Главният прокурор Сотир Цацаров внесе във Висшия съдебен съвет искане

18 Януари 2013 г.

Днес, 18 януари 2013 г., главният прокурор Сотир Цацаров внесе във Висшия съдебен съвет искане за временно отстраняване от длъжност на майор Илиан Георгиев, прокурор от Военноокръжната прокуратура – София. Искането е направено, тъй като е налице несъвместимост между определените от ...

Днес, 18 януари 2013 г., главният прокурор Сотир Цацаров внесе във Висшия съдебен съвет искане за временно отстраняване от длъжност на майор Илиан Георгиев, прокурор от Военноокръжната прокуратура – София. Искането е направено, тъй като е налице несъвместимост между определените от закона функции на прокурор, които упражняваГеоргиев, и водените срещу него наказателни производства от общ характер.

Срещу прокурор Георгиев се водят две наказателни производства, по които са внесени обвинителни актове в Софийския военен съд и Военния съд – Пловдив.

 

По първото наказателно производство

Обвинителният акт, внесен в Софийския военен съд, ангажира наказателната отговорност на Илиан Георгиев за набедяване – престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК. То е  извършено в условията на продължавано престъпление, включващо в обема си 17 деяния, изразяващи се в това, че пред надлежен орган на властта – главния прокурор на Р България, е набедил в извършване на престъпления други магистрати, като е знаел, че са невинни.

 От фактическа страна

Георгиев е бил наблюдаващ прокурор по досъдебно производство на Военноокръжната прокуратура – София, водено срещу организирана престъпна група. В хода на разследването са получени сигнали срещу него  като наблюдаващ прокурор, които са дали основание за започване на проверка, последвана от  досъдебно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт срещу Георгиев. Впоследствие по това наказателно производство той е бил оправдан на всички инстанции и присъдата е влязла в сила, но във връзка с него Георгиев  е депозирал до главния прокурор 6 жалби. В тях е уличил множество магистрати, работили в различни етапи на проверката и досъдебното производство, основно в престъпления по служба и престъпления против правосъдието.

 

По второто наказателно производство

Обвинителният акт, внесен във Военния съд – Пловдив, се отнася до 3 престъпления, извършени от прокурор Георгиев.

1. Длъжностно престъпление – по чл. 387, ал. 1 НК

Георгиев е обвинен за това, че като прокурор във Военоокръжната прокуратура – София не е изпълнил служебните си задължения, свързани със събиране, съхранение, описване и разпореждане с веществени доказателства по преписки и досъдебни производства на Софийската военноокръжна прокуратура – дейност, регламентирана със заповеди на административния ръководител. Множество веществени доказателства, в това число и секретни документи, по наказателни производства, наблюдавани от обвиняемия Георгиев, не са били съхранявани и описвани по установения в заповедите ред, а са били държани от него в кабинета му. Веществени доказателства, представляващи лични вещи и подлежащи на връщане на собственика им, след приключване на наказателното производство, също не са били съхранявани и връщани по надлежния ред. По този начин са произлезли вредни последици, изразяващи се в това, че от една страна, е създаден нерегламентиран достъп  до документи, съдържащи класифицирана информация и служебна тайна, нарушена е защитата им, съгласно Закона за защита на класифицираната информация, а от друга страна, са увредени и лични права.

2. Държане на боеприпаси, без надлежно разрешение – по чл. 339, ал. 1 НК

Георгиев е обвинен и за държане на 26 бр. патрони за пистолет, без да има за това надлежно разрешение.

3. Присвояване в големи размери, в условията на продължавано престъпление – по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл.  201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 НК

В качеството си на прокурор по 2 досъдебни производства, обвиняемият Георгиев е присвоил чужди пари, на обща стойност 1009 лв., връчени му като веществени доказателства.

Като наблюдаващ прокурор, Георгиев е следвало да изпрати за съхранение парите в нает сейф, а вместо това той ги е държал в своя кабинет. След приключване на делата е съставил разписка с невярно съдържание за връщането на сумите, което реално не е направил.

Делото е насрочено за съдебно заседание.