изпълнение на наказанието. (чл. 5 ЗИНЗС)

Правомощия по НПК

Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. (чл. 416, ал.2 НПК);

Окръжният прокурор или районният прокурор с постановление може да отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода и пробация в изброените в чл. 415 НПК случаи.

Когато съдът в присъдата си е пропуснал да зачете времето на задържането и лишаване от права на осъдения по досъдебното производство или по време на съдебната фаза на процеса, съгласно чл. 59 от НК, приспадането на това време се извършва от прокурора с постановление (чл. 417 НПК);

Окръжният прокурор, съответно военният прокурор по местоизпълнение на наказанието може да направи предложение за предсрочно освобождаване по чл.70, чл.71 НК (чл. 437 НПК);

Окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието може да направи предложение за отмяна на зачитане на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал.4 НК (чл. 443 НПК);

Окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието може да направи предложение за замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък от определения от съда (чл. 445 НПК);

Окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието може да направи предложение за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода (чл. 449 НПК);

Окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието може да направи предложение за замяна на замяна на пробация с лишаване от свобода (чл. 451 НПК);

Окръжният прокурор по местоизтърпяване на наказанието може да направи предложение за прекъсване изтърпяването му в определените в чл.447 НПК случаи (чл. 448 НПК)

6. Правомощия на прокурора в гражданския процес

В предвидените от закона случаи прокурорът може да участва в производството с права на страна. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. (чл. 26, ал.3 ГПК).

7. Производства във връзка с международно сътрудничество по наказателни дела

Трансфер на осъдени лица. Решаване от съда на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата

След като осъденият пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й (чл. 457, ал.1 НПК).

Когато присъдата по отношение на лице, предадено за изтърпяване на наказанието в друга държава, бъде отменена или изменена, Върховната касационна прокуратура изпраща препис от съдебното решение на компетентния орган на тази държава. Ако е постановено ново разследване или разглеждане на делото, изпращат се и необходимите за това материали (чл. 459, ал. 2 НПК).

Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв (чл. 465, ал. 3 НПК).

Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява решение в десетдневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд (чл. 465, ал. 4 НПК).

8. Международна правна помощ по наказателни дела

Българските компетентни органи в наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебно производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата държава да осигури техническите средства за разпит (чл.474, ал. 3 НПК).

Поръчката за международна правна помощ се изпраща до Министерство на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Р България е страна, е предвиден друг ред (чл. 475, ал.2 НПК).

Върховната касационна прокуратура създава с други държави съвместни екипи за разследване, в които участват и български прокурори и разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на споразумението и българското законодателство (чл.476, ал. 3 НПК).

Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез служител под прикритие, чрез контролирана доставка и трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави (чл.476, ал. 4 НПК).

При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства (чл.476, ал. 6 НПК).

Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава във фазата на досъдебното производство се изпраща на Върховната касационна прокуратура (чл. 478, ал.1, т.1 НПК).

Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по предложение на компетентния български орган за досъдебното производство - се изпраща от Върховната касационна прокуратура (чл. 479, ал.2, т.2 НПК).

Органите на досъдебното производство или съдът продължават наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в изпълнение, ако замолената държава, след като е приела молбата за трансфер, не образува наказателно производство, впоследствие отмени решението си за трансфер или не продължи производството (чл. 479, ал.5 НПК).

Прокурорът участва в откритото съдебно заседание, в което се разглежда  европейската заповед за арест. (чл.44, ал.2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, ЗЕЕЗА)

След установяване местонахождението на лицето на територията на Република България и самоличността му Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето (чл. 13, ал.5 ЗЕЕЗА).

В срока по чл. 13, ал. 5 окръжният прокурор назначава защитник и преводач на лицето, ако не владее български език, и внася в съответния окръжен съд искане за временното му задържане. (чл. 13, ал.6 ЗЕЕЗА).

Прокурорът отменя мярката временно задържане, ако в определения от съда срок на временно задържане Република България не получи молбата за екстрадиция и документите по чл. 9, ал. 3. (чл. 13, ал.11 ЗЕЕЗА).

След получаване на молбата по чл. 9 (молбата за екстрадиция) Върховната касационна прокуратура образува преписка по случая. При множество молби те се обединяват в една преписка.

Върховната касационна прокуратура задържа лицето за срок до 72 часа, включително и когато срокът на временното задържане, определен от съда по реда на чл. 13, ал. 7, е изтекъл или е взета друга мярка, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция.

Преписката заедно със задължителни указания се изпраща на съответния окръжен прокурор, в чийто район се намира исканото лице.

Окръжният прокурор в срока по ал. 2:

1. Осигурява на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език;

2. Запознава лицето и неговия защитник с всички документи по преписката и взема писмени обяснения от лицето;

3. Запознава лицето с правото му да изрази съгласие пред съда за незабавното му екстрадиране;

4. Внася искане пред съответния окръжен съд за вземане на мярка задържане под стража на исканото лице до приключване на производството по екстрадиция;

5. Внася преписката за разглеждане в съответния окръжен съд. (чл. 14 ЗЕЕЗА).

