Главен прокурор - Сотир Стефанов Цацаров

Сотир Цацаров е роден в Пловдив през 1966 г.

Завършил е английска гимназия в гр. Пловдив и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 1992 г. става съдия в Районен съд – Асеновград, а след четири години и негов председател.

През 1998 г. е избран за заместник-председател на Окръжния съд в Пловдив, наказателно отделение, а след година става и негов председател.

Като съдия е разглеждал наказателни дела. Участвал е като експерт в мисии по проекти на Европейския съюз за реформа на съдебната система в Хърватия, Черна гора, Македония и Албания.

Семеен, с едно дете.

Г-н Сотир Цацаров е избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. На 21 декември 2012 г. с указ на президента Росен Плевнелиев е назначен за главен прокурор на Република България.

Статут

1. Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране (чл.129, ал.2 от Конституцията).

2. Кандидатури за избор на главен прокурор могат да бъдат предлагани от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет както и от министъра на правосъдието (чл.173, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

3. Главният прокурор по право е член на Висшия съдебен съвет (чл.130, ал.1 от Конституцията).

4. При осъществяване на своите правомощия главният прокурор се подпомага от администрация (чл.340 ЗСВ)

Функции

1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл.126, ал.2 от Конституцията).

2. Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (чл.138, т. 1 и чл. 139, ал. 1 ЗСВ).

3. Главния прокурор ръководи Националната следствена служба пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването (чл. 150, ал.1 ЗСВ).

4. Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата (чл.138, т. 4 ЗСВ).

5. Главният прокурор организира и разпределя работата на своите заместници (чл.139, ал. 1 ЗСВ).

6. Главния прокурор съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор. (чл. 139, ал.5 ЗСВ)

Правомощия на Главния прокурор в отделните нормативни актове

  1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 от Конституцията).
  2. Главният прокурор може да сезира Конституционния съд (чл.150, ал.1 от Конституцията).
  3. Главният прокурор е член по право на Висшия съдебен съвет (чл. 130, ал.1 от Конституцията).

1. Главният прокурор ръководи Националната следствена служба пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването(чл. 150, ал.1 ЗСВ).

2. Главният прокурор може да възлага свои правомощия на заместниците си при Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, освен ако със закон не е предвидено друго (чл.139, ал.1 ЗСВ).

3. Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори (чл.142, ал.1 ЗСВ).

4. Главния прокурор на всеки 6 месеца изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.(чл. 142, ал.3 ЗСВ)

5. Главният прокурор може да прави искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановлениепред Върховния касационен съд и Върховния административен съд (чл.125 ЗСВ).

6. Главният прокурор или определен от него заместникможе да участва в заседанията на Общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и да изразява становище (чл.129, ал.1, т. 1 и ал. 4 ЗСВ).

7. Главният прокурор прави предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към ВСС във връзка с осъществяване на правомощията по чл. 38, ал.1 ЗСВ (чл.38, ал.3, т.3 ЗСВ).

8. Главният прокурор прави искане до Висшия съдебен съвет за вземане на решение за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател в определените от закона случаи (чл.230, ал. 2   ЗСВ).

9. При изискване от страна на Висшия съдебен съвет, главният прокурор дава становище по въпроси решавани от Висшия съдебен съвет по чл.30, ал.1 от ЗСВ (чл.30, ал.2 ЗСВ).

10. Главният прокурор определя свои представители за участие в Междуведомствения съвет за методическо ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността (чл.383, ал.4 ЗСВ).

11.Главния прокурорсвиква с писмена покана събранието за избор на делегати до два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. (чл. 22, ал.1 ЗСВ).

12. Главния прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратураможе да участва в заседанията на пленума на Върховния касационен съд, както и да изразяват становище (чл. 113. ал 1 и 3 ЗСВ).

13. Главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратураможе да участва в заседанията на пленума на Върховния административен съд, както и да изразяват становище (чл. 121, ал 1 и 3 ЗСВ).

14. Главния прокурор назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор (чл.138, т.3 ЗСВ).

15. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.(чл. 139, ал. 2 ЗСВ).

16.Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори (чл. 142, ал.1 ЗСВ).

17. Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.(чл. 141, ал.1  ЗСВ).

18. Главният прокурор на всеки 6 месеца изготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките (чл. 142, ал.3 ЗСВ).

19. Главният прокурор при служебна необходимост може да командирова прокурори и следователи от цялата страна за срок до една година.(чл.147, т.3 ЗСВ).

20. Главния прокурорназначазавеждащите специализирани отделив Националната следствена служба (чл. 153, ал.1 ЗСВ ).

21. Главния прокурор участва в състава на комисия с компетентностда утвърждават списъците по чл. 398, ал. 2 от ЗСВ (чл. 401, ал.2 ЗСВ).

22.Главния прокурор прави предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет (чл. 304, ал.1 ЗСВ)

1. Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл.46, ал. 4 НПК).

2. С разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед на по-пълното разследване на престъплението (чл.195, ал.4  НПК).

3. В изключителни случаи главният прокурор или оправомощени от него прокурори от Върховната касационна прокуратура, могат да продължат срока на разследване по чл.234, ал.3, изр. 2-ро НПК.

4. Главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на чл. 234 ал. 2 и 3 НПК. (чл. 234, ал.5 НПК)

5. Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чийто граждани са, и приемането на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице (чл.453, ал.1 НПК).

6. Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава (чл.455 НПК).

7. Главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лице, осъдено от български съд и намиращо се  на територията на държавата, чийто гражданин е, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда (чл.456 НПК).

8. Главния прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й след като осъдения пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия (чл.457, ал.1 НПК).

9. Главния прокурор прави предложение пред Софийския градски съд за изпълнение на решение на чуждестранен съд за отмяна или изменение на присъдата, постановена от съда на друга държава, след трансфера на осъденото лице (чл.458, ал.1 НПК).

10. Решението за отменяване на  присъдата, постановено от съда на друга държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор (чл.458, ал.2 НПК).

11. Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България. (чл.458, ал.3 НПК).

12. При амнистия в държавата, в която е постановена приетата за изпълнение присъда, изпълнението на наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор (чл.460, ал.2 НПК).

13.Главният прокурор уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието, ако в Република България е последвала амнистия  (чл.460, ал.3 НПК).

14. Главният прокурор може да прави предложение пред Върховния касационен съд за възобновяване на наказателно дело при условията на (чл.422, ал.1, т.4 -6 от НПК), когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото и когато по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по (чл.348, ал.1, т.1-3  НПК), допусната е екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело за престъплението , за което екстрадицията е допусната  (чл.422, ал.1, пр. 2-ро НПК).

15Искането по чл. 422, ал. 1, т. 4НПКглавният прокурор е длъжен да направи в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция. (чл. 421, ал.2 НПК)

1. Искане за екстрадиция на лице, извършило престъпление, подсъдно на българския съд, се прави от главния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда (чл. 23, т.1 ЗЕЕЗА)

Прокуратура

Провери преписка

Актуално