Галина Тонева, зам. главен прокурор: Обвинението не отговаря за качеството на лютеницата, в. "Труд"

Правната комисия на Народното събрание прие с единодушие отчетния доклад за дейността на прокуратурата през 2010 г., който бе представен от главния прокурор Борис Велчев. Още след публикуването му на сайта на прокуратурата на Република България (ПРБ) докладът предизвика широк обществен отзвук, като се съди по бързо последвалите го коментари.

Един от акцентите в него е продължаващият проблем с работата на контролните органи. По този въпрос е нужно да се говори, защото всички органи в държавата трябва да поемат своите отговорности по закон и да изпълняват предписаните им функции и задължения.

В България има 77 контролни органа (сред тях са Агенцията за държавна финансова инспекция. Агенцията по обществените поръчки, Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, Агенцията за закрила на детето, Агенцията за качеството на храните, инспекторати и регионални съвети за борба с корупцията и т. н. - б. p.).

През 2010 г. прокуратурата е била сезирана за нарушения от тези органи само в 1500 случая. За съпоставка ще посоча, че прокуратурата се е самосезирала по 1410 случая, което означава, че активността на тези контролни органи е изключително ниска. С други думи, 77 държавни институции са работили колкото прокуратурата. Смятам, че това е изключително недостатъчно като активност и ефективност в дейността на тези органи. От друга страна, от тези 1500 случая само 85 са приключили с прокурорски актове, нещо, което говори за ниско качество в работата на контролните органи. Тоест, те не са сезирали прокуратурата по начин, който да й позволи да изпълни своите законови задължения. Има случаи, в които се изпращат преписки с искане прокуратурата да прецени дали има или няма престъпление, с което практически да „предпише" на съответния орган какво да правим по-нататък. Стигна се дотам прокуратурата да отговаря и за качеството на лютеницата. По повод на такъв сигнал Върховната административна прокуратура (ВАП) възложи проверка на Агенцията за качеството на храните, защото това е нейно текущо задължение.

Абсурдно е на прокурора да се гледа като на юрисконсулт на контролните органи. Освен че този подход показва непознаване на прокурорската работа, той като цяло рефлектира върху правилното функциониране на държавата.

Прокуратурата се старае, върши работа дори на тези контролни органи, защото, като получи подобни преписки, е длъжна или да ги върне обратно с конкретни указания, нещо, което изисква много усилия от един прокурор, който не е експерт по всичко, а бюрото му в същото време е засипано с текущи дела. От друга страна, по тях се назначават тежки и времеви експертизи, които освен че отдалечават във времето решаването на проблема, струват и много средства. В крайна сметка ефективността от тези проверки не е тази, която би могла да бъде. ако съответният контролен орган, който разполага с експерти и специфични познания в конкретната сфера, ги е извършил предварително. И тогава да заяви пред прокуратурата: „Тук смятаме, че има данни за извършено престъпление. А „там" нарушенията са административни, поради което ние ще си санкционираме виновните длъжностни лица по административен ред."

В момента това безотговорно препращане на материали в прокуратурата показва, че ръководителите на тези органи не са запознати с конституционните задължения и правомощия на прокуратурата, която не е универсален контролен орган. Нейната основна функция е да повдига и поддържа обвинението тогава, когато е проведено разследване и има установени данни за виновно поведение, когато са събрани доказателства, че конкретно лице е извършило престъпление.

От друга страна, ръководството на прокуратурата се старае да стимулира контролните органи да поемат своите задължения и да ги изпълняват своевременно, за да има смисъл от нашата намеса. За постигане на такъв резултат полезни се оказаха сключените споразумения с част от тях, например, с Националната агенция за приходите, които видимо се стараят да установяват данни за данъчни престъпления, макар процентът на техните сигнали, по които ПРБ да е образувала наказателни производства все още е неоправдано нисък. Такива споразумения са сключени още и с Агенция „Митници" и БНБ. Готово като проект е и споразумение с Националната агенция по медицински одит, а това е изключително ценно по разследванията на дела за лекарска грешка. Идеята е всички сигнали за такива грешки, които водят до неблагоприятни последици за пациентите, да бъдат предоставяни най-напред на експерти, посочени от тази агенция, и едва когато тяхното становище е, че вредоносният резултат се дължи на немарливо изпълнение или на други причини, които очертават виновно поведение, чак тогава те да стигат до прокуратурата, която да започне своята работа. А не както е сега, такива проверки се възлагат на полицията, за която никой не би спорил, че не разполага с медицински знания, за да даде експертно становище.

И прокуратурата е имала повод да благодари на контролен орган. Агенцията за закрила на детето изпрати до нас сигнал за практиката на прокурори по места да отказват да образуват досъдебни производства в случаите на т. нар. ромски бракове (когато малолетни деца заживяват на съпружески начала, раждат деца и т. н.) с мотив, че това е в рамките на обичаите на етноса, поради което не е обществено опасно и следователно не съставлява престъпление.