Прокурорът участва в производството пред първата инстанция, като молбата за екстрадиция се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии чл. 17, ал.1 ЗЕЕЗА.

При отказ за екстрадиция, когато деянието е подсъдно на българския съд, материалите се предоставят на съответния прокурор за провеждане на наказателно преследване, ако има основания за това. (чл. 21, ал.1 и 2 ЗЕЕЗА)

Компетентния прокурор може да постанови задържане на лицето за срок до 72 часа, когато за исканото лице е получена Европейска заповед за арест извън случаите по чл. 42, ал. 1. (чл. 42, ал.2 ЗЕЕЗА ).

Европейска заповед за арест в Република България се издава от: съответния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда и от съответния съд - за подсъдим. (чл. 56, ал.1, т.1 и 2 ЗЕЕЗА).
 

Х. ПРАВНА УРЕДБА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
 

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ПРЕДМЕТ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Предмет

Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
 

СТРАНИ И УЧАСТНИЦИ В ПРОИЗВОДСТВОТО

Общи определения

Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:

1. административният орган;

2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
 

СПИРАНЕ, ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Спиране на производството

Чл. 34. (2) Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство.

Съдействие

Чл. 42.(3) Когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.

Разкриване на данъчна и осигурителна информация

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) писмено искане на Главния прокурор, управителя на Националния осигурителен институт или директора на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, директора на Агенция "Митници" или директора на съответното териториално поделение на Агенция "Митници", ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност", Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, председателя на Сметната палата, председателя на Националния статистически институт - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
 

Разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда

Чл. 75. (1) Съдът, извън случаите на чл. 74, ал. 2, т. 2, може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на:

1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) прокурора, разследващия полицай или следователя - във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство.
 

СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ

Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт

Чл. 159. (1) Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.
 

КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2003 Г.)

Предмет

Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:

1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;

2. допълнителното социално осигуряване, което включва:

а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;

б) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;

в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Осигурени лица

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет.

Сигнална функция на контролните органи на Националния осигурителен институт

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата.
 

ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ДРУЖЕСТВАТА И ФОНДОВЕТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Производство по несъстоятелност

Чл. 334. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) (1) Съдът образува делото в деня на получаване искането на комисията по чл. 333, ал. 3 и насрочва заседание не по-късно от 10 дни

(2) Съдът разглежда искането с участието на прокурор в заседание при закрити врата с призоваване на комисията и дружеството за допълнително социално осигуряване. от образуването му.
 

КОДЕКС НА ТРУДА

Предмет и цел

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

Контрол за спазване на трудовото законодателство

Сигнална функция на контролните органи

Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато контролните органи установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата.
 

КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

Предмет

Чл. 1. (1) Този кодекс урежда:

1. застраховането и презастраховането;

2. застрахователното и презастрахователното посредничество;

3. условията за започване, извършване и прекратяване на дейностите по т. 1 и 2;

4. застрахователния договор;

5. задължителното застраховане, и

6. застрахователния надзор.

(2) Разпоредбите на този кодекс не се прилагат за дейностите по допълнително социално осигуряване и по доброволно здравно осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.

Застрахователна тайна

Разкриване на застрахователната тайна

Чл. 94. Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 93, ал. 1 може да се разкрива само:

1. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася;

2. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред;

Съдействие от държавни органи и трети лица

Чл. 106. (1) За нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което търси обезщетение, Гаранционният фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.

Несъстоятелност

Откриване на производството по несъстоятелност

Чл. 130. (1) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на комисията

(4) Искането по ал. 1 се разглежда от съда в заседание при закрити врата с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и комисията.

КВЕСТОР

Права и задължения на квестора

(9) По искане на квестора прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията му по ал. 1.
 

ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Предмет

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Този закон урежда производството по несъстоятелност за банка със седалище в Република България.

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Начало на производството

Разглеждане на искането

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ако искането е редовно, съдът образува дело в деня на получаването му и насрочва заседание не по-късно от 15 дни от образуването на делото.

(2) Съдът разглежда искането с участието на прокурор в заседание при закрити врата с призоваване на Централната банка, банката и фонда.

Обжалване на решенията

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) (1) Решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 подлежат на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен. Право на жалба имат квесторите на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът.

Фонд за гарантиране на влоговете в банките

Мерки за въздействие

(6) При наличие на данни за извършено престъпление управителният съвет уведомява прокуратурата.
 

ЗАКОН ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и правата и задълженията на лицата, които осъществяват тези дейности, за осигуряване на ядрена безопасност и радиационна защита.
 

КОНТРОЛ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ И ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ И ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ И ОТРАБОТЕНОТО ГОРИВО

Чл. 99. (1) В изпълнение на контролните си правомощия председателят на агенцията:

1. извършва периодични и извънредни проверки (инспекции) чрез упълномощените длъжностни лица;

2. уведомява органите на специализирания контрол по чл. 13 с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;

3. сигнализира органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление.
 

ЗАКОН ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ИЗВ., БР. 11 ОТ 1961 Г.)

Чл. 1. (Доп. - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Този закон урежда дейността по предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и възпитание на извършителите им.

Чл. 6. (Нов - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) Към общините или районите се създават местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По решение на тези комисии може да се създадат, когато това е необходимо, местни комисии към някои кметства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Съставът на комисиите по ал. 1 е от 7 до 15 души и се определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. Председател на местната комисия в район или кметство е кметът. В комисиите се включват представители на общинската администрация, отговарящи за проблемите на образованието и здравеопазването, представители на дирекциите "Социално подпомагане", на полицията, както и педагози, психолози, юристи, лекари, общественици и др. На заседанията на местните комисии присъства и представител на районната прокуратура.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Секретарят на местната комисия завежда в нарочна описна книга сигналите за противообществени прояви, извършени от малолетни и непълнолетни, и за престъпления на непълнолетни, получени от:

органите на съда и прокуратурата…

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) След като разгледа възпитателното дело и вземе предвид личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, както и други обстоятелства, които имат значение в конкретния случай, местната комисия в състава по чл. 11, ал. 2 постановява решение, с което:

3. предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс;

Чл. 24. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Съдът образува дело и го насрочва в 14-дневен срок от постъпване на жалбата по чл. 23.

(3) Районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси и председателя на състава, постановил решението за налагане на възпитателна мярка.

5) След изслушване на лицата по ал. 3 съдът се произнася в тридневен срок с мотивирано решение, с което:

1. потвърждава решението на местната комисия;

2. отменя решението и налага друга възпитателна мярка по този закон;

3. отменя решението и изпраща делото на прокурора, когато деянието съставлява престъпление…

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 2 районният съд насрочва делото по предложението на местната комисия в 14-дневен срок от постъпването му.

(4) След изслушване на лицата по ал. 2 съдът се произнася в 7-дневен срок с мотивирано решение, а по т. 3 и 4 - съответно с определение, с което:…

прекратява делото и го изпраща на прокурора в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3.
 

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) (1) Окръжният съд насрочва делото по жалбата или протеста в срока по чл. 24а, ал. 1.

(2) Съдът разглежда делото в съдебно заседание при закрити врата в състав от трима съдии с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси, и прокурор от съответната окръжна прокуратура.

(4) Съдът изслушва жалбоподателите и заключението на прокурора.
 

ДЕТСКИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СТАИ

Чл. 27. (Предишен текст на чл. 8, доп. - Изв., бр. 11 от 1961 г. изм. - ДВ, бр. 110 от 1996. Детските педагогически стаи имат следните задачи:

г) да уведомяват органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно поведение по отношение на малолетните или непълнолетните от страна на родителите, на лицата, които ги заместват, или на трети лица;
 

СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИНТЕРНАТИ И ВЪЗПИТАТЕЛНИ УЧИЛИЩА-ИНТЕРНАТИ (ПРЕДИШНА ГЛАВА IV - ИЗВ., БР. 11 ОТ 1961 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 110 ОТ 1996 Г., ПОПР. - ДВ, БР. 3 ОТ 1997 Г.)

Чл. 28. (Зал. - ДВ, бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 9 - Изв., бр. 11 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) В социално-педагогическите интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Във възпитателните училища-интернати се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществените прояви, към които възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 10 и 12 не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда. Във възпитателните училища-интернати се настаняват и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка по реда на чл. 61 и 64 от Наказателния кодекс.

Чл. 30. (4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) По писмено желание на непълнолетния педагогическият съвет с участието на прокурор и представител на местната комисия, направила предложението за налагане на възпитателната мярка, може с решение да удължи престоя във възпитателното училище-интернат или в социално-педагогическия интернат и след като непълнолетният навърши 18 години до завършване на съответната образователна степен или професионална квалификация.

Чл. 31. (Предишен текст на чл. 12, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2004 г.) Педагогическият съвет с участието на прокурор и представител на местната комисия, предложила възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13, в края на всяка учебна година прави оценка на поведението на ученика и на постигнатите резултати от възпитанието и обучението му.
 

ДОМОВЕ ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ (НОВА - ДВ, БР. 53 ОТ 1975 Г.)

Чл. 37. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Престоят в домовете не може да бъде повече от 15 дни. Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора.

(2) В изключителни случаи, с разрешение на съответния прокурор, срокът на престоя в дома може да бъде продължен до 2 месеца.
 

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ (ПРЕДИШНА ГЛАВА VIII - ДВ, БР. 110 ОТ 1996 Г.)

Чл. 49. (Предишен текст на чл. 45, изм. - Изв., бр. 11 от 1961 г., предишен текст на чл. 27, доп. - ДВ, бр. 53 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Органите на прокуратурата упражняват надзор върху заведенията по чл. 2, букви "в", "г", "д" и "е".