След този сигнал ние взехме своевременно мерки, коригирахме нашата позиция, като главният прокурор издаде указание, което утвърждава принципа за равенство пред закона, т. е., когато едно деяние разкрива признаци на състав на престъпление, то наказателна отговорност за него носи всяко лице, независимо от етническата си, расова, религиозна или полова принадлежност, което гарантира,че и в цитираните случаи, независимо от обичаите на ромския етнос, ако се наруши забраната за заживяване на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 години, извършителите ще носят отговорност. Отворени сме за взаимно сътрудничество, но в рамките на това всеки да върши своята работа.

Не случайно главният прокурор Борис Велчев обяви, че следва да се проверяват онези контролни органи, на които прокуратурата е изпращала сигнали, а те не са образували дори преписки. Това е било практика в Комисията за отнемане на имоти, придобити от престъпна дейност (известна все още като комисията „Кушлев"). Затова г-н Велчев обяви пред правната комисия, че е готов да предприеме проверка на самата комисия „Кушлев", за да се види какво тя всъщност е свършила.

Мисля, че нашата инициативност е полезна за държавата, независимо че не е сред конституционните ни задължения. Надяваме се все повече институции от сферата на контролните органи да се стимулират от идеята, че те могат по-добре да вършат своята работа. Така ще сме си взаимно полезни, а общата ни работа ще е в полза на обществото.

 

Велчев не подкрепя промени за арестите

“Неразбрана остана идеята за законодателни промени, която медиите тиражираха като идеи, подкрепени от ръководството на прокуратурата”, заяви заместник главният прокурор Галина Тонева. Тя обясни: “В годишните доклади винаги има раздел, в който се предлагат конкретни идеи за законови и организационни промени, за да се повиши качеството и ефективността на прокурорската работа.” В този раздел имало конкретни предложения на регионалните прокуратури и отделни прокурори в районни, окръжни, апелативни прокуратури, ВКП и ВАС.

“Тези предложения коректно се предоставят от ръководството на прокуратурата на вниманието на депутатите”, каза Тонева.

В този аспект било и отразеното предложение за промяна в обжалваемостта на мярката за неотклонение “задържане под стража”. “То обаче не е подкрепено от ръководството на прокуратурата като институция.”

Нещо повече, пред правната комисия главният прокурор Велчев изрично отбелязал като притеснителен увеличаващия се брой искания за налагане на задържане под стража. Той дори заявил, че се налага тези искания да се правят от прокурорите само когато това е абсолютно необходимо. “Надявам се, че това ще бъде разбрано, за да не се създават напрежения в обществото и звената в съдебната система”, коментира Тонева.

Още от Актуално


Още от Публикации и интервюта


  • Сотир Цацаров–главен прокурор на Р. България пред НТВ:„Прокуратурата сега е обвинявана, че е четвъртата власт. Представете си какво ще се случи, ако прокуратурата бъде изведена от съдебната власт, ще липсва контролът на Висшия съдебен съвет”

    Нова телевизия

     „Събуди се“

    Дата : събота, 10 юни 2017 г.

     

    Водещ: Г-н Цацаров, опасност за живота ли е човек да иска съдебна реформа в България?

    Сотир Цацаров: Мисля, че да искаш съдебна реформа в България може да се разглежда по два начина. От една страна, това може да е професия, може да е средство за препитание, може да е политически лозунг, може да е дори средство за политическа прехрана. А от друга страна, вече, ако го погледнем от стриктно професионалния план. Мисля, че е нещо съвсем полезно.

    Водещ: Вижте обаче какво се случва с шефа на Върховния касационен съд. Някой се опитва да повреди автомобила му. Преди това той самият каза, че се чувства притеснен за живота си след една акция на маскирани хора, които оставиха агнешки главички пред Висшия съдебен съвет.

    Сотир Цацаров: Не, не мисля, че има опасност за здравето ми. Но, ако ми позволите, не защото ще избягам от въпроса ви, а да останат на страна личностните коментари по отношение на колегата.

    Водещ: Само една скоба. Има ли личен конфликт някакъв между вас двамата?

    Сотир Цацаров: Аз личен конфликт не мога да имам с човек, с когото нямам никакви близки допирателни точки в личен план. Той каза нещо, което мисля, че е съвсем вярно. Ние имаме различни ценностни системи. Така е, ние имаме различни ценностни системи, аз го потвърждавам. И в това той е абсолютно прав.

  • Ася Петрова, зам. главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура: Общини вдигат незаконно автомобили с паяци

    в. 24 Часа - стр. 15 

  • Евгени Диков: Стари закони не ловят новите престъпления

    в. Стандарт 

    Директорът на Националната следствена служба (НСлС) и заместник главен прокурор Евгени Диков стана първият избран член на следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той влиза в "правителството на Темида" от квотата на следователите в прокурорската колегия. Каква промяна ще внесе Диков в работата на новия ВСС? Какво мисли за съдебната реформа? "Стандарт" потърси за отговор на тези и други въпроси новоизбрания член на ВСС Евгени Диков.

     

Още от Галерия


Новини

Провери преписка