Преходни разпоредби

Чл. 50 (2) Комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните до определяне на новите им състави работят в досегашните си състави, като Централната комисия се председателствува от главния прокурор на Народна република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, на министъра на културата, науката и просветата, на министъра на вътрешните работи, на министъра на народното здраве и социалните грижи и на главния прокурор на Народна република България.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 49. Министър-председателят и главният прокурор уреждат всички имуществени отношения, свързани с преминаването на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от Главна прокуратура към Министерския съвет.
 

ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

Чл. 1. Този закон урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.

Чл. 8. (1) Правото на вероизповедание може да бъде ограничено, ако са нарушени изискванията на чл. 7 чрез:

1. спиране на разпространението на дадено печатно произведение;

2. спиране на издателската дейност;

3. ограничаване на публичните изяви;

4. отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение;

5. преустановяване на дейността на юридическото лице за срок до 6 месеца;

6. отмяна на регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието.

(2) Производството за ограничаване се образува по искане на заинтересованите лица или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред от Софийския градски съд.
 

ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ

Чл. 25 (3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) При констатиране на закононарушения Министерството на финансите уведомява органите на прокуратурата и на Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.
 

ДИРЕКЦИЯ "ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ"

Чл. 35. Дирекция "Вероизповедания" е специализирана администрация на Министерския съвет, която:…

8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност във връзка с чл. 7 от този закон и при нужда уведомява органите на прокуратурата.
 

ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Чл. 1. Този закон урежда целите, задачите, принципите и обхвата на дейността по държавна финансова инспекция, както и статута и функциите на Агенцията за държавна финансова инспекция, наричана по-нататък "агенцията".

Чл. 5. Финансови инспекции се извършват:

5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) при възлагане от органите на прокуратурата по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт.
 

АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ

Чл. 8.

(3) Органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи и на агенцията си оказват съдействие при извършване на финансовите инспекции.

Последващи мерки

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) При наличие на данни за извършено престъпление копие от доклада по чл. 17, ал. 1 заедно с доказателствата към него, становищата по чл. 17, ал. 2 и 3 и заключението по чл. 17, ал. 4 се изпращат на органите на прокуратурата в 7-дневен срок.
 

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 22. (1) Когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон, финансовите инспектори съставят акт за начет.

(2) Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

(3) По съставените актове за начет начетените лица правят писмени възражения в срок, определен от финансовия инспектор, който не може да бъде по-кратък от 14 дни след връчване на акта.

(4) По основателността на възраженията финансовите инспектори се произнасят с мотивирано писмено заключение в 14-дневен срок след получаване на възраженията по ал. 3.

……………………………………………………………………………………

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) След приключване на процедурата по ал. 1 - 4 актът за начет и приложенията към него се изпращат в 14-дневен срок на прокуратурата за проверка налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер.
 

ЗАКОН ЗА ЗАБРАНА НА ХИМИЧЕСКОТО ОРЪЖИЕ И ЗА КОНТРОЛ НА ТОКСИЧНИТЕ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИТЕ ПРЕКУРСОРИ

Чл. 1. Този закон урежда:

1. забраната за разработване, производство, натрупване и употреба на химическото оръжие;

2. условията и реда за извършване на дейности с токсичните химически вещества и техните прекурсори, които са предмет на международен контрол в съответствие с Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическото оръжие и за неговото унищожаване.
 

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ДАННИ

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) Контролът по изпълнението на задълженията на лицата, които извършват дейности с токсични химически вещества и техните прекурсори, се осъществява от междуведомствената комисия чрез извършване на проверки на представената информация и извършване на проверки на обектите……………

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., в сила от 04.09.2002 г.) При наличие на данни за извършено престъпление междуведомствената комисия сезира органите на прокуратурата.
 

ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти с цел осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките на нефт и нефтопродукти в страната.
 

ДЪРЖАВЕН НАДЗОР ВЪРХУ СЪЗДАВАНЕТО, СЪХРАНЯВАНЕТО, ПОЛЗВАНЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Задължените лица и съхранителите на нефт и нефтопродукти и техните служители са длъжни да оказват съдействие на упълномощените служители на агенцията при изпълнение на възложените им със закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на информация, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите, на Агенция "Митници", на Националния статистически институт, на Националната агенция за приходите и на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват съдействие на служителите на агенцията при отказване на достъп или при непредоставяне на информация по ал. 1.
 

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Предмет на закона

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.
 

ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г. (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":

10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
 

МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Уведомяване

Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) родителите на детето, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето;

2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;

3. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

4. прокуратурата.
 

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006г.

Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.
 

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Производство пред Комисията за защита от дискриминация

Чл. 59. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни

……………………………………………………………………………………………

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.
 

ЗАКОН ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Чл. 1. Този закон определя условията и реда за избиране на народните представители, както и условията и реда за попълване на предсрочно овакантени мандати при прекратяване на пълномощията им.
 

ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ

Чл. 23. (1) Централната избирателна комисия:

……………………………………………………………………………………………

20. (предишна т. 18, изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., в сила от 12.04.2005 г., предишна т. 19 - ДВ, бр. 31 от 2009 г., в сила от 24.04.2009 г.) предоставя резултатите от проверката по т. 19 на заинтересуваните лица и при установяване на двойно гласуване сезира прокуратурата.
 

ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ

Чл. 53. (1) По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление.

(2) От регистрирането на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите кандидатите за народни представители и застъпниците имат качество на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

(3) Когато регистрацията на кандидат за народен представител е анулирана, правата и задълженията му по ал. 1 и 2 се прекратяват от деня на анулирането. Прекратяването е в сила и за неговите застъпници.

Чл. 55. (1) Гражданите, партиите и коалициите, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания и чрез средствата за масово осведомяване.

……………………………………………………………………………………………

(4) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2009 г., в сила от 24.04.2009 г.) Държавните и общинските служители, военнослужещите от Въоръжените сили, служителите на Министерство на вътрешните работи, съдиите, прокурорите и следователите, както и лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации не могат да провеждат предизборна агитация на работните си места.
 

ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА

Чл. 1. Този закон урежда изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и правното положение на лица, задържани под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 5. (1) Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт.

(2) Прокурорът има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й.

(3) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват пълно съдействие на прокурора при осъществяване на дейността по ал. 1 и 2, да му предоставят необходимите материали и да дават исканите сведения и обяснения.

(4) Администрацията на местата за лишаване от свобода е длъжна да:

1. осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица;

2. изпълнява нарежданията му относно спазването на установените правила за изпълнение на наказанието.
 

Комисия по изпълнение на наказанията

Чл. 73. (1) Към всеки затвор и поправителен дом се създава комисия по изпълнение на наказанието в състав: председател - началникът на затвора или на поправителния дом, членове - представител на наблюдателната комисия, заместник-началникът на затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителят на направлението за социална и възпитателна работа и психологът на затвора или на поправителния дом.

…………………………………………………………………………………………

(4) На заседанията на комисията присъства прокурорът от окръжната прокуратура, осъществяващ надзор за законност в съответния затвор или поправителен дом.
 

ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА. СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕДА И ДИСЦИПЛИНАТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания

Чл. 100. (1) Дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

(3) Когато извършеното дисциплинарно нарушение съдържа признаци на престъпление от общ характер, наред с налагането на дисциплинарно наказание преписката се изпраща в съответната прокуратура.

Засилени предпазни мерки. Употреба на сила, помощни средства и оръжие

Чл. 118. (1) Помощните средства и оръжие се използват след нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или ареста. В извънработно време нареждането се дава от командира на дежурната част. При внезапно нападение и внезапно възникнали обстоятелства решението се взема от служителя.

(2) За употребата на физическа сила, помощни средства или оръжие се съставя доклад и се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 120. (1) Когато е необходимо за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" лишеният от свобода може да бъде изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия.

…………………………………………………………………………………………

(3) За началото на изолирането в единична килия и за освобождаването се уведомява съответният прокурор.

Чл. 121. (1) Когато лишеният от свобода отказва да приема храна и това създава опасност за живота или здравето му, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.

(2) За случаите по ал. 1 се уведомява съответният прокурор.

Профилактична дейност и насоки на медицинското обслужване на лишените от свобода

Чл. 139. (1) Всеки лишен от свобода незабавно след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка.

(2) При констатирани следи от насилие лицето се освидетелства и се предприемат мерки за оказване на медицинска помощ. Случаят се докладва незабавно на съответния началник, който уведомява прокурора, упражняващ надзора за законност.
 

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Чл. 182. (2) Когато здравословното състояние на болния не позволява да бъде преместен, той се оставя в лечебното заведение към местата за лишаване от свобода, освен ако не е съгласен. За това се уведомяват незабавно Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съответният прокурор и близките на болния.

Чл. 184. (3) Пробационният служител уведомява незабавно съответния прокурор за полученото определение на съда и за началото на изпълнение на пробационните мерки.
 

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 187. (3) В срок три дни след постъпването на непълнолетните администрацията на поправителния дом уведомява родителите им или лицата, които упражняват родителските права, прокуратурата, военното окръжие, общинския съвет, наблюдателната комисия и детската педагогическа стая по местоживеенето им и съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Чл. 195. (1) Лишените от свобода ученици, които са навършили пълнолетие, могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършването на 20 години по предложение на педагогическия съвет.

(2) По реда на ал. 1 с предложение на началника на поправителния дом навършилите пълнолетие лишени от свобода могат да бъдат оставени в поправителния дом по тяхно желание.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се уведомява прокурорът.
 

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРОБАЦИЯ

Чл. 202. (4) В заседанието на пробационния съвет участва прокурор от съответната районна прокуратура.

Чл. 203. (3) Пробационният съвет взема решения относно:

1. обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд в полза на обществото;

2. подбора на доброволците и неправителствените организации, които се привличат за подпомагане на пробационната дейност;

3. изготвяне на предложения до съответния съд по чл. 43а от Наказателния кодекс;

4. изготвяне на становище до съответния прокурор за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 - 92 от Наказателния кодекс.

Чл. 204. Окръжният прокурор упражнява надзор за законност върху дейността на пробационните служби и пробационните съвети по реда на Закона за съдебната власт.

Чл. 205.(3) Местоизпълнението на пробационните мерки в района на една и съща пробационна служба може да бъде променено със заповед на началника й по молба на осъдения, придружена със становище от пробационния служител. При промяна задължително се уведомява съответната прокуратура.

Чл. 206. (1) Съдебните актове, с които е наложено наказанието пробация, се изпращат от прокурора за изпълнение в съответната пробационна служба.

Чл. 207. (1) В тридневен срок от получаването на съдебния акт пробационният служител призовава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс осъдения да се яви за изпълнение на наказанието.

(2) Когато осъденият не се яви без уважителни причини три дни след изтичането на указания срок, се уведомява съответният прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане.

Чл. 208. (1) За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител, за което се уведомява съответният прокурор.

Чл. 211. (1) Пробационният служител може да освободи осъдения от полагането на подпис за срок до 10 дни:

(2) Когато се налага отсъствието да продължи повече от 10 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението със съответния районен прокурор.

Чл. 212. (1) Срещите на осъдения с пробационния служител се провеждат по график и са планирани, извънредни или по искане на осъдения.

(2) Извънредните срещи се провеждат по ред, определен от пробационния служител, за осъществяване на контрол по спазване изпълнението на пробационните мерки. Когато се налага провеждането им след 22,00 ч. до 06,00 ч. сутринта, се уведомява районният прокурор.

Чл. 213(6) Когато се налага отсъствието да продължи повече от 7 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението за напускане с районния прокурор.

Чл. 228. (3) Когато по време на изтърпяване на наказанието пробация се постанови мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира. В тези случаи пробационният служител изчислява изтърпяната част от наказанието пробация и я изпраща на съответния прокурор, привел в изпълнение наказанието.

Чл. 231. (1) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичането на срока на пробационната мярка с най-дълъг срок.

(2) За приключването на изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие по постоянния адрес на осъдения, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 213, ал. 3 и чл. 219, ал. 1 - съответните лица.
 

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Чл. 241. (1) Лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в ареста, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото.

(2) В арестите се настаняват и:

1. осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления;

2. задържаните лица, обявени за национално издирване;

3. задържаните от прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 244. (1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите или в поправителните домове с писмено разпореждане на съответния прокурор след съставяне на заключителен акт от разследващия орган или с писмено разпореждане на съдията - след внасяне на обвинителния акт в съда.

(2) Прокурорът може да разпореди и преместването от арест в най-близкия затвор или в поправителен дом, в района на който се осъществява досъдебното производство или се води делото, на обвиняеми, по отношение на които действията по разследване и другите процесуални действия са приключили, но поради усложнена фактическа или правна обстановка по делото изготвянето на заключителен акт ще се забави.

Чл. 245. (1) При превеждането на обвиняеми и подсъдими в затвор или в поправителен дом разпореждането на прокурора или на съда се придружава с копие или справка-извлечение от заключителния акт на разследващия орган или от обвинителния акт, както и от медицинска справка за съответните лица.

Чл. 246. (2) Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не подлежат на задължително изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд.

Чл. 248. (1) В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:

1. са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор;

2. грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или в поправителния дом.

(2) В случаите по ал. 1 настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или на поправителния дом. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.

Чл. 250. (1) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд само за извършването на действия по разследване и други процесуални действия.

(2) Когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд.

Чл. 251. Действията по разследване и други процесуални действия по друго дело с осъдени на лишаване от свобода или с обвиняеми и подсъдими по дела, за които няма постановена мярка задържане под стража, се провеждат в затвора, поправителния дом или ареста, в който се намират. В изключителни случаи те могат да бъдат премествани в друг затвор или в друг арест само с писмено разпореждане на съответния прокурор или съд, като в разпореждането изрично се отбелязва срокът, за който преместването се разрешава.

Чл. 253. (1) Право на достъп до обвиняемите и подсъдимите имат прокурорът, разследващият орган, съдиите, експертите, адвокатите, защитниците и поверениците по делото.

…………………………………………………………………………………………

(3) Съответният прокурор или съдът могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и други организации и общности, регистрирани в страната, както и със служители от оперативно-издирвателните служби.

(4) Срещи на обвиняеми и подсъдими с представители на средствата за масово осведомяване се допускат след писмено разрешение на съответния прокурор или съд. Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат интервюирани и фотографирани само ако изразят изрично писмено съгласие за това.

…………………………………………………………………………………………

(6) На прокурорите, които упражняват надзор за законност в местата за лишаване от свобода, се осигурява достъп по всяко време на денонощието.

Чл. 255. (1) Обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно.

(2) При спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, за което незабавно се уведомяват разследващият орган, съответният прокурор или съд.

Чл. 256. (3) Свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите с определени лица могат да бъдат забранени с писмено разпореждане на съответния прокурор или на съда, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Тези ограничения на свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията не се отнасят до защитника и повереника, низходящите и възходящите по права линия без ограничения, съпруга, съпругата, братята и сестрите.

Чл. 259. Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора, освен ако се задържат на друго основание.

ЗАКОН ЗА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НЕОБСЛУЖВАНИ КРЕДИТИ

Чл. 1. (1) Не са банкова тайна сведенията относно фактите и обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 1 за:

1. необслужвани кредити, отпуснати от Българската народна банка и от Държавната спестовна каса на търговски банки след 1 юли 1991 г.;

2. необслужвани кредити, отпуснати от търговските банки и от Държавната спестовна каса на физически и юридически лица след 1 януари 1987 г. на стойност, по-голяма от равностойността на пет хиляди германски марки по фиксинга на Българската народна банка към деня на отпускането на кредита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) По искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи, както и на органите на Националната агенция за приходите, банките предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са длъжници по необслужвани кредити, включени в бюлетина на Българската народна банка по чл. 3, ал. 2.

Чл. 3. (1) Подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на Българската народна банка, въз основа на информацията по чл. 2 и на данни от собствени проверки, както и въз основа на информацията за предоставеното от Българската народна банка рефинансиране на търговски банки, в срок от 75 дни от влизането на този закон в сила изготвя списък на лицата с необслужвани кредити, който съдържа данни за:

1. длъжниците по необслужваните кредити;

2. банките, които са отпуснали необслужвани кредити;

3. датата, от която е преустановено обслужването на кредита;

4. сумата на неиздължената част от кредита и неизплатените лихви.

(2) В срок от три месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка публикува в специален бюлетин информацията по ал. 1. Когато кредитополучателят е ползвал повече от един заем от една или от повече банки, в бюлетина те се посочват като обща сума.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Специалния бюлетин се изпраща на Главната прокуратура, на Министерството на вътрешните работи, на органите на Националната агенция за приходите, на митническите органи и на Народното събрание.
 

ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

Предмет на закона

Чл. 1. (1) Този закон урежда създаването, обхвата, устройството, функциите и дейността на Комисията за финансов надзор.

ЦЕЛИ, ФУНКЦИИ И ПРАВОМОЩИЯ НА КОМИСИЯТА И НЕЙНИТЕ ОРГАНИ

Правомощия на заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност"

Чл. 15. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на

инвестиционната дейност", има право самостоятелно да:

…………………………………………………………………………………………

11. уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления, свързани с ценни книжа, и да съдейства на прокуратурата, по нейно искане, в разследването на тези престъпления.

Правомощия на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор"

Чл. 16. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор", има право самостоятелно да:

…………………………………………………………………………………………

22. уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления във връзка със застраховането;

Правомощия на заместник-председателя, ръководещ управление "Осигурителен надзор"

Чл. 17. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Осигурителен надзор", има право самостоятелно да:

............................................................................................................................................

16. уведомява прокуратурата при наличие на основателно съмнение за извършено престъпление.

Ред за упражняване на правомощията на комисията и нейните органи

(5) Полицията, прокуратурата, както и останалите държавни органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на комисията и нейните служители при изпълнение на служебните им задължения и осъществяването на надзорните им функции.
 

ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И ТАЙНА

Разкриване на професионална тайна

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) Информация, представляваща професионална тайна, може да се разкрива само:

(изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 03.07.2007 г.) пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи при образувано наказателно производство, а пред съда, ликвидатора и синдика - в граждански и търговски производства в случаите на ликвидация или несъстоятелност на поднадзорно лице, ако с информацията не се засягат интересите на трети лица.
 

ЗАКОН ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ

Чл. 1. Този закон урежда:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г.) организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху пускането на пазара, вноса и износа на прекурсори;

2. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г.) мерките срещу злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества…
 

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА

Чл. 10. (1) Създава се Национален съвет по наркотичните вещества към Министерския съвет като орган за провеждане на националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика.

…………………………………………………………………………………………

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Председател на съвета е министърът на здравеопазването, а заместник-председатели са генералният комисар на Министерството на вътрешните работи, заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", заместник-министър на правосъдието. Членове на съвета са представители на Президента на Република България, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Върховната касационна прокуратура, на Националната следствена служба, на Изпълнителната агенция по лекарствата и на заинтересованите министерства и ведомства, определени от Министерския съвет.
 

ИЗЗЕМВАНЕ, КОНФИСКАЦИЯ И УНИЩОЖАВАНЕ НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИ

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., предишен текст на чл. 91 - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Иззетите наркотични вещества, растения и техните представителни проби се предават за съхранение на Агенция "Митници" при Министерството на финансите след извършване на експертиза съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Остатъкът от иззетите наркотични вещества, получен след отделянето на представителните проби, се предава за съхраняване в Агенция "Митници" с постановление за унищожаване, издадено от съответния наблюдаващ прокурор.

Чл. 95. (1) Унищожаването на растенията, наркотичните вещества, техните препарати и представителните проби се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Унищожаването се извършва от комисия след постановление на съответния наблюдаващ прокурор.

Чл. 96. (1) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Наблюдаващите прокурори, издали постановления за прекратяване или отказ за образуване на досъдебно производство за престъпления, свързани с наркотични вещества, в едномесечен срок от издаването им изпращат копия от тях на Агенция "Митници".

Чл. 98. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 07.10.2007 г.) Комисията по ал. 1 взема решение за всеки конкретен случай на предадените й за разпореждане иззети прекурсори, за които има влязла в сила присъда или постановление от съответния прокурор.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 65. Копия от издадените след 1996 г. постановления на прокуратурата за отказ от образуване или прекратяване на наказателни производства за престъпления с предмет наркотични вещества и техните препарати се изпращат в Агенция "Митници" в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 66. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В срок три месеца след получаване на информация по § 65 комисия от представители на Министерството на здравеопазването чрез Националната служба по наркотичните вещества, Министерството на финансите чрез Агенция "Митници", Министерството на вътрешните работи чрез Национална служба "Полиция", Софийската градска прокуратура и Столичната следствена служба унищожава съхраняваните от Министерството на здравеопазването наркотични вещества, за които няма образувани наказателни производства.
 

ЗАКОН ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ

Чл. 1. (1) Този закон урежда контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Този закон не се прилага за Министерството на вътрешните работи и за въоръжените сили на Република България, както и за съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.

Чл. 8. (1) Контролът върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се осъществява от министъра на вътрешните работи или упълномощени от него лица.

(3) При извършване на контрола контролните органи:

…………………………………………………………………………………………

3. сезират органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление.
 

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) С този закон се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.

Разкриване на информация

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по чл. 11 и 18 министърът на финансите по предложение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като представя необходимата информация при запазване анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18.

(3) Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за изпиране на пари не отпадне, дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" разкрива тази информация на прокуратурата или на съответната служба за сигурност или обществен ред, като запазва анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 и по чл. 3а и на неговите служители, извършили уведомяването по чл. 11 или 18.
 

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА

Чл. 1. С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма, както и редът и контролът за тяхното прилагане.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) В случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество за срок до 45 работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
 

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи.
 

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ (НОВА - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

Взаимодействие с други органи

Чл. 26. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Агенцията, органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата, контролните органи на Министерството на финансите и други държавни и общински органи извършват съвместни действия във връзка с осъществяването на своите функции.

(2) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на:

1. министъра на финансите и ръководителя на съответната институция;

2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация.

СЪВМЕСТНИ АКТОВЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ

Споразумение за сътрудничество между Върховна касационна прокуратура и Агенция “Митници” - № 9379/10.03.2004 г.;

Споразумение за координация и сътрудничество между ПРБ и Комисия за защита на конкуренцията № 271/01.12.2006 г.;

Инструкция за организация и технология на работа с Централизираната информационна система на следствените служби (ЦИССС) за обработка на технологични документи по досъдебното производство - 15.11.2006 г.;

Инструкция за организацията и формите на взаимодействие между Министерство на финансите и ПРБ № 255/10.11.2006 г.;

Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между ПРБ и Сдружение "Клуб - журналисти срещу корупцията" № 14677/ 04 10.2006 г.;

Инструкция за взаимодействие между органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерство на вътрешните работи органите на Министерство на финансите, прокуратурата и следствието № 14120/25.09.2006 г.;

Писмо за одобряване на създаването в България на Регионален учебен център за Югоизточна Европа по Въпросите на борбата с организираната престъпност № 14025/04.09.2006 г.;

Споразумение между Върховен касационен съд и ПРБ № 13951/15.09.2006 г.;

Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Българската народна банка и ПРБ № 188/16.08.2006 г.;

Инструкция за организацията на работата на съвместните екипи от ПРБ и Министерство на вътрешните работи за противодействие на организираната престъпност № 139/22.06.2006 г.;

Инструкция за взаимодействие между ПРБ, Агенция за финансово разузнаване към министъра на финансите и Министерство на вътрешните работи № 145/03.07.2006 г, доп. 20.02.2007 г.;

Споразумение за съвместно използване на ЦИССС за досъдебното производство № 170/ 26.07.2006 г.;

Наредба за организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица 2006 г.;

Инструкция № 63/22.04.2003 г. (№ І-103/22.04.2003 г.) за взаимодействие и сътрудничество между Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности и Прокуратурата на Република България – изм. и доп. № 297/18.12.2007 г.;

Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Прокуратурата на Република България и Сметната палата на Република България № 176/03.07.2007 г.;

Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Асоциацията на търговските банки и Прокуратурата на Република България № 131/04.05.2007 г.;

Инструкция за осъществяване на взаимодействие между Агенцията за държавните вземания, органите на съдебната власт и органите на Министерство на вътрешните работи № 411/11.01.2007 г.;

Споразумение от 09.10.2008 г. за сътрудничество между Генералната прокуратура на Руската Федерация и Прокуратурата на Р.България./2008 г./

Инструкция за обмен на информация между МВР и ПРБ./2008 г./;

Инструкция за взаимодействие между ПРБ и ДАНС./03.11.2008 г./;

Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между ПРБ и ДКСИ. /2009 г./